„БЯЛА КНИГА ЗА НОВА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ 2015-2025 Г.” ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НА 07.04.2014г.
„Бялата книга” има за цел да инициира обсъждане на темата за нова високотехнологична индустриализация на България с цел постиганетона единомислие и разработването на Стратегия за нейната успешна реализация.
Авторите на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от Пловдив, България и „Бизнес мрежа за българите по света”. Издател на книгата е „Атлас Финанс” АД, а инициативата за нейното написване е на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”, под водещата редакция на д-р ик. Петър Нейчев, Dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев и проф. д.ик.н. Асен Конарев. Желанието на авторите и „Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е да предизвикат обществен консенсус за индустрията, като важен елемент на българската икономика за да е в съзвучие с европейския призив „За възраждане на европейската промишленост”, обявен в съобщението на Европейската Комисия от 22.01.2014г. и в редица други европейски документи от 2010г. до сега.
В книгата не се обсъжда реставрация на социалистическата индустрия, а прилагане на европейските концепции за укрепване на българската индустриална база и откриването на нови работно места.
Авторите предлагат да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма) с две основни направления – нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли и високотехнологична реиндустриализация на „историческата” индустрия.
Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла, и по-специално някои високотехнологични ниши от тях: Информационни и Комуникационни Технологии – софтуер за интернет приложения и мобилни разработки; Преработвателна индустрия – еко-технологии, био-технологии, нано-технологии в хранително-вкусовата, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, както и в Туристически отрасъл – СПА, уелнес и балнео, туризъм, като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител.
Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия – традиционни предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори, които все още имат жизнен цикъл. Чрез внедряване на иновации и високи технологии да се постигне по висока принадена стойност и да се осигурят работни места и добри заплати. Двете направления се различават както във времето, така и в съдържанието. За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за успешно начало исе изисква държавата да осигури условия на бизнеса и да не му пречи. За „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за наука, Развитие на кадрите и интернационализация на бизнеса.
От една страна в България е приета тезата за приоритета и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива за развитие на България. От друга страна целият свят признава, че неолибералния икономически модел се провали. За съжаление у нас пазарните фундаменталисти са много активни, а останалите икономисти много предпазливи. Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза – както в банките, така и в производствения сектор, затрупан с планини от дългове.
Нужна е и ефективна система от държавни субсидии, защото те са сред най-
важните средства за бързо повишаване на конкурентоспособността на
българската индустрия. Не само в ЕС, но и в множество страни по света има
ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за
насърчаване на индустриалното производство.
Държавните субсидии трябва да достигнат 1.2% от БВП, колкото е средния
за ЕС. Най-вече с фондове за развитие на науката, държавните поръчки за
ВУЗ-овете, дуално обучение, фонд за хардуер, софтуер и безжичен интернет.
В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа исоциална криза, обхванала страната. Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – човешкия капитал. Страната се нуждае от висок и интелигентен икономически растеж.
Ако в този исторически момент българското правителство бездейства и реши
да остави стратегическото развитие на съществуващите пазарни механизми,
ще постави българския народ отново в неравностойно положение спрямо
другите европейски народи, чиито правителства работят в това направление.
Необходими са бързи действия – комплекс от Реформи, Стратегия и Проекти.
Авторите набелязват серия от политики за възраждане на българската индустрия. Те са свързани с инвестиции от страна на държавата и частниясектор в системна иновационна политика, специализирани държавни банки, форсиране на дуалната система на техническо и професионално образование, създаване на високотехнологични зони и клъстери, създаване на Министерство на индустрията и т.н.
В „Бялата книга” се изтъква ключовата роля на неправителствените
организации (НПО) и гражданското общество, които могат да бъдат коректив
на „слабостите” на държавата. В тази връзка „Гражданско сдружение за нова
високотехнологична индустриализация” предвижда организирането на
ежегодна среща на страните от „Четириъгълния форум” – Държава и общини,
Бизнес, Наука, Медии.