До 2050 година България ще разчита на ток от въглища

На въпрос как ще се отрази т. нар. „Зелена сделка“ в ЕС, която предвижда постепенно спиране на производството на енергия от въглищни централи, енергийният министър Теменужка Петкова заяви в сутрешния блок на bTV, че България ще защити своя интерес.До 2050 година България ще разчита на ток от въглища.

„Няма посочена дата за затваряне. Посочено е, че емисиите от тях трябва да се намалят с до 55% до 2030 години и през 2050 г. да не работят. България ще разчита на своите централи до 2050 година и няма повод за притеснения сред работещите в тях“, категорично заяви Теменужка Петкова. Според нея по-рано централи на въглища в страната могат да затворят по икономически причини, тъй като цената на вредните емисиите, които ще се пращат от въглщните централи ще поскъпва непрекъснато.

„За България този проблем е с особена острота, тъй като 48% от нашата енергия се произвежда именно от въглищни мощности. През зимата този процент достига 60. Поради тази причина България не може с лека ръка да вземе решение, за да се откаже от тези мощности, които са базови и са 4000 мегавата“, поясни Петкова, информира infostock.bg.

По нейните думи, т. нар. „Зелена сделка“ е голямо предизвикателство не само за България, но и за други страни членки на ЕС, които разчитат основно на производство на електричество от въглищни централи. Теменужка Петкова добави, че България и всички останали членки на ЕС, освен Полша, са подкрепили „Зелената сделка“. „Европа иска да бъде лидер в борбата с климатичните промени“, подчерта енергийният министър.До 2050 година България ще разчита на ток от въглища.

Тя отказа да коментира арестът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“

и обяви, че се очаква повече информация относно тези действия и не можа да отговори дали топлоцентралата е на бизнесмена Христо Ковачки. Относно проверките в ТЕЦ, Петково отговори, че това е частно дружество и Министерството на енергетиката няма отношение към собствеността и управлението на топлоцентралата.

Относно проверките на прокуратурата дали се горят правомерно отпадъци в ТЕЦ-а, Петкова каза, че няма нищо лошо да се правят такива проверки, защото те са „възможност да се свери часовника дали се спазват определени правила“. Тя каза, че не вижда нищо притеснително в тези проверки и допълни: „В компетенцията на Министерството на околната среда и водите, който издава тези разрешителни за изгаряне на отпадъци, е да каже дали се спазват правилата, тъй като в издадените комплексни разрешителни ясно е записано какво може и какво не може съответното енергийно предприятие.“

Президентът нямал право да води преговори по енергийни проекти

Яснота дали и кой ще реализира проекта АЕЦ „Белене“ ще има до края на годината, каза Петкова в отговор на въпрос как ще коментира, че в телефонен разговор между президентите на България и Русия преди три дни са коментирани енергийни теми.

В съобщение до медиите от президенството обявиха на 18 февруари, че българският президент е приел поканата да участва на парада на 9 май в Москва, по случай 75-годишнитат от победата над хитлерофашизма. Това е станало по време на телефонен разговор между президентите на Русия и България, като разговорът е бил по инициатива на Румен Радев. От съобщението става ясно, че „по отношение на водените двустранни преговори за цените на доставки на руски природен газ за страната ни президентът Радев изрази удовлетворение, че разговорът му с руския президент на Петербургския икономически форум през юни м.г. е дал силен импулс в тази насока. На свойред Владимир Путин е отбелязал, че очаква позитивно развитие и взаимноизгодно решение в тези преговори.

Това веднага беше изтълкувано от министъра на енергетиката Теменужка Петкова като неправомерна намеса на президента, като каза пред журналисти на другия ден (19 февруари), че този тип разговори са от компетенцията на правителството. „Пратили сме писмо още август. Преговорите се водят от страна на правителството. Да няма объркване кой по какви енергийни проекти води разговор – това исках да поясня. Това са проекти, по които българското правителство взима решения – да не стават грешки“, заяви Теменужка Петкова.

И днес в сутрешния блок на bTV тя каза, че не е работа на президента да обсъжда цената на газта – друга засегната тема по време на разговора между двамата президенти, защото това е деликатна тема, по която се работи по правила на ЕС. Петкова посочи, че от президентството не са търсили информация за енергийните проекти от правителството: „Изненадана съм, че се водят разговори за енергийни проекти на територията на България, които България развива, а тази тема не е обсъждана с нас“.

Петкова заяви, че никой не печели от това институциите да не си говорят помежду си. Ресорният министър добави, че от страна на кабинета е заявена ясна воля за партньорство. „Президентът, беше този, който свали доверието от нашето правителство и поради тази причина тези разговори по „общи енергийни проекти“ си остават тайна за нас“, допълни Петкова. Тя каза още, че никой не печели от това институциите да не си говорят. Правителството, премиерът и министрите имат ясна воля за партньорство, президентът свали доверието от правителството“, подчерта министърът на енергетиката.

Петкова уточни, че двата официални общи енергийни проекта с Русия са Балкански поток и АЕЦ „Белене“. И по думите на Петкова, те се движат от правителството и отговорността за реализацията им е на кабинета. „АЕЦ „Белене“ и „Балкански поток“ са български проекти, инфраструктурата е маша, парите са наши. Правилата, които спазваме са европейските. Правилата за цената на газа са дефинирани в споразумението на Европейската комисия с „Газпром“, уточни Петкова и допълни: „Президентството няма правомощия да работи по тези проекти, ако е ставало дума за други, нека да ни информират кои са те.“

До края на май ще са готови 308 км на територията на България от „Балкански поток“

По повод критиките на Русия за забавянето на трасето през България на газопровода „Балкански поток“, Петкова обясни, че началото на работата е закъсняло с 4 месеца, заради обжалването на избор на изпълнител. „До края на май ще са готови 308 км през територията на България, които дават възможност за доставка на газ до Сърбия. След това предстои изграждането на още 166 км“, обясни енергийният министър.

„Налице са 239 км тръби, 162 км от трасето е почистено. По 138 км от трасето са разнесени тръби, за 100 км има заварени тръби. Работи се с пълна сила. Заваръчните машини са точно толкова, колкото изпълнителят на обществената поръчка е поел ангажимент да достави, на трасето. Относно компресорните машини – те са обект на отделна обществена поръчка“, разясни Петкова.

На уточняващ въпрос относно името на проекта и дали той ще бъде продължен или спрян, Теменужка Петкова каза: „Проектът „Балкански поток“ на практика е разширение на българската газопреносна инфраструктура и няма как да бъде спрян, след като се спазват правилата.“

financebg.com