Възраждаме петната в нашето ежедневие

Малката правда пък включваше малък брой изолирани явления и личности, които пречеха на пътя ни напред.
Тези недобросъвестни елементи трябваше да се изобличават.
Сега се мъча да се сетя как ставаше това – защото очевидно е дошъл моментът, когато гребем с пълни шепи от славния опит на миналото.
В Пловдив в годините на моето детство и юношество на публични места се слагаха табла, озаглавени „Петна в нашето ежедневие”.
Това си бяха истински табла на позора. Героите на Малката правда присъстваха със снимки.
Лицата на добросъвестните строители на най-светлия обществен строй можеха да се видят на Алеите на трудовата слава, Алеите на първенците, в кътовете на Героите на труда и т.н.
Само че пред техните портрети нямаше никакви хора. Докато пред таблата с „Петна в нашето ежедневие” от сутрин до вечер имаше навалица. Калабалък – както казваха в махалата.
На оградата на Градски транспорт имаше табло със снимки на  гратисчии – изплашени до смърт хорица. В интерес на истината и в онези времена масово се пътуваше гратис, но не всички ги хващаха. Тези, които попадаха на таблото, беряха такъв срам, че със сигурност повече не повтаряха риска да икономисат 4 стотинки.
На витрината на едно от градските кина имаше табло с портрети на джебчийки. Те не бяха толкова интересни – повечето бяха грозни и мургави.
На Плод-зеленчука до кино „Република” – ако не се лъжа, имаше табло на лица, които не упражняват обществено полезен труд. То беше най-популярно. Можеше да се предположи, че сниманите момичета всъщност се трудят, но упражняват най-древната професия.
През 1965 или 66-а местният седмичник „Комсомолска искра” посвети цяла страница на тези момичета. Тоест, вестникът трябваше да изпълни задачата на „Петна в нашето ежедневие”.
Мълвата, че се снимани и описани известните в града проститутки, обиколи улиците още в ранни зори. За минути вестникът се разграби и дни наред обикаляше от ръка на ръка.
Така момичетата станаха герои. След толкова години онова поколение ги знае по имена. Забравихме имената на партийните секретари – поръчители на срамния списък, но си спомняме „петната”. И то с добро чувство.
В Радио Пловдив имаше сатирично предаване, в което се разобличаваха тези, които не се грижат за държавното и общественото, като за свое. Прахосват, надписват, не връщат ресто, удрят в грамажа и въобще покрадват.
Материалите се събираха от разни контролни органи, минаваха през Партията и се свеждаха в Радиото. Там моят приятел и учител в занаята Кико – светла му памет, превръщаше документите в сатирични диалози. След това идваха двама актьори – светла им памет и на тях, и влагаха всичко от себе си, за да пресъздадат отрицателните образи на тези герои на Малката правда. Не помня дали предаването не се казваше „Миладин и Костадин” или това беше заглавието на аналогична рубрика в Радио София.
След успешната и общественополезна акция всички от екипа  отиваха в близката кръчма и се почерпваха.
Изобщо покрай разкриването на петната от ежедневието доста хора изкарваха по някой лев. Това си беше благородна халтура.
Подобни разобличителни методи използваха и маоистите по време на Великата културна революция.
По времето на Андропов така разобличаваха пияниците.
Доживяхме махалато на тези методи да се върне обратно.
Ето какво четем днес:
„Българската агенцията по безопасност на храните пусне срамен списък на търговците, които продават с прекалено високи надценки на стоките.В него ще присъстват както магазини, така и ресторанти и питейни заведения, заяви председателят на Агенцията по храните Йордан Войнов по ТВ 7.”
Ех, сетихме се най-после. След като възродихме БДС-то и ФЗЦ-то /фабрично-заводската себестойност на стоката/, защо не тръгнем да лепим срамни списъци на спекуланти? Само че май ще трябва да назначим още няколко хиляди проверяващи и специалисти, които ще калкулират понятието „висока надценка”.
Само че дали всеки списък и всяко табло не трябва да започва с герба на Народната република, чиято администрация прахосва или открадва всеки трети лев – както пишат добросъвестните изследователи на бюджетните разходи?

Евгени Тодоров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *