Валутните войни се водят най-добре безшумно

През последните няколко дни видяхме добри примери за това. Във вторник, в отговор на натиска от Шиндзо Абе, новия министър-председател на Япония, централната банка увеличи целевата инфлация от 1% на 2% и обяви, че ще се стреми да достигне това ниво „възможно най-скоро“. За целта финансовата институция ще изкупува краткосрочен държавен дълг на стойност 13 трилиона йени /140 млрд. долара/ всеки месец. Японският ход предизвика порой от предупреждения за предстояща „валутна война“. Такива отправиха Алексей Юлюкайев, първи заместник-председател на централната банка на Русия, Йенс Вайдман президент на Bundesbank, Банк Джае Уан, министър на финансите на Южна Корея. Вайдман мрачно предупреди за „тревожни нарушения“ на свободната търговия и „край на автономията на централната банка“. Министърът на икономиката на Япония му отвърна, че: „Германия е страната, чийто износ в най-голяма степен е облагодетелстван от единния валутен механизъм на еврозоната и няма никакво право да критикува останалите.“ За да разберем кой от двамата е прав, трябва да погледнем на проблема в исторически план. През 20-те години на XX век, преди Голямата депресия, в повечето страни по света действа златен стандарт, който фиксира обменните курсове спрямо стойността на ценния метал. Но когато Великобритания изоставя златния стандарт през 1931 г., това отприщва вълна от конкурентни девалвации. Всъщност това е първата важна стъпка към възстановяването от депресията. Плаващият валутен курс не само намалява цените на британския износ, но позволява на Централната банка на Англия да следва парична политика фокусирана върху потреблението – по-ниски лихвени проценти, които помагат за възстановяването на пазара на жилища. Днес, обаче, ние живеем в един свят на книжните пари и на плаващите лихвени проценти. Последният остатък от златния стандарт беше пометен през август 1971 г., когато Ричард Никсън суспендира конвертируемостта на долара в злато. Ето защо е абсурдно една държава да обвинява друга във водене на валутна война. Бойното поле е открито за всички от 40 години насам. А състоянието на Япония е отчайващо. Страната е в стагнация от 80-те години на миналия век насам. Номиналният брутен вътрешен продукт в йени е на нивото отпреди 20 години. Държавният дълг е неустойчиво голям. Демографското състояние е едно от най-лошите в света. Действията на централната банка на Япония трудно могат да се нарекат революционни. Управителят Масааки Ширакава не предлага нови покупки на активи през 2013 г., а нетното въздействие на покупките, обещани за 2014 г., ще бъде ограничено, тъй като по-голямата част от парите ще бъдат използвани за закупуване на краткосрочен дълг. Така нетният ефект ще бъде еквивалентен на 10 трлн. йени или около 2 на сто от БВП на страната. Сравнете това с политиката на Федералния резерв на САЩ. Миналата седмица балансът на Фед надхвърли 3 трилиона долара за първи път в историята. Ако изкупуването на активи в САЩ продължи със сегашния темп от 85 млрд. долара месечно, до края на 2013 г. централната банка ще натрупа дълготрайни активи, еквивалентни на 6 и 7 на сто от БВП на страната. Политиците и на обществеността са склонни да обръщат голямо внимание на краткосрочните движения в номиналните обменни курсове. Вярно е, че йената поевтиня значително срещу долара от септември насам. Но движението от 77 USD/JPY към 90 USD/JPY не изглежда толкова драматично на фона на цената на японската валута от началото на 90-те години на XX век, когато един долар се търгуваше за 158 йени. Във всеки случай не номиналният валутен курс е това, което има значение. Банката за международни разплащания изчислява реалните ефективни обменни курсове, като взема в предвид различията между икономиките, с които дадена страна търгува и промените в относителните цени. От тази гледна точка историята на Япония изглежда много по-различно. От началото на 90-те години на XX век, последиците от дефлация са отслабили реалния ефективен валутен курс на йената. Между 1994 г. и лятото на 2007 г., стойността на японската валута е паднала с повече от 30%. Но световната финансова криза обърна тази тенденция, заради статута на йената като валутно убежище в Азия. И между август 2007 г. и октомври 2011 г. реалния ефективен валутен курс се е покачил с 27 на сто. Данните на Банката за международни разплащания показват, че най-агресивните играчи във валутните войни през последните пет години и половина са Южна Корея /19% поевтиняване на вона/ и Великобритания /17% поевтиняване на паунда/. Неслучайно през тази седмица британският премиер Дейвид Камерън говори за много неща покрай речта си на икономическия форум в Давос, където заплаши с референдум за излизане на Великобритания от Европейския съюз, но не спомена за валутните войни. Вероятно разривът в политическите взаимоотношения между Брюксел и Лондон е просто още една стъпка от плана, дискретно да се отслаби паундът, за да се стимулира конкурентоспособността на британската икономика.

Финанси