Брекзит невъзможен, но кой ще „мигне първи“?
Брекзит явно пътува в силно клатеща се лодка. През послените дни и от двете страни на преговорите за Брекзит се чуват само предупреждения, но не и конкретни предложения за преодоляване на преговорния застой. Това е сигнал, че зад кулисите тече обратният процес, тоест се работи до изтощение. Също така означава, че все още не е намерен взаимоприемлив вариант за основния проблем – статута на границата между Севена Ирландия и Република Ирландия. В момента такава не съществува благодарение на Общия европейски пазар и на споразумението от Белфаст от 10 април 1998 година.
Брекзит може да раздели отново ирландския остров с физическа граница. Това е като отваряне на кутията на Пандора, с възможно връщане на старите времена на конфронтация в Северна Ирландия – нещо, което никой практически не желае.
Предложението на Европейския съюз е областта да остане част от Общия пазар, а граничните проверки да се извършват на база на имагинерната морска разделителна линия между двата острова. Управляващата коалиция на юнионистката северно-ирландска партия и консерваторите го отхвърли категорично. То щяло да доведе до разцепване на страната чрез създаването на вътрешна граница.
Британското правителство обяви за неприемлива и възможността страната да остане част от европейския митнически съюз. Нея то тълкува като отстъпление от резултатите от референдума за отделяне от Европа, макар че там изобщо не беше поставен въпрос за условията, при които то да стане.
Напоследък в много британски медии се появиха материали против позицията на Европейския съюз. Обвиненията са в нежелание за компромис, мафиотски стил на преговаряне, опит да се накаже Обединеното кралство за назидание на други страни, които евентуално биха помислили да последват неговия пример. Към тези гласове се присъедини и британският външен министър Джереми Хънт, който сравни обединенна Европа със Съветския съюз.
Целият този негативен хор прилича на организирана кампания, целяща да отклони вината от управляващата консервативна партия при евентуално излизане на Великобритания без сделка. Той е и още едно доказателство за буксуването на преговорите. Истината е, че, ако те се провалят, виновно ще бъде правителството на Тереза Мей и нейната партия, тъй като сред членовете им има непримирими противоречия по отношение на това какъв Брекзит да бъде договорен. Сигурно е, че дори Европейският съюз да приеме на сто процента настоящия план на Тереза Мей, той ще бъде отхвърлен при гласуването му в британския парламент от част от самите консерватори, на които тя е партиен шеф.
Очевидно в създалата се ситуация някой трябва да «мигне първи» и най-вероятно това ше е британското правителство. Тъй като то никога не би приело варианта с морската граница, вероятният компромис е оставане в европейския митнически съюз. За това се появиха индикации в ирландски медии.
Но и тук остава неяснота дали такава сделка ще мине през парламента. Ако тя бъде гласувана, вторичните вълни от нея ще клатят британската политика още дълго време. Жертва на този процес може да стане единството на косервативната партия, именно заради споменатите противоречия между членовете й. По ирония на съдбата първата глава, която най-вероятно ще падне ще бъде на премиерката Мей, която ще приключи с формалния Брекзит. Също както това стана с нейния предшественик, Дейвид Камерън, който даде неговото начало.
Генади МАРИНОВ