Банките готови да дадат 20 млрд. лв. кредити

Банките в България могат да осигурят над 20 млрд. лв. нов кредитен ресурс при достатъчно интерес. Така те могат да допринесат за сериозен растеж на инвестициите и потреблението, обясни Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на СИБанк, по време на първата дискусия от кампанията „Деветте пътя към еврофондовете 2015-2020 г.”.

От 2009 г. насам спадът на лихвените равнища по бизнес кредитите е близо 3,2%, каза Андронов и добави, че толкова значимо понижение не е имало в нито един друг сегмент. Според шефът на банковата асоциация това до голяма степен се дължи на финансовите инструменти, финансирани с европари, като „Джереми“. Благодарение на тях банките са имали евтин достъп до ресурс в годините на кризата.

Андронов прогнозира още, че тенденцията на спад на лихвите по бизнес заемите ще се запази до края на годината и вероятно ще има поевтиняване с до 1%.

Според последните данни на Българската народна банка (БНБ) към март лихвените нива по новите фирмени кредити варират от 5,81% до 8,61%. Лихвата е различна в зависимост от големината на кредита, валутата, в която е отпуснат и др.

Андронов припомни, че банките у нас са свръхликвидни и кредити се отпускат при изгодни условия. Той прогнозира, че ако се запази стабилността в страната, икономическия растеж може да задмине 2%. Последните данни на НСИ вече отчетоха ръст на БВП от 2 на сто.

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк:Новите финансови инструменти ще помогнат на фирмите да получат кредити

– Господин Андронов, каква е прогнозата ви за развитието на лихвените нива по бизнес кредитите до края на годината?

– При бизнес кредитите има най-ускорено намаление на лихвите в сравнение с другите сегменти. За четири години и половина спадът е от 9 на 5,8% по новия бизнес кредит. Ако анализираме във времето тази разлика от 3,2%, най-значителната промяна се е случила през последните 5-6 месеца. Това означава, че ускореното спадане продължава и предполагам, че до края на годината условията ще се подобрят с още до 1%. В момента в банките има много ликвидност и много програми за финансиране на бизнеса. Слава Богу, вече и бизнесът проявява интерес и активност. Първите признаци на ускорено партньорство вече са налице.

– Кои сектори на икономиката са най-активни в търсенето на кредити?

– С изключение на строителството почти няма друг сестава иктор, който да озолиран от новия процес на по-активно предприемачество.

– Представители на бизнеса обаче често посочват, че изискванията на банките за отпускане на заеми са прекалено високи и кредитните институции не са достатъчно отворени за финансиране.

– Това не е вярно. Банките на пазара у нас са 28 и всяка една от тях няма алтернатива освен да осигури максимален брой кредити, като се имат предвид всички пари, които привлякоха през последните години. В момента банките са свръхмотивирани да кредитират. Но това не означава, че трябва да се отпускат заеми на всяка цена, без сигурност за събирането им. Хубавото на финансовите инструменти, финансирани със средства от ЕС, е, че дават възможност на фирми, на които не им достига обезпечение, да получат банков заем. С помощта на такива програми през последните 3-4 години са дадени над 30 000 кредита за над милиард. Във всеки случай не може да се очаква, че банките ще кредитират безразсъдно.

– Скоро ще стартира механизъм, чрез който ще се отпускат нисколихвени кредити за малки и средни фирми. По-изгодни ли ще са условията по тези заеми?

– Нека да се разграничават различните нужди в момента. Банките могат да осигурят евтино финансиране и без европейски програми. Наличният свободен ресурс е в изобилие и това сваля цената на парите. Това, което банките не могат да преодолеят, е липсата на кредитно качество у част от клиентите си. Някои от тях не отговарят на очакванията за кредитиране. Тази програма ще направи за много от тях възможно да получат финансиране от банките. Това е по-ценното, а не колко надолу ще свали лихвеният процент.

– Как ще бъдат подпомогнати фирмите?

– Под формата на гаранции, на грантове и на различни инструменти, чрез които се разпределя рискът. Испания и Малта вече се присъединиха към този процес и ние ще сме трети.