Арлин Антонов: Арести – да, но пазете достойнството

 
 Последните арести са си като всички други, но бяха извършени малко по-твърдо, малко по-безкомпромисно и може би малко по-безцеремонно. По-интересното според мен е това, че се даде гласност чрез всички медии – показа се картина, звукозапис и чрез пресата – снимки, казва в интервю за утрешното издание на труд бившият ръководител на баретите Арлин Антонов. Стигна се дотам, че арестът излиза като последна инстанция, когато някой трябва да го обвиниш, че е виновен за нещо. Значи след като е задържан, след като в медиите е обявен за лош, това означава, че се отправя задание към съда – ако не бъде осъден, то съдът ще е виновен. Изпуска се фактът, че до произнасяне на съда човек е невинен, за него важи презумпцията за невиновност, категоричен е Антонов. Аз лично смятам, че не е редно да се влиза сутрин в 6 ч, да се трошат врати, при условие че на този, който живее там, може да му бъде поставена полицейска охрана. И ако той откаже да излезе в уречения час и срок, тогава вече да се арестува със съответното полицейско подразделение. Но не да се травмират семейството и близките му. Защото има майки, бащи, жени, деца, които понасят много по-трудно тези моменти на задържането, подчертава бившата барета. Още повече че към тях няма никакви обвинения, а се подлагат на съответния стрес. Такъв пример е случаят във Варна, където майката каза, че след като е лекувано детето, при задържането на бащата то е започнало отново да заеква. След като живеем в правова държава, аз приветствам действията на властта да работи твърдо и безкомпромисно. И това трябва да бъде в рамките на закона със спазване на всички мерки. Но това да кажем, че някой е бил министър или преди това е бил офицер и най-вероятно е въоръжен и затова влизаме с патрон в цевта и крещим “Залегни”, не е редно. Защото оперативният работник не може да не забележи, като в случая с бившия военен министър – с разкопчаното сако, дали носи оръжие или не. Някой гледа повече филми, допълва Арлин Антонов. И преди е имало арести и чупене на врати, но от това не се промени криминогенната обстановка в страната. Следователно е необходимо да се преценят действията, да се прецизират. Не искам да им давам съвети, но ръководството на министерството, екипът, който извършва тези действия и взима решения за тях, да ги съобрази в съответствие с Европейската харта за правата на човека, убеден е той. Според него, трябва да се избере такава форма на задържане, която да не уронва достойнството и авторитета на никого. Спомняте си как беше задържан по същия груб начин ръководителят на Българския червен кръст. Но от това не произлезе никаква вина. И сега той си е на работното място. Кой понесе отговорността за неговото унижение, че пред цяла България го изкараха едва ли не мафиот?, задава риторичен въпрос Антонов. Показността невинаги е носила резултат. И отварям скоба – президентът Първанов пусна записа от разговора си с вицепремиера Дянков. Вторият се обиди и каза, че не е дал съгласието си. Ами тези хора, за които говорим, дали ли са съгласие да ги пускат по телевизията при арестите? Те не са осъдени. Защо тях ги показват, а много закоравели престъпници в съдебните зали – убийци и наркотрафиканти, ходят с вдигнати яки и шапки на главите, така че нито журналистите ги виждат, нито гражданите. На тях им се спазват правата, а на други – не. Значи има изборност. Ако ще ги показват всички, да го правят. Тогава няма да има двоен стандарт, аргументира се Антонов. Служил съм с Алексей Петров, който по мое време беше командир на щурмово отделение в първи отряд. Служил съм и с така наречените Братя Галеви и съм с много добри впечатления от тях при задачите, които са изпълнявали, казва Арлин Антонов в отговор на въпрос на в. „Труд“ дали ги познава. Например малко преди и след 10 ноември 1989 г. обстановката в страната беше много сериозна, вървеше един страх да се използват органите на МВР. Баретите бяха единственото звено, на което се възлагаха отговорни задачи. Тримата бяха с мен в много критични ситуации и аз към тези хора имам само добро чувство и мнение. Изумен съм от това, което чувам за тях, и не ми се иска да вярвам, че е истина. Но да оставим съда на базата на доказателствата да реши кое е истина и кое не е.

БГНЕС
Финанси