Да гориш история

 
В една хубава книга, която включва числото „451” и скала за измерване на температурата, различна от Целзий, се горят книги.
В един летен ден, в който по скалата, наричана Целзий, се отчитат 38 градуса, става нещо. Не се гори точно книга, по-скоро се задава въпросът защо пък да не се изгорят няколко реда.
А всъщност се прави опит да се гори история и цялата идея зад един автор.
„Да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище” е пример за политически некоректен израз, тъй като внушава негативно отношение спрямо турците и ги представя като поробители и насилници“, посочва Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в свой доклад и препоръчва тези и подобни стихове от Христо Ботев да не се дават като примери в училище, тъй като извадени от историческия контекст ще създадат отрицателни нагласи към турското малцинство.
Дали модерният Гай Монтег от КЗД  би стигнал до замислянето и вникването отвъд огъня, както успява да направи героят на Бредбъри?
Или сме „на прощаване” с поредните отломки коректност и уважение към предците си, както и към самите себе си?
Историята подлежи на постоянна оценка и преосмисляне и рядко фактите в нея остават еднозначни и непоклатими. Това не е извинение в случая, нито в който и да е подобен такъв.
Все още отказвам да повярвам, че това е нещо легитимно и ще се радвам изключително много, ако някой от КЗД излезе и даде логично и поне малко смислено обяснение (или извинение!) за използвания подход и причините за изводите в доклада. Ако върне огъня в маркуча обратно по тръбата, заглуши рева му и вдигне чисти ръце.
„Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…”
А не за огън.

 
Коментарът е публикуван  в блога Bad Apple