Банките богатеят от такси и комисиони, а не от лихви

Отминаха времената, когато доходите от депозити бяха източник за допълване на семейния бюджет. Лихви по депозити в рамките на 7-10% останаха в миналото. Да не говорим, че и лихвите на високите нива доведоха до фалит на банка.

Основната причина за намаляващата доходност по депозитите както в левове, така и в евро, са отрицателните лихви, с които Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) облагат свръхрезервите на търговските банки, съответно -0.6% и -0.4%. Другият фактор е слабото кредитиране, което въпреки подобрението през последните две години, не успява да компенсира изпреварващия ръст на депозитите. Това показва, че клиентите предпочитат сигурността на банковия депозит, покрит и от гаранция до 100 хил. евро, въпреки че той им носи нищожна и дори отрицателна доходност.

Депозитите за домакинствата все повече се залепят за нулата. Средната лихва по новооткритите депозити през октомври е 0.09% – два пъти по-ниска отпреди година. По салдата на старите депозити лихвите са средно 0.14%. Въпреки че в момента депозитите продължават да са най-неизгодното вложение, те продължават да растат. Към края на октомври са 50.1 млрд. лв., с над 7% повече от преди година.

Средната лихва по новите депозити на фирмите, договорени в евро, е отрицателна – минус 0,2%, сочат данните на БНБ. Това се случва за първи път. Причината е, че фирмените влогове в редица банки са с нулеви лихви. А една от големите банки прилага отрицателна лихва за средства на фирми и еднолични търговци – за суми над 3 млн. лв. взима такса за съхранение на парите от 0,6% годишно. Таксата бе въведена заради отрицателната лихва на БНБ по свръхрезервите на банките. Така средната лихва по спестяванията на фирми е отрицателна.

Друга от големите банки в страната събира такса за внасяне по депозит на суми под 200 хил. лв. За влогове със срок 12 месеца таксата е 24 лв. Любопитно е, че в редица банки лихвите по фирмените депозити в долари са по-високи от тези в левове и евро. В един от трезорите лихвата по фирмени доларови депозити стига до 1,1%, което е много високо ниво.

Лихвите по жилищните кредити в България никога не са били толкова ниски, показва статистиката на БНБ. Средната лихва по заемите в левове е паднала до 3.26%. За сравнение през лятото тя бе 3.38%, а преди година – 3.87%. Ипотеките в евро също продължават да поевтиняват, макар да остават малко над тези в левове – 3.93%.

Намалява и ГПР (годишният процент на разходите), който показва реалната цена на заемите заедно с всички такси и комисиони към банката. Средният ГПР по жилищните заеми в левове е паднал до 3.59%, което също е исторически най-ниско ниво. За сравнение преди година ГПР по левовите ипотеки е бил 4.31 на сто

Хората с високи доходи могат да договорят доста по-ниска лихва, тъй като при тях рискът, че няма да върнат заемът, е по-малък. Потребителските заеми за граждани също поевтиняват. ГПР за левовите потребителски кредити е 10,65%, а за тези в евро е 4,50%.

Статистиката на БНБ показва, че през последните месеци потребителските кредити леко поскъпват. Средният лихвен процент за левовите заеми, които са преобладаващи, е 8.61% – с 0.56 пункта повече от преди година. ГПР по кредитите за потребление в левове също е нараснал до 10.65% – преди година е бил с 0.26 по-нисък.

Потребителските кредити растат още по-бързо от ипотеките – годишно с около 15%, като вече достигат 9 млрд. лв.. Трябва да се отбележи, че много банки предоставят потребителски кредити от порядъка на 70 000 лв., с които също се финансира покупка на жилище.

На фона на падащите лихви през изминалата година банките масово са вдигнали таксите. Това стана ясно, след като БНБ публикува списък на средния размер на таксите по разплащателните сметки. Поевтиняване има само при две-три платежни операции.

Така например през 2017 г. банките са намалили таксата за откриване на разплащателна сметка, но пък са вдигнали тази за обслужването й. Откриването на сметка е струвало на клиентите средно 1.79 лв. при 2.16 лв. през 2016 г. А когато към сметката има и дебитна карта, цената е била 1.32 лв. при 1.92 лв. година преди това. В същото време обаче обслужването на разплащателна сметка е поскъпнало средно от 2.01 на 2.27 лв. и от 1.51 на 2.02 лв., когато е заедно с дебитна карта.

Централната банка започна да води сравнителна статистика на банковите такси от есента на 2016 г. Това става според Закона за платежните системи, който задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да се възползват от услугите им.

Целта, заложена в евродиректива, е всеки европеец да има поне една банкова сметка и тя да е евтина за поддържане и обслужване, т.е. с възможно най-ниски такси. Все още много българи предпочитат да си нямат даване-вземане с банки именно защото не искат и не могат да плащат такси и комисиони.

По закон трезорите трябва да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателни услуги и да не предлагат по-високи такси на клиентите си с платежна сметка за основни операции. Тази година БНБ закъсня с оповестяването на данните, което по закон трябваше да стане още до края на февруари.

Оказва се, че сега банките спокойно могат да коригират нагоре таксите за по-бедните си клиенти, следвайки средните нива. По-скъпо може да стане тегленето на пари в брой от сметката в офиса на банката, тъй като средната такса за суми до 1000 лв. е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв. По-скъпо вече струва и тегленето на пари с дебитна карта от банкомат на друга банка – средно 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това.

С над 10 стотинки за една година са се покачили и таксите при плащане на директен дебит – когато банката периодично извършва плащания на клиента, като например погасяване на задължения по кредити, битови сметки, годишни абонаменти и др. По-високи средни такси има за кредитните преводи и периодичните преводи в лева.

БНБ тази година не е публикувала данни за средната цена на преводите в евро, при които наскоро стана ясно, че България е първенец в ЕС.

Европейската комисия публикува данни, които показват, че докато в други държави потребителите плащат около 1 евро при трансгранични трансфери, у нас за суми от 10 000 до 1000 евро банките прибират над 20 евро.

Добрата новина от списъка на БНБ е, че вече нито една банка не начислява такси при плащане с дебитни карти от ПОС-устройства, включително чрез интернет. До миналата година все още имаше банки, които таксуваха клиентите си, когато се разплащат в търговските обекти или интернет с дебитни карти.

Проблемът с платежните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на потребителите, е, че те са много слабо известни, тъй като банките почти не ги рекламират. Освен това пред откриването на такива сметки има сериозно ограничение – клиентът да няма сметка в друга банка.

Платежната сметка покрива около 10 основни операции, като за услуги извън тях банките прилагат стандартната тарифа. Все пак законът забранява достъпът до използването на платежната сметка да се обвързва с покупката на допълнителни услуги от съответната банка.

През последните четири години банките постепенно завишават таксите и комисионите в опит да компенсират свиващите се приходи от лихви. За миналата година нетният доход от такси и комисиони в банковата система достигна рекордните почти 1 млрд. лв., като година преди това е бил 921 млн. лева.

 

Бранимир ГЕРЕНСКИ, финансов експерт

Един коментар към “Банките богатеят от такси и комисиони, а не от лихви

  • 26.12.2018 на 21:49
    Permalink

    Ако погледнем отчетите за приходите ирсзходите с просто око може да се види, че почти при всички банки разликата между приходи от такси и комисионни и разходи за такси и комисионни е приблизително равна на сумата на оперативните разходи, т.е. издръжката на банката. Следователно банковите служители изработват всеки лев от заплатите си с банковите такси . Печалбата си е за акционерите.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *