Бюджетните съкращения са необходими

Миналата седмица Конституционният съд, по искане на група народни представители от опозицията, обяви за противоконституционни три от четири текста от Закона за държавния бюджет (ЗДБ-2010). Отменянето на чл. 17, според който Министерски съвет можеше да намалява нелихвените разходи при по-неблагоприятни икономически условия, постави в деликатно положение кабинетa. Според мотивите на съда, правомощията за приемането на ЗДБ-2010 са конституционно присъщи на Парламента и затова актуализацията на бюджета без санкция от страна на законодателя е нарушение на конституцията, тъй като Парламентът не може да делегира законодателните си функции. Трудно постигнатото споразумение от Националния съвет за тристранно сътрудничество за пакет от антикризисни мерки предвижда ограничаване с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити, което е най-сигурната мярка за намаляването на дупката в бюджета и по разчети на правителството се равнява на около 450 млн. лв.
 
С отменените текстове Конституционният съд (КС) на практика блокира прякото съкращаване на административните разходи. Според Министерския съвет към актуализация на бюджета не може да се пристъпи преди края на първото полугодие, тъй като трябва да приключат кампаниите за събиране на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица.
Текстове от държавния бюджет и преди са били оспорвани за конституционосъобразност пред съда. Тъй като бюджетът се намира в компетенциите както на Народното събрание, така и на Министерски съвет, често възникват спорни текстове, което допринесе за постепенното изясняване на правомощията на МС спрямо бюджета. Още с решение от 1993 година е пояснено, че ЗДБ е закон във формален смисъл, тоест не съдържа норми и правила, засягащи трайни обществени отношения. Общите конституционни норми поставят нуждата от допълнително трайно законодателство относно бюджета, което е решено със създаването на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ). В годините на бюджетни излишъци КС постановява че предоставянето на допълнителни бюджетни кредити от страна на финансовия министър е допустимо „само, когато се касае за преизпълнение на средства, набрани от собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет“, като това е закрепено в разпоредбите на ЗУДБ (КС 2001).
Друго решение на КС от 2009 година предоставя възможност на финансовия министър да съкрати нелихвените плащания в бюджета при наличие на извънредни обстоятелства, причинени от световната финансова криза. В мотивите си съда посочва „обективната невъзможност да се прогнозират в достатъчна степен през м. декември 2008 тенденциите и скоростта на проявите на кризисни симптоми във финансите и икономиката“. Съдът изтъква, че оспорените текстове могат да се окачествят по-скоро като правило за фискална дисциплина, наложено от парламента, отколкото като нарушаване на конституционните му правомощия за приемането на бюджета.
Сегашните мотиви на съда оспорват начина на изпълнението, а не целесъобразността на предложените бюджетни промени. Това е и причината правителството да търси други извънпарламентарни способи за прокарването на така необходимите съкращения на административните разходи. В понеделник Министерският съвет ще обсъди възможностите за прилагането на мерките без парламентарен вот.
 
Съкращенията на разходите, както нееднократно беше подчертавано от ИПИ, са повече от необходими в оформилата се обстановка на раздути и неефективни харчове и нарастващ дефицит в приходната част на бюджета. Това, освен всичко друго, е и най-ефективната и сигурна мярка, одобрена от правителството за балансирането на бюджета. Целта на приетия ЗДБ-2010 е свързана със стремеж към балансираност и фискална дисциплина. От тази гледна точка съкращенията не влизат в противоречие с философията на приетия от Народното събрание бюджет. Фокусирането върху държавните разходи е разковничето за осъществяването на политиката на правителството. В крайна сметка разпростирането на действията на кабинета не може и не трябва да надхвърля рамките на конкретните възможности във финансово отношение. Ето защо трябва да продължат усилията за реформи и съкращения.
 

Димитър Попов, стажант в ИПИ