Държавата дължи близо половин милиард за неизпълнени договори

Тези изводи бяха представени днес по време на пресконференцията „Лошите вземания = двигател на кризата“. По време на нея станаха ясни данните от съвместното проучване на Българската стопанска камара (БСК) и „Мост Финанс Мениджмънт“, проведено в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г. сред 500 фирми.
През тази година лошите вземания от контрагенти са се увеличили с 50% спрямо 2010 г. Тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дълговете. Средните и микропредприятията са с най-голям размер на дългосрочните вземания.
27% от анкетираните имат несъбрани взимания в размер от 10 до 50 хил. лв. От „Мост Финанс Мениджмънт“ наричат тази сума „златната среда“. Други 20% от компаниите имат да събират суми до 10 хил. лв. За 23% от всички фирми несъбраните задължения съставляват между 10 и 25% от целия оборот, за 16% тази сума варира между 25 и 50 на сто.
„Явно имаме влошаване в договорната дисциплина. Това е така, тъй като основните контрагенти на фирмите с несъбрани вземания са други фирми“. Това коментира от своя страна заместник-председателят на БСК Камен Колев.
В цялата верига участие взима и държавата. От началото на годината тя дължи на бизнеса променливи суми от 420 до 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки. Към тази сума трябва да се добави и невъзстановеното ДДС. „Основният проблем отново си стои. Ние не знаем във всеки един момент колко е ДДС за възстановяване. Тоест – нямаме информация, която да е публикувана в сайта на НАП или Министерството на финансите и да се каже „салдото по ДДС“ (дължимите, но невъзстановени суми по ДДС), коментира още Колев.
По време на днешното събитие бяха представени и някои препоръки за справяне с проблема с лошите взимания. Изпълнителният директор на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД Божидар Гергов отчете, че голяма част от фирмите нямат изградени вътрешни механизми за събиране на задълженията си. Отхвърлена беше идеята, че включването на посредник ще развали отношенията между страните по договора.
Малко се използва възможността да бъде наета външна фирма за събиране на вземанията. Друг вариант за предварително решаване на бъдещи спорове е сключването на арбитражни клаузи. С тяхна помощ евентуални бъдещи спорове ще могат да се решават бързо и извън съда.
Няма рецепта, касаеща срока на забавените плащания. По този повод Гергов препоръча на фирмите да проучват клиентите, на които ще предоставят стока или услуга със забавено плащане.
Някои нестандартни решения бяха оповестени по време на днешното събитие. Сред тях например е борсата за покупка и продажба на дългове. Камен Колев коментира, че наблюденията му сочат, че повечето фирми имат интерес да купуват, а не да продават дълговете си. Припомнена беше и една от старите идеи на Стопанската камара – създаването на клирингова къща, в която част от междуфирмената задлъжнялост да бъде компенсирана чрез взаимно погасяване на дългове. На този етап идеята е неприложима, тъй като участие в нея ще трябва да вземе и държавата с определена значителна сума от бюджета.
За опасност от верига от фалити предупреди още днес Камен Колев. Всяка фирма има и задължения и несъбрани взимания от друга компания. За да се разплатят повечето дружества, те първо трябва да си приберат задълженията, а това е доста сложна процедура. И тук идва възможността една компания да поиска обявяването на друга, която е неин длъжник, в несъстоятелност. От друга страна втората фирма дължи на трета. „Това разбира се не се прави, тъй като този, който трябва да ви обяви във фалит, той пък от своя страна дължи на други. Така че ако се подходи по този показател, би следвало да се получат верижни фалити“, завърши зам.-шефът на БСК.

Финанси