България залага на иновациите, земеделие и туризъм остават на заден план

България може да генерира икономически растеж, ако залага на иновациите. Затова и приоритетите на държавната политика ще бъдат тези свързани със стимули за развитието на иновации в свързани с информационните технологии, екотехнологиите и технологиите свързани със здравето. Това коментира министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков при откриването на информационен форум по Оперативна програма „Конкурентоспособност“ (ОПК) и възможностите за финансиране, които предоставя тя в сферата на иновациите. Целта, която си поставят от министерството е до 2020 г. страната ни да заделя между 1.4% и 3% от БВП за иновации. За сравнение сумата, която се предвижда в тази насока към момента е около 0.5%.
През есента трябва да бъде подготвен и проекта за Закон за иновациите, както и да бъдат определени функциите и капитала на Националния иновационен фонд, коментира министърът.
Именно иновациите, а не инвестициите в земеделие и туризъм могат да допринесат за икономическия просперитет на държавата, показва анализ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Любопитно е, че в предизборната икономическа програма на ГЕРБ като основни акценти в развитието на икономиката на страната бяха посочени именно земеделието и туризма.

Делът на земеделието в икономиката на България пада постоянно. Освен това нивото на добавената стойност, което създава сектора в рамките на Европейския съюз (ЕС) е под 2%, докато в България размерът му дори е още по-малък. „Следователно то не може да е двигател на икономическия растеж“, коментира коментира Юлиян Николов, директор на дирекция „Икономическа политика“ в МИЕТ, който представи и анализа на ведомството. Доводите му по отношение на туризма са, че България се е наложила като „евтина“ дестинация и привлича такъв контингент туристи. В икономиката ни много голям дял имат и секторите свързани с евтина работна ръка и природни ресурси, където производителността е ниска.

Макар и да изоставаме от държавите в ЕС по отношение на развитието на иновациите като цяло, в България има сравнително силно развитие на компютърните технологии, посочи Николов. Индикация за това е фактът, че за периода от 2000 до 2009 г. делът на износа на високи технологии се е увеличил от 4 на 8%. Ръст за последните пет години има и при лекарства – с 34%, радио и телевизионна техника – с 24% и т. н.
Според Николов в бъдеще България може да се позиционира и като „входна врата“ за вносните продукти от Китай, най вече на летищата.
Общо 35 проекта свързани с иновации са одобрени за финансиране по ОПК към момента. Стойността им възлиза на малко над 30 млн. лв. „Бизнесът все още не е достатъчно подготвен, за да развива иновативни дейности и затова все още няма много подадени проекти“, коментира Грета Добрева, изпълнителен директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в МИЕТ. Според нея и процедурите са сравнително тежки. Иновативните фирми имат проблеми и с осигуряването на нужното съфинансиране, смята министър Трайков.
Според него Българската банка за развитие (ББР) може да бъде използвана като инструмент за финансиране на иновациите – както директно, така и чрез издаване на гаранции. От доста време се водят разговори с Министерството на финансите във връзка с идеята ББР да мине към МИЕТ, за да може да се приложи подобен вариант. В момента обаче финансовата институция е ангажирана основно с разплащанията към фирмите по договори с държавата и това не може да стане, казва Трайков.