Данък „лихва“ остава 8%, но ще е за всички спестявания в банки
Вече са ясни най-важните промени в данъчните закони за 2015 г. Данъкът върху лихвите от депозити ще остане 8% и след Нова година, но ще обхване всички спестявания в банки, а не само срочните депозити, както е сега. Въвеждат се два вида облекчения за родителите на непълнолетни деца. Хората, работещи на минимална заплата, ще ползват данъчна отстъпка за доходите си за 2014, но не и за 2015 г. Това решиха вчера депутатите, приемайки текстовете на второ четене.
Гласуването за данък „лихва“ в пленарната зала повтори ситуацията отпреди два дни в бюджетната комисия – само ГЕРБ настояваше за ставка от 10%, а всички останали парламентарни групи подкрепиха запазването на сегашните 8%. Все пак бюджетът ще разчита на повече приходи, защото парламентът без спорове одобри занапред да се облагат както доходите от срочни влогове, така и лихвите от всякакви други спестявания в банките, дори и по разплащателните сметки.
Бурни дебати обаче предизвикаха други две промени, свързани с данъчни преференции. По предложение на ГЕРБ семействата с непълнолетни деца ще ползват облекчения през 2015 г. Единият от двамата родители ще може да приспадне 200 лева от годишния си доход и така да намали данъчното облагане. Сумата от 200 лева е за 1 дете, за две деца се удвоява, а за тридетно семейство ще се приспадат 600 лева. За следващи деца обаче облекчения няма да има.
Това е малка стъпка към въвеждане на семейно подоходно облагане, с която искаме да насърчим отговорното родителство, поясни Светлана Ангелова от ГЕРБ. Ефектът от нея са 25 млн. лева, които ще останат у българските семейства. От БСП и ДПС обаче нарекоха тази данъчна отстъпка подигравка и обида. „Аз съм баща на три деца, с вашата отстъпка от 600 лв. ще спестя 60 лева за година, което прави 5 лева месечно за трите ми деца, или по 1.66 лева на дете. Това дали ще ме направи по-отговорен родител? Дали такава „привилегия“ ще насърчи българките да стават майки?“, попита Георги Кадиев от БСП.
Семейното данъчно облекчение, макар и символично и оспорвано, все пак бе прието. Отпадна обаче друга преференция, засягаща т.нар. работещи бедни. Става дума за прокараното по времето на кабинета „Орешарски“ връщане на удържания през годината 10% данък на хората с най-ниски доходи. То бе въведено като по-безобидна разновидност на необлагаемия минимум, който би лишил бюджета от поне 700 млн. лева годишно. Облекчението отпадна с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ.
По груби сметки връщането на удържания през 2014 г. подоходен данък на хора, работили на минимална заплата, което ще се случи догодина, ще струва на хазната до 150 млн. лева. Надвзетият налог ще се връща след подаването на данъчните декларации. Но това ще е за последно, защото парламентарното мнозинство вчера реши да прекрати занапред облекчението. От горещите прения се разбра, че не е ясно колко души ще се възползват от него. От лявата част на пленарната зала твърдяха, че става дума за огромен брой работещи бедни – между 500 000 и „близо един милион души“, по думите на червения депутат Георги Кадиев.
Всъщност тези числа са силно преувеличени, защото българите, взимащи минимална заплата, са под 300 000. Към тях се добавят и хората с непостоянна, сезонна заетост. Но приетите от предния парламент условия силно съкращават броя на правоимащите. Според тях данъкът ще се връща само на хора, чиито доходи са трудови и за година не превишават 12 месечни минимални работни заплати (МРЗ). Така, ако освен МРЗ човек е взел командировъчни, ваучери за храна или пари за облекло, правото му на облекчение „изгаря“. Същото ще се получи и ако освен 340 лева месечно някой е взел и лихва от 500 лева влог в банка, получил е рента или наем.
ОТБОЙ
Митниците няма да могат да затегнат контрола върху цигарените и алкохолните фабрики, защото депутатите вчера отложиха задължителното монтиране на електронни датчици по машините. Преди дни пред бюджетната комисия шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов подробно обясни как с броячи за цигарите ще бъдат запушени пробойните в бюджета от непостъпили акцизи и ДДС. Парламентът прие затягането на контрола по принцип, но реши, че финансовото министерство първо трябва да пита Европейската комисия дали поставянето на прецизните измервателни уреди не нарушава някоя директива. Това соломоновско решение бе подсказано от „Булгартабак“, които твърдят, че такъв стриктен контрол не се упражнявал никъде в ЕС, а от ДПС и БСП дадоха мощно рамо, като обясниха, че са против пресирането на бизнеса. Кореспонденцията с Брюксел обаче ще отнеме много време, което означава, че надлъгването между цигарените компании и бюджета ще продължи и догодина. Ген. Танов твърди, че модерните машини за производство на цигари се продават с вградени броячи, но след като бъдат внесени у нас, датчиците нарочно се демонтират.