Банкок ще ви убеди в неизбежността на валутната война

„Блумбърг“ Финансовите големци, които разпалено бръщолевеха миналия уикенд във Вашингтон, трябва да посетят Банкок. Там ще видят валутната война, която толкова наивно вярват, че могат да предотвратят. Тайланд бе на фронтовата линия на азиатската криза от 1997 г., а сега е заливан с ликвидност от Вашингтон, Токио и Франкфурт. На 12 октомври Тайланд премахна закона за освобождаването на чужденци от данъка от 15% върху доходите от местни облигации, с което стана поредната страна след Южна Корея и Бразилия, опитала се да овладее притока на „горещи пари“ и поскъпването на валутата си. Първото може да доведе до прегряване, а второто заплашва износа. Очевидната истина, която убягна на отговорните лица във Вашингтон, има категорично проявление в Банкок – засилването на валутния активизъм ще влоши нещата, задълбочавайки пазарните изкривявания. Представете си пазарите като гигантска игра на „Цапардосай къртицата“. Политиците от Пекин до Бразилия са с чукове в ръка и в пълна готовност да ликвидират всеки скок във валутния курс. Проблемът е, че всички действат едновременно, което означава, че печеливши ще са малцина, ако изобщо има такива. Много се говори за ново „Споразумение Плаза“, което да промени картината на пазарите. Само дето нещата много се промениха от 1985 г., когато под ръководството на САЩ тогавашната Г-5 застана срещу Япония, за да покачи йената. Всяка валутна сделка би била безсмислена днес, ако в центъра й не е Китай, а това просто няма да стане. Японски номер Най-малкото Китай вече е гледал този филм. Скокът на йената в средата на 80-те години не се появи просто така, с магическа пръчица, за да възроди САЩ. Освен това със статистиките си управляващите в Пекин напомниха на света, че няма да допуснат Г-7 да им извърти същия номер. Китайските резерви скочиха с рекордните $194 млрд. през третото тримесечие на $2,65 трлн. Ако още по-широкият форум на Г-20 се надява, че в Сеул идния месец ще склони Китай да промени тактиката си, би трябвало да преосмисли стремежите си. Положението не се харесва на американските законодатели с оглед близостта на частичния парламентарен вот идния месец. Сблъсъците за място в Конгреса все по-осезаемо разчитат на постановката „виновен е Китай“. Това е достатъчна причина валутните трейдъри да се опасяват от завишена пазарна волатилност предвид зачестяващите заплахи за търговски санкции. Валутната мания придоби нови измерения след японската намеса миналия месец. Оттогава развиващи се държави от Тайланд до Бразилия удвоиха усилията си в тази посока. Фактът, че обменните курсове са най-горещата тема на деня, е доста красноречив – те са сред единствените останали лостове за много политически лидери. Лихвите в САЩ например са близо до нулата. Екипът на президента Барак Обама би поел сериозен политически риск с изготвянето на нови стимули, при положение че законодателите искат намаляване на държавните разходи. За политиците е лесно да хвърлят върху Китай вината за загубените работни места в страната. Нелепо е обаче да се твърди, че поскъпването на юана ще прекрати рецесията. Основното китайско предимство е евтината работна ръка. Дори да оскъпите юана с 20%, Китай пак ще подбива американските производители. Тъй като не получават увеличение на заплащането и са притеснени за сигурността на работата си, потребителите гледат да харчат възможно най-малко за неща като нов хладилник, диван или къща за кукли – все продукти, произвеждани в Китай. Ако увредите китайската експортна машина, производството просто ще се премести във Виетнам, Индонезия, Тайланд и Бангладеш. Подобни нюанси убягват не само на обикновения работник в Айова, но и на кандидатите за Конгреса, които изглеждат решени да изпреварят конкурентите си, като хвърлят кал върху Китай. Вместо това трябва да се концентрират върху това да модернизират икономиката и образователната система, за да са конкурентоспособни в едно бъдеще, което принадлежи повече на развиващите се нации, отколкото на традиционните елити. Отговорни действия Японските политически лидери бяха хванати изненадващо неподготвени от напредъка на Китай. Решението им да продадат йени за пръв път от шест години насам беше послание, насочено повече към Пекин, отколкото към Вашингтон. Миналата седмица японският премиер Наото Кан призова Китай и Корея да „действат разумно“ по валутния въпрос. Това е необичайно директно изявление преди срещата на Г-20 през ноември, и то от правителство в бойна готовност. В края на миналата седмица доларът достигна 15-годишно дъно, падайки под 81 йени. Кан иска безпрецедентна спогодба, нещо като „Споразумението Плаза“ на стероиди. Това обаче няма да стане. Една от причините е, че решението на големите съвременни предизвикателства е структурната реформа. Валутните сделки няма да накарат американците да спестяват повече, а китайците – да пестят по-малко, както и няма да направят европейските икономики по-динамични като с магическа пръчка. Освен това отмина времето, когато шепа богати и предимно западни икономики можеха да определят правилата за останалите. Вече не живеем в ера, където съществува твърдо споразумение за това, как да работи глобалната икономика и как трябва да бъде ръководена. Хвърлянето на вината изцяло върху Китай опростява прекалено нещата. Сътрудничеството е нещо крехко в настоящия несигурен свят, където няма консенсус дори за това, дали инфлацията или дефлацията е най-голямата опасност. Има само два истински бичи пазара – златото, което приближава цена от $1400 за тройунция; и съмнението, което достига критични стойности. Предотвратяването на валутна война в толкова напрегнат климат е почти невъзможна мисия. Едно пътуване до Банкок ще ви убеди в това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *