Гърция да си постави реални цели, твърди МВФ
Гърция да бъде „реалистична“ по отношение на икономическите си цели и за пореден път бе изразена отдавна съществуващата загриженост, че страната може би ще има нужда от допълнително облекчаване на дълговете.
За това приканиха задлъжнялата страна от Международният валутен фонд /МВФ/. Иначе МВФ приветства споразумението, постигнато от Атина с Европейския съюз през юни за намаляване на тежестта на държавния дълг през следващите 5 до 10 години, но заяви, че това може да е недостатъчно предвид потенциалната политическа опозиция за по-нататъшни реформи.
Министрите на Еврозоната се съгласиха да удължат падежа с 10 години за основните части от общия дълг на Гърция, планина, която е повече от два пъти по-голяма от годишната икономическа продукция на страната. От своя страна, Гърция се ангажира с първичен бюджетен излишък – без да се отчита изплащането на дългове – от 3,5% от БВП до 2022 г. и 2,2% през 2060 г. със среден икономически растеж от 3% годишно.
По силата на споразумението европейските кредитори ще преведат на Гърция последен транш от 15 милиарда евро и ще удължат с 10 години погасителния срок за някои заеми.
Пакетът, който бележи края на третата спасителна програма за Гърция, цели да гарантира, че дългът на страната е устойчив и че Атина няма да се отметне от реформите в момент, когато цели да се върне към капиталовите пазари.
След излизането от програмата Атина ще е обект на невиждано досега от европейците наблюдение, много по-стриктно от това, приложено в миналото за Португалия, Кипър и Ирландия.
За осем години Гърция получи над 273 милиарда евро помощ от кредиторите, еврозоната и Международния валутен фонд, в рамките на три спасителни програми. В замяна гърците бяха задължени да проведат стотици реформи, които често бяха болезнени, за да оздравят публичните си финанси.
Растежът на БВП достигна 1,4 процента през 2017 г. и се очаква увеличение тази година (1,9 процента) и следващата (2,3 процента) Същевременно Гърция бележи вече бюджетен излишък от 0,8 процента, след като имаше дефицит от 15,1 на сто през 2009 година.
Годишният доклад на МВФ за гръцката икономика и устойчивостта на дълга обаче отново оспорва тези „много амбициозни предположения“ и заяви, че те ще бъдат трудни за поддържане в продължение на много години и ще изискват сложни нови съкращения на разходите, включително пенсиите. От МВФ предвиждат, че Гърция може да постигне среден икономически растеж от около 1% и първичен излишък от най-много 1,5% от БВП, което ще бъде около половината от договорените с властите в Eврозоната нива.
Много членове на борда на МВФ „предупредиха, че дългосрочната устойчивост остава несигурна и подчертава необходимостта от реалистични предположения за целите на първичния баланс и прогнозите за растеж“, се казва в изявление. Според настоящата програма с Eврозоната гръцкият дълг се очаква да спадне до 178% от БВП до 2023 г., според оценките на фонда. Гърция в момента дължи на МВФ около 10 милиарда евро, които се очаква да изплатят напълно до 2024 г.
Милен АТАНАСОВ