Бисер Петков ще предложи административно увеличение на МОД с 3,9 на сто

Бисер Петков – министър на труда и социалната полтика, ще предложи на Надзорния съвет на НОИ административно увеличение на минималния осигурителен доход /МОД/ с 3,9 на сто. Петков каза това по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.Актуалната макроикономическа рамка за следващата година, развитието на пазара на труда, достигнатите равнища на средния осигурителен доход, ръстовете на тези показатели , както и насоките на финансовото министерство при разработването на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година са в основата на това балансирано, по думите на Бисер Петков, предложение за административно увеличение на минималните осигурителни доходи.
То е на основата на прогнозата за ръст на средния осигурителен доход, който за следващата година е 6,4 на сто, и на базата на прогнозната оценка за темпа на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени – 1,4 на сто. Като се приложи швейцарското правило, което се ползва за осъвременяване на пенсиите, се получава процентът на нарастване на минималните осигурителни доходи.
Темпът на нарастване е съобразен и с прогнозния ръст на икономиката за следващата година – реалният ръст на БВП е също 3,9 на сто, посочи министърът.
До средата на 2017 г. средният осигурителен доход за осигурените, които прилагат минимални осигурителни доходи, се е увеличил с 5,2 на сто спрямо 2016 г., като половината от ръста е в резултат на повишението на минималната заплата.
През миналата година нямаше административно увеличение на минималните осигурителни доходи, но средното увеличение беше с 2,6 на сто в резултат на увеличението на минималната работна заплата. Най-нисък е ръстът на средния осигурителен доход за ръководителите и специалистите – средно между 2,3 и 2,4 на сто, където минималните осигурителни доходи не са се променяли от 2016 г. , а по-висок е ръстът на средния осигурителен доход за работническите професии – между 6,5 и 7,6 на сто в резултат на влиянието на по-високата минимална работна заплата.
Бисер Петков припомни, че процедурата по договаряне на новите осигурителни доходи за втора поредна година не се осъществи поради отказ на национално представителните работодателски организации да участват в договарянето и в такава ситуация министърът на труда и социалната политика трябва да предложи административно решение. Според Петков това е най-нежеланото решение, но единственото възможно на този етап.
Инвестициите в страната се сгромолясват и първата причина е липсата на хора и това е най-острият проблем, а не минималните осигурителни доходи, каквито няма в нито една европейска страна, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. По думите му тази година ръстът на събраните осигуровки е над 10 процента, без да има административен ръст на минималните осигурителни доходи. Бизнесът смята, че правилното решение е отмяна на този рудимент, който не съществува в ЕС. Четирите национално представителни работодателски организации вече са внесли законодателно предложение за отмяна на праговете и очакват срещи с всички парламентарни групи по темата.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис поздравиха министъра с решението му да предложи на Надзорния съвет на НОИ административно увеличение на минималните осигурителни доходи, но отбелязаха, че са очаквали да е с по-голям процент, равен на ръста на минималната работна заплата.

Милен АТАНАСОВ