Венцеслав Димитров: „След кризата в България инфлацията ще се ускори“

© Снимка: БГНЕС

За мен беше неправилно поставянето като приоритетна цел в началото на управлението на новото правителство влизането в еврозоната, заяви в предаването „12+3“ на БНР  Венцеслав Димитров, икономически съветник на президента Георги Първанов. „За мен това беше малко изсилване, защото има проблеми, които не могат да бъдат решени в близките 5-6 години. Единият проблем, на който никой не обръща внимание, всеки гледа бюджетния дефицит, е, че когато премине кризата, в България инфлацията ще се ускори. И то ще се ускори не поради вътрешни фактори, а поради простия факт, че българските цени са по-ниско от половината от равнището на Европейския съюз. И тази конвергенция, която ни чака в европейските страни, лека-полека ще вдига цените примерно с 5 до 7% годишно по мои изчисления, по-бързо, отколкото е средната инфлация за Европа“, каза Димитров. Той припомни, че през последната година на растеж в България е имало инфлация от 10-12%, както и за предходната година. „Това ни чака още 5-6 години, докато цените у нас достигнат едно равнище от 70-75% от равнището в Европа. И при това положение, ако ние в този период 5-6 години, в който цените са по-високи, искаме да кандидатстваме, те ще кажат: „Ама къде сте тръгнали, вижте си инфлацията“, добави икономическият съветник на президента. Според него отказът от кандидатстване за ERM2 е връщане към реалността. „В края на краищата ние имаме да се борим с кризата, така или иначе няма да ни приемат и поради други фактори във момента и в еврозоната и в еврото. И да почакаме малко, не е чак толкова лошо“, посочи Димитров.
Според него в България проблемът с т. нар. „бюджетна дисциплина“, „бюджетна демокрация“ изобщо не е решен. „Няма никаква демократична процедура при съставянето и особено при изпълнението на бюджета. Бюджетът е закон. Когато се напише закон, че за еди-кое си перо даваш 100 млн., ти не можеш да отделиш 1 лев повече, както е примерно в Германия или в САЩ … Аз бях автор даже на една подписка през 2000 г. – искане Конституционният съд може ли правителството на своя глава, без да пита парламента, да увеличава разходите не така, както са приети по закон. И те казаха: „Може“. Ами тогава защо съставяме държавния бюджет? Не е ли по-просто закона за бюджета да се гласува в 3 реда? Първият ред – определяме дефицит примерно от 3 млрд., вторият ред – приходите се събират такива, каквито са данъците, и в третия се казва „Разходите се правят такива, каквито са приходите плюс минус дефицит/излишък“. Ето това е най-просто. И всяко едно правителство … е игнорирало Народното събрание, когато трябва да изпълнява закона за държавния бюджет“, каза още Димитров.
Аз съм сигурен, че ако се разровим и в конституцията, и в устройствения закон за бюджета, могат да се намерят достатъчно текстове, които да подведат онези министри или членове на правителството, отговорни лица, които са си позволили да подпишат необезпечени договори, смята той. „За мен сериозният въпрос е друг: дали от предишното правителство са подписани такива договори, които ще натоварят настоящото да плаща в близките 1-2-3 години, 4, може и 10 години. И аз препоръчвам на това правителство да изкара тези договори, да обясни на обществото какъв е сериозният проблем и да предложи законодателни промени и в устройствения закон за бюджета, даже и в Конституцията, така че ако се наложи, в бъдеще такива неща да не стават. При това рехаво наше законодателство, при което няма никаква санкция ако някой министър похарчи повече пари, отколкото са му отпуснати, това ще продължава до безкрайност. Заслуга може би на това правителство е, че го каза проблема. Но нека всички да работят за това да се затворят всички такива кранчета за в бъдеще“, посочи Димитров.
За мен най-сериозният проблем е защо не се събират приходите, а оттук нататък може да говорим за допълнителни мерки, каза икономическият съветник на президента по повод на обсъжданите антикризисни мерки. „Има гласувани закони, нека правителството бъде така добро съобразно тези закони да си прибере данъците. Нали искаха, говореха: „2 млрд. още ще съберем от митници, … от хващане на престъпниците, дето крадат ДДС … Ами това нещо трябва да има ефект. Така че, като направят нещо, да кажат: „Хванахме тази група, ето, сега вече имаме 100 млн. повече в държавния бюджет. Хванахме източващи ДДС-то, имама 300 млн. повече. Ето ви парите, радвайте се и ще излезем по-бързо от кризата“. А то се получва така, че ние тези приходи, които са гласувани съобразно действащите данъци, не можем да ги съберем, пък ще гласуваме за други, допълнителни. Ами то каква е гаранцията, че и тях ще ги съберем?“, попита Димитров. Според него всяко едно правителство, както тройната коалиция, така и предишните три правителства, са настоявали за разхлабване на бюджетна дисциплина и всички са го прилагали. „Всички тези, които са подписвали договорите, ами да си идат – кой за затвора, кой да плаща“, категоричен бе той. 

БНР
Финанси