Дългите сенки на българските джуджета
„Когато слънцето на културата е ниско, джуджетата хвърлят дълги сенки.“ – Карл Краус
В навечерието на 2012-та година Диди Филипова разговаря с известния български скулптор Велислав Минеков за актуалното състояние на българската култура и изкуство. Ето какво споделя той:
„Ако българската култура изобщо оцелява по някакъв начин, то е благодарение на хора, които искат да правят култура в България, а не в резултат от някакво държавно желание“, казва проф. Минеков. В момента предимство има по-масовият вид култура – театрите и до известна степен музиката. Но дори те съществуват на ръба на мизерията, което е много тъжно, добавя той.
На дъното
Излишен харч за управляващите
Пътувайки из Германия, българският творец прави опит за сравнение: „Германия издържа близо 80 симфонични оркестъра, държавата е главният спонсор и меценат във всички сфери на изкуството. Към нейната помощ се добавят и усилията на много частни лица, заможни спонсори или фирми, които подкрепят културата. Разбира се, зад реализирането на тези дейности стоят не само доброто желание и солидните финансови възможности, но и законите и нормите. В България такива липсват и дори да има хора с желание и готовност да спонсорират културата и изкуството, то фактически ще е нелегално. Младите творци в България нямат почти никакви шансове за професионално развитие – за разлика от своите колеги в Европа, които се поддържат със стипендии, ателиета, с бази, изложби и участия. Холандската кралица например дава 3000 стипендии на художници от собствените си пари.“
Според Минеков в България държавата не желае да се ангажира с подобни дейности. Той твърди, че в Министерството на културата никога не е имало атмосфера на разбиране в това отношение, независимо кой и кога е бил начело.
Велислав Минеков от известно време полага усилия за създаването и прилагането на закон за изобразителните и визуални изкуства, но засега няма успех. „Въпросният закон е трън в очите на управляващите през последното десетилетие, тъй като за тях това би означавало неочакван харч“, казва Минеков. „Пък и може да се наложи да подкрепят хора на изкуството, които не винаги са на страната на управляващите, а това си е жива опасност“, добавя скулпторът. „Такива хора са нежелани.“
Държавата се отнася с пълно пренебрежение към културата, а като министър начело й стои една „одиозна, нежелана и неподходяща личност“, категоричен е професорът. Кризата е лесно оправдание да не се върши нищо в сферата на културата и изкуството. Но според Минеков става дума не за икономическа криза, а за криза в резултат от корупцията, от лошото и некадърно управление на държавата през последните години. Професорът подчертава: „За управляващите хората на изкуството са излишни и трябва да си намерят друг вариант за оцеляване. Например да станат овчари, както наскоро предложи премиерът Бойко Борисов.“
Там не мислят за култура
„Шансът да оцелееш с истина е минимален!“
За състоянието на българската култура в края на 2011 година Велислав Минеков говори с голяма болка: „Българската култура не просто е в упадък, тя е абсолютно разбита, тя е на дъното. Положението е отчайващо и шансовете културата ни да се възроди са малко.“
И все пак Минеков гледа оптимистично на бъдещето. Вярва, че ще се появи мъдър управник, който, макар и със закъснение от 15-20 години, ще може да възроди българската култура. Държавата трябва да мисли за бъдещето, убеден е той, ала не с примитивното мислене на сегашните управници, което планира за не повече от 24 часа напред. „Мисълта в момента е точно тази – как да откраднем днес и какво да оставим за утре. Българската култура трябва да бъде спасявана от културни, интелигентни хора, а не от кроманьонци и от личности, които не я познават. За съжаление хората, на които може да се разчита за подобно спасение, са на много ниски постове и са заплашени от уволнение, ако изразят несъгласие с управлението“, предупреждава Велислав Минеков.
В края на разговора професорът песимистично обобщава: „Цензурата е тотална, шансът да оцелееш с истина – минимален. Вече дори възможността да казваш истината е ограничена, тъй като можеш да загубиш всякаква позиция и да останеш на улицата.“
Диди Филипова, Дойче веле