Два сценария за икономиката ни през 2020 г.
Прогнозите за икономическото развитие са важни за планирането на личното и бизнес поведението. Те могат да създадат оптимистични или песимистични очаквания, които да насочат хората към по-високо потребление, което допълнително да засили растежа, или към по-голяма предпазливост, която да възпрепятства инвестициите и по този начин да задълбочи проблемите.Два сценария за икономиката ни през 2020 г..
Ролята на публичните институции също е от значение, като европейските правила препоръчват да се избягва проциклична политика, но нейният характер най-често се оценява след като годината вече е изминала. Това пише в свой анализ Димитър Чобанов, цитиран от в. „Труд“. Очакванията за бъдещото поведение на важни икономически показатели през 2020 г. се формират и на базата на случилото се през 2019 г. Официални данни за растежа на брутния вътрешен продукт в реално изражение в България са налични за първите девет месеца на 2019 г., като той е 3,7% и е по-висок от годишните стойности на растежа през 2017 и 2018 г. Основните фактори за това от страна на търсенето (разходите) са потреблението (растеж в реално изражение от 5,7%) и износът (4,7%). Инвестициите отбелязват много слабо повишение от 0,8%, а вносът намалява с 0,6%, като по този начин отправят обезпокоителни сигнали за средносрочното развитие. Нещо повече – формирането на капитал и вносът намаляват и в номинално изражение за деветмесечието съответно с 6% и 1,7%.
Инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, е в размер на 2,5% средногодишно за 2019 г., което е съпоставимо с величината є за 2018 г. – 2,6%. Основен фактор се явяват цените на храните и безалкохолните напитки, които се увеличават с 4,9%. Цените на комуналните услуги растат с 3,8%, а тези на услугите от групата на хотели и ресторанти – с 5,7%. Процесите на конвергенция на цените предполагат инфлацията у нас да остава по-висока от тази в ЕС, което може да се разглежда като предизвикателство пред изпълнението на критерия от Маастрихт за стабилност на цените.
Официални прогнози Институциите имат сходни прогнози за икономическото развитие през 2020 г. Министерството на финансите залага реален икономически растеж 3,3%, като двигателят му ще са потреблението и инвестициите, докато приносът на външния сектор ще е отрицателен. Нормата на безработица ще продължи да спада, а растежът на заплатите леко ще се забави, но отново ще надхвърли темпа на инфлацията. Това означава, че покупателната способност на населението ще се увеличи. Относителният дял на чуждестранните инвестиции леко ще се повиши и ще достигне 2,6% от БВП – т. е. около 1,7 млрд. евро. Прогнозираният размер на номиналния БВП е 118,6 млрд. лв. за 2019 г. И 126,8 млрд. лв. за 2020 г., като има основание да се смята, че ако останалите показатели се движат според представения сценарий, през 2020 г. номиналният БВП може да достигне 128 млрд. лв. Той е леко подценен в правителствената прогноза от съображения за консервативност и това води до подценяване на бюджетните приходи. Есенната прогноза на Европейската комисия предвижда 3% икономически растеж за 2020 г., като стойността е малко по-ниска от тази на Министерството на финансите. ЕК предвижда по-ниски растежи на потреблението и инвестициите, като единствено вносът е с по-висок очакван растеж. Предвидената инфлация е по-ниска от правителствената прогноза, а оценките за развитието на пазара на труда са сходни както за безработицата, така и за нарастването на реалните доходи. В резултат на по-ниските оценки за растеж и инфлация, ЕК прогнозира номиналният БВП да достигне около 125 млрд. лв. Основните рискове, според ЕК, са в негативна посока при възможно влошаване на външното търсене от основните търговски партньори, което да доведе до освобождаване на работници в засегнатите отрасли, увеличаване на безработицата и влошаване на потреблението.
