Банковата политика е причина за икономическия „бум“ на България през 30-те години

Ролята на кооперативното кредитиране в България в периода след Освобождението на страната не само не отстъпва на тази в Западна Европа и англосаксонските страни, но България, заедно с Дания е една от водещите в това отношение страни в света. Причините за бързото развитие на кооперативното кредитиране в България са две – първо потребностите на дребните производителив селата и градовете и второ, подкрепата от страна на БНБ и правителството.

БНБ още през 80-те години на 19-ти век констатира, че е по-малко рисково дребните производители да се кредитират колективно, отколкото индивидуално. Кооперативното кредитиране придобива две форми – кредитиране на кооперации от страна на държавни и частни банки и собствено кредитни кооперации, функциониращи изцяло на кооперативна основа. Още през 1911 г. започва да функционира Българска централна кооперативна банка, която се слива през 1934 г. с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка. Това е държавна банка с основна задача кредитирането на земеделските и градските кооперативни структури.

Освен това, успешно се развива кооперативното взаимоспомагателно кредитиране чрез т.нар. популярни банки, които се обединяват в Съюз на популярните и селските кредитни кооперации. В периода на „великата депресия“ българската банково-кредитна система преживява тежка криза. Стабилизирането на банковата система е възложено на БНБ, която провежда политика на концентрация на банковия капитал чрез засилване на държавното участие и развитие на кооперативното кредитиране. От средата на 30-те години на миналия век до банковата национализация през 1947 г., над 80% от влоговете и кредитите се падат на държавни и кооперативни банки. Тази политика е в основата на икономическия подем на България през 30-те години и превръщането й във водеща страна на Балканите по основните икономически показатели.

След девети септември 1944 г. политиката на държавата е насочена към национализация на банковия капитал, формирането на еднозвенна банкова система, обезличаване на кооперативната форма на собственост и практическа ликвидация на кооперативното кредитиране, с изключение на ведомствените взаимоспомагателни каси.

С началото на пазарно-ориентираните реформи през 1990 г. започва нов етап от развитието на банковата система у нас. По чисто идеологически причини кооперативното кредитиране, както и държавно подпомогнатото кредитиране на кооперациите, не получава практически никакво съществено развитие, тъй като този тип дейности се разглеждат като отживелица от миналото и свързани с командната икономика. Единствен опит за подпомагане кредитирането на кооперациите и развитие на кооперативното кредитиране в най-новата финансова история на страната, е проектът по линията на програма ФАР от 1996 г., чрез който, с техническата помощ на европейски експерти, бяха изградени 33 кредитни кооперации, обединени във Федерация.

Въпреки успешното развитие на проекта, на фона на банковите кризи 1996-1997 и на фалита на КТБ от 2014 г., този тип дейност не получи допълнително развитие и подкрепа от държавата както във финансов план, така и като законодателна уредба. На практика обаче, кооперативното кредитиране, както беше отбелязано, е елемент на всяка  устойчива пазарна банково-финансова система, поради което неговото отсъствие води до деформация и недоразвитост на кредитния пазар.

Проф. д-р Ганчо ГАНЧЕВ

 

Бел. ред: Редакцията на електронното списание „Финанси“ и сайта Financebg.com отделят особено внимание на темата за кооперативното кредитиране. Като партньори на Съюза на икономистите в България предлагаме темата и на всички, които имат мнение и желание да споделят вижданията си за тази форма на кредитиране в България. Още повече, особено малкият и средният бизнес, както и агропроизводителите, имат сполучливи примери от зората на възраждането на националната икономика след Освобождението. „Българска асоциация на кредитните кооперации и организации за микрофинансиране“ /БАККОМ/ и „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството“ /КЕФП/ си поставят за цел да подпомогнат кооперативното кредитиране и микрофинансиране, като съчетаят българската традиция и съвременните европейски модели за етично финансиране. Да поставят в България темата за етичното и алтернативното финансиране, етиката в икономиката и нейната неразривна връзка с дигиталните технологии на бъдещето. На тази тема е посветена и Международната конференция, която ще се проведе на 27 и 28 септември по време на Есенния панаир в Пловдив.

2 няколко коментара към “Банковата политика е причина за икономическия „бум“ на България през 30-те години

  • 07.09.2016 на 21:44
    Permalink

    Непознаването на кооперативното кредитиране води до отрицание на този вид икономическо сдружаване. Хората в малките населени места, малкия, дребен бизнес имат нужда финансови средства за своите дейности. Невъзможността реално да се оцени кредитоспособността на селяните, занаятчиите и на хората с малък бизнес отказват банките от предоставянето на кредити на тези групи от населението. Евтините кредити се формират тогава, когато разходите за тях са ниски, риска е намален до минимум, кредитоспособността е определена на база на личностните качества, всичко това се случва, когато хората се обединяват и със своето членство и влогонабирателна дейност те акумулират свой собствен кредитен ресурс, който предоставят на членовете си. Този модел работи в онази част на Европа, където националното законодателството подкрепя развитието на регионите, малкия, дребния, без който гръбнака на икономиката не може да се развива. До 40% от финансирането на икономиката на страните в западната част на Европа се финансират от Кооперативните банки (Райфайзен и Фолксбанките в Германия, Кредит кооператив във Франция, Райфайзен Швейцария, Австрия, Италия, и т.н.). Необходимо е спешно подобряване на правната рамка и синхронизиране на нашето с европейското кооперативно законодателство.

    Отговор
  • Pingback:Банковата политика е причина за икономическия „бум“ на България през 30-те години – BACCOM

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *