България се нуждае от свой собствен икономически модел

Политиката, стопанството, обществото като цяло са изправени преднационални и глобални предизвикателства: глобализация и дигитализацияна света, драматична демографска промяна, нарастващо социалнонеравенство и мощни миграционни процеси, промяна в климата и намаляванена биологичното разнообразие.

Динамиката на икономическото развитие всветовен мащаб се премества все повече към азиатските илатиноамериканските страни. Конюнктурните кризи, рязкото спадане настопанската активност и намаляване на икономическия растеж сасъпроводени от социални и екологични кризи, както и кризи въвфункционирането на демокрацията.

Финансовата и стопанска криза, както и последвалата ги криза на държавниядълг в Еврозоната, показват как прекомерната либерализация и дерегулиранена финансовите пазари, отдалечаването на финансовия сектор от реалнатаикономика и неконтролираният растеж на държавния дълг (не на последномясто в резултат на намесата на държавата за предотвратяване на колапса набанковата система) могат да доведат до сериозни смущения въвфункционирането на свободното пазарно стопанство, опиращо се на взаимнодоверие и на договорни отношения между участниците в стопанския оборот идо акумулирането на значително социално напрежение, заплашващо социалниямир.

Неблагоприятното демографско развитие в Европа, т.е. увеличаването насредната продължителност на живот заплашва финансирането напенсионната система и подкопава основата на обществения договор междустари и млади. Промяната на климата показва, че природата не можебезкрайно да се натоварва и че този процес има свои граници, прехвърлянетона които може да доведе не само до промяна на обкръжаващата среда, но и дазастраши нашето благосъстояние.

Тези предизвикателства важат със значително по-голяма сила за България.За съжаление постигнатата през последните години финансова стабилност имаизключително висока цена. На практика икономиката беше доведена досъстояние на застой, източниците на икономически растеж и разкриване нанови работни места бяха блокирани. Значително се влоши жизненоторавнище на народа, съпътствано от задълбочаващо се социално разслоение,увеличаване на емиграцията, обезлюдяване на цели райони, предимно вграничните, планинските и труднодостъпни местности и замиране настопанството в тях. Всичко това рязко повишава ролята и значението наполитиката и изисква активна намеса на държавата в стопанския иобществения живот.

Под „национален икономически модел” следва да се разбира системата наизползване на наличните ресурси в рамките на едно национално стопанство.Тази система е резултат на сложно взаимодействие на пазарния механизъм ицеленасочената икономическа политика на държавата (инвестиционна,данъчна, социална и т.н.). Целенасочената икономическа политика има зацел намеса там, където пазарният механизъм по една или друга причина неможе да гарантира оптимално използване на ресурсите.

Българският икономически модел не трябва да бъде взаимстван, а да бъдеизграден на основата на историческия опит на страната при отчитане насъществуващите природни дадености, наличните ресурси, политическите иикономическите реалности в Европа и света. Той следва да ограничи до единпоносим минимум зависимостта на страната от вноса на енергоресурси отИзток и износа на произведената продукция на Запад. Недопустимо еикономическите интереси на България десетилетия наред да бъдат жертванипоради въвеждането на санкции от страна на международното съобщество поотношение на една или друга държава.

В Националната програма за реформи (2011-2015г.) в изпълнение настратегия „Европа 2020” се изтъква изключителната трудност при определянена приоритетните направления на българската икономика.„Предвид изходната позиция на страната е твърде трудно да се определят самоняколко приоритетни области, където да бъдат насочени усилията наикономическата политика. И все пак, като такива биха могли да бъдатпосочени:

– По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви иконкурентоспособни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаностпомежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаванена българското културно-историческо наследство и природно богатство;

– Конкурентоспособна младеж – намаляване на дела на рано напусналитеучилище, увеличаване броя на младите хора, завършили висшеобразование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хорав България;

– По-добра бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса идомакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД ииновации), фискална стабилност;

– По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебнасистема и гарантиране на върховенството на закона, защита наинтересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост исигурност”.

По същество изброените приоритетни области на икономическата политикаса свързани изключително с подобряването на икономическата среда исъздаването на условия за по-тясна интеграция в рамките на ЕС, но не даватабсолютно никакъв отговор на въпроса за приоритетните отрасли набългарската икономика, за тяхното включване в националните, регионалните иглобалните вериги за създаване на стойност, за държавната политика напоощряване и подпомагане на тези приоритетни отрасли като най-важенизточник на икономическия ръст и основа за благосъстоянието на българскатанация.

На България е нужен собствен икономически модел. Задачата предбългарския народ и неговите политически лидери е замяна на съществуващия,основан на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции, помощи от бюджетана Европейския съюз и финансирано с кредити потребление с националнопроизводство, формиране на национален индустриален и финансов капитал,висока спестовност и възвращаемост на инвестирания капитал като следствиена ефективно използване на факторите на производството. Този модел следва да отговаря на принципите на едно стабилно, ориентирано към бъдещето развитие на обществото и стопанството.

––––––––––––-

Авторът е активенчленнаГражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация и е единот лекторите на предстоящия симпозиум на тема“ Индустриализациятяа като основа за нов национален икономически и социален модел“, който ще се проведе в Панаирното градче на 29 септември 2015 г. от 13 часа в Пресцентъра на Международния панаир – Пловдив.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *