Евентуална реформа на ЕС крие рискове за България

В старата част на ЕС една от основните точки в обществения дневен ред е бъдещето на Съюза. Накъде оттук-нататък? С кого? Как? Обсъждат се промени устройствените договори на ЕС и дори напускане на Съюза. Това обаче не е водеща тема в най-новата част на Общността, като в някои страни тя не се обсъжда изобщо. България например е изцяло погълната от нескъсаната си връзка с миналото, а единствената тема, свързана с ЕС, е нивото на усвояемост на парите, които европейският данъкоплатец плаща, за да подпомогне икономическото наваксване на новите членки. България страда от мини украински синдром на разделение на населението на проевропейско и проруско, независимо че страната вече седем години е член на Европейския съюз. Членството в еврозоната и дори в Шенген са напълно замразени за неизвестен период от време и по причини, които нямат нищо общо с общественото мнение.

И макар че България имаше уж национално съгласиепреди десетилетие за това, че правилният път е тозина европейската интеграция, въпросът с нейното бъдеще, но този път в ЕС, стои по-отворен от всякога. В страната, където повече от половин година продължават антиправителствените протести, макар и сериозно отслабени, все повече набират скорост политически формации и говорене срещу Европейския съюз. Това говорене се подминава почти безмълвно от управляващите, които на думи затвърждават европейското членство на България, но делата им показват отдалечаване от европейската ценностна система. Страната на практика страда от пълна незаинтересуваност какво става в съюза, от който тя е равноправна част.Тази незаинтересуваност си пролича особено силно и от неуспешните опитина euinside да получи мнението на представители на управляващите за обсъжданите в момента промени в устройствените договори на ЕС. Графикът на шефката на комисията по европейските въпроси в Народното събрание г-жа Деница Караджова не позволи такъв разговор, дори и по телефона, а министърът на външните работи Кристиян Вигенин изобщо не се отзова на поканата.

С удоволствие и много тъга на поканата откликна г-жа Меглена Кунева, първият еврокомисар на България. Човекът, който участва в Конвента за европейската конституция. В качеството си на министър по европейските въпроси в правителството (2005-2009) на Сергей Станишев (лидерът на ПЕС) тязавърши преговорите за присъединяване на страната към ЕС. В момента е лидер на една от новите политически формации в страната – „България на гражданите“ – която участва в Реформаторския блок – коалиция от дясноориентирани партии, които са си поставили за основна цел европейското бъдеще на България и извършване на реформите, обещавани десетилетия наред, но останали само на думи. euinside разговаря по темата и с евродепутата Ивайло Калфин, който беше вицепремиер и министър на външните работи, когато България се присъедини към ЕС. Той е един от малкото български политици, които са изключително активни на европейската сцена, а вътрешнополитически той наскоро се отцепи от управляващата Коалиция за България, за да се присъедини към движението на бившия президент Георги Първанов. Винаги готов да обсъжда европейски теми е и анализаторът Димитър Бечев, шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR).

България се държи като страна, която все още е в режим на присъединяване

И тримата събеседници на euinside бяха единодушни, че евентуално отваряне на договора за ЕС крие сериозни рискове за България. Според г-жа Кунева, която говореше наистина с много плам по темата и си личеше, че й липсват брюкселските времена, в България изобщо не се обсъжда бъдещето на Европа. „И другият голям въпрос, ако се запази тази посока на мисълта -федеративна Европа или с елементи на федеративност, или по-скоро общ пазар. Ние от кое имаме нужда? Ние какво обсъдихме в България? Ние разчитаме изцяло да ни кажат отвън какво да правим“. Едно от нещата, които я поразяват, е, че в България не се правят анализи, а страната се нуждае от национален анализ за това трябва ли да се застъпим за повече интеграция, което означава и поставяне на срок за влизане в еврозоната.

Меглена Куневане се плаши от самото отваряне на договорите, защото е убедена, че Лисабонският договор е компромис. В момента по-голямата част от страните-членки споделят обща валута, на практика има общ пазар, налице е икономически и паричен съюз, банковият съюз се изгражда, с което са налице елементите за единно функциониране, типични за националните или федеративни държави. Само че липсва адекватното управление. „И тукнякъде се крие предизвикателството, на което явно настоящите договори не могат да отговорят“, смята Меглена Кунева. Затова тя е убедена, че първоначално изработената европейска конституция, отхвърлена на референдуми във Франция и Холандия, е била правилното решение. Отхвърленият проект е давал много по-цялостен отговор на проблемите. Най-големият от които, според нея е, че в момента в ЕС липсва „силна увличаща визия за пътя напред на Европа“.

Димитър Бечев от ECFR е на мнение, че ако изобщо се стигне до отваряне на договора на ЕС за реформа, това ще бъде за козметични промени, тъй като опитът показва, че една ревизия на договора отнема поне десетилетие и има много точки, по които да бъде блокирана. Ако се постигне нещо, то ще бъде „нагледна отстъпка за по-крайните партии и политическите нагласи в обществото“, каза той и допълни, че българите ще бъдат ощетени, но не с ограничение на правата, а с подклаждане на изолационистка атмосфера или, иначе казано, със затвърждаване на втората класа европейско членство. За г-н Бечев обаче най-големият риск за България ще бъде институционализирането на системата на многото кръгове. Ако еврозоната се отдели като компактно европейско ядро, тя ще има свой бюджет, който ще повдигне въпроса за парламентарно тяло, което да го приема и да следи за неговото изпълнение. Това означава в ЕС да се създаде един истински съюз, а всички останали да бъдат втора класа членство, обясни анализаторът.Той препоръча България всячески да настоява да се избягва този вариант. „Разбира се, нека се задълбочава интеграцията, но това да става на ниво 28 членки, а не на 18“.

Ивайло Калфин, евродепутат от групата на Социалистите и демократите, споделя мнението, че промени в договора на ЕС означава дълга и сложна процедура с неизвестен край. „Мисля, че всички желания да се отворят договорите, то основно е свързано с институционално оздравяване на еврозоната и на институциите в нея, крие доста голям риск, включително и за британските претенции, и за други претенции, което означава, че едно подобно отваряне на договорите ще бъде доста рисковано“. Сред рисковете, които евродепутатът изброи са намаляване на действието на някои части от европейското законодателство, свързани с охраната на външните граници, миграционната политика и социалните права. Най-големият риск е реформата да приключи с разхлабване на ЕС.Във всички случаи обаче, ако се стигне до реформа, трябва да се мине през конвент, за да може всички заинтересувани страни да участват.Г-н Калфин е убеден, че промени в договорите не са необходими, защото и сегашнатауредба позволявада се затегнат институциите, включително и в еврозоната.

България трябва да приеме еврото

Реформите на ЕС, за които настоява Германия, са свързани със задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Това поставя на дневен ред въпроса дали не е крайно времеБългария да реши кога да приеме единната валута. Доста противоречив казус като се има предвид, че по договор страната е задължена да направи това, само че не са поставени конкретни срокове. Затова и много от новите членки се възползваха от този пропуск, за да отложат максимално присъединяването си, докато отшуми кризата в зоната на общата валута. Изключение направиха Латвия и Литва, като първата прие еврото от 1 януари, а втората се кани да го въведе от първи януари догодина. И ако приемем, че двете страни са прекалено малки, за да има някакво значение, тогава трябва да се вземе предвид позицията на Полша. Наскоро в интервю полският външен министър Радек Шикорски заяви, че еврозоната предстои да се обособи като „истински ЕС“ и затова Полша трябва да се присъедини. Само че той не се ангажира с конкретен срок и все още личеше колебанието дали това е най-правилното решение.

Факт е обаче, че в Полша има осъзнаване на риска най-голямата нова членка, която успя да се нареди сред ключовите фактори в европейската политика, да остане изолирана от най-важните процеси. И ако това е заплаха за Полша, можем да си представим как стои въпросътза България. Меглена Кунева смята, че скоро всички нови членки ще приемат еврото. България обаче не може да изпълни критериите. През 2007-а година страната е била в много по-добра форма, отколкото сега. Бившият главен преговарящ на България с ЕС отхвърли с възмущение тезата, че еврозоната в момента не е най-привлекателното място. „Това е като киселото грозде“, каза тя. Икономическият и паричен съюз (ИПС) създаде стабилизационен механизъм, гради се банков съюз, до които България няма достъп. „Не дай Боже нещо се случи, какво става? Въпросът е защо да се застраховам? Защото когато се застраховаш, застраховаш и собствената си продукция. Ти всъщност участваш в единобщ фонд. Споредмен България има нужда от колкото се може повече добро управление. Това добро управление аз не виждам да идва отвътре“, заключи г-жа Кунева.

За България е от интерес да бъде част от еврозоната, убеден е Димитър Бечев, „най-малкото заради фактори като конвергенцията на лихвените проценти“. Поради обвързаността на лева към еврото, на практика България и сега е част от еврозоната, само че безправен. В дългосрочен план, заради политическата стойност и икономическите последици, членството в еврозоната е много по-важно дори от присъединяване към Шенген, казва анализаторът. Ако има проблеми в еврозоната, те ни засягат директно и сега, заради валутния борд. Ако се присъединим обаче, това ще даде допълнителни гаранции и ще бъде сигнал пред външните инвеститори, защото ще означава доверие в България. Г-н Бечев изцяло изключи възможността приемането на еврото в България да донесе каквито и да било негативи. Що се отнася до опасенията, че членството би отнело допълнително суверенитет, той ги отхвърли като заяви, че в момента страната няма суверенитет, тъй като няма собствена парична политика.

Ако България се присъедини към ИПС, това ще означава, че ще има българско участие в управлението както на ЕЦБ, така и на новите финансови институции. София ще има пряко влияние върху политическите решения. В момента България няма никакъв суверенитет, каза още той и заяви, че пред страната стоят два избора. „Единият е да се откажем от валутния борд и да минем към система на плаващ валутен курс с всичките му рискове. Другият, по-сериозния вариант, който би донесъл някаква доза суверенитет, е присъединяване към еврозоната и получаване на съответния комплект правила“.

Ивайло Калфин от своя страна раздели въпроса на две части. От икономическа гледна точка, смята той, България трябва да се присъедини към еврозоната, тогава когато икономиката е максимално изравнена с икономиките в ИПС. Това обаче означава период на по-интензивно и изпреварващо развитие, което пък значи доста дългосрочна перспектива, тъй като България е твърде далече от приближаване с икономиките в ИПС. От политическа гледна точка обаче, България би изгубила много, ако остане в периферията на ЕС и затова политические по-добре страната да бъде част от еврозоната, е мнението на бившия външен министър.

България – жертва на вътрешната политика

Димитър Бечев, Меглена Кунева и Ивайло Калфин бяха единодушни, че България е жертва както на собствената си вътрешна политика, така и на вътрешните проблеми в страните-членки. Според г-жа Кунева големият миграционен натиск не идва от Източна Европа, а от страни, които са извън Европа и в повечето случаи имат колониални връзки с бившите центрове. „Мисля, че по-скоро Източна Европа тукможе да бъде нещо като лесназа изговаряне причина, отколкото нещо, което се базира на факти. Въпросът е, че винагикогато се създаде образ, той е много по-лесно продаваем на хора, които са фрустрирани от това, че не успяват, че нямат връзка със собствената си държава, че нямат връзка с ЕС“. Що се отнася до вътрешните проблеми, България се е „откачила“ от ЕС.За последните 7 години българските политици не развиха рефлекс да преговарят като равни, защото за да могат да го правят, те трябва да имат сила от държавата си, а това е основното липсващо звено.

„Сила от държавата си се получава само и единствено, ако говориш директно с гражданите. Тогава можеш да устоиш на всичко – на опозиция, на удари под кръста, на несъгласие вътре в собствената си партия. Ние не оформяме вътрешен консенсус по нито един въпрос. Европа дотук беше много солидарна и много социална. Това добре ли е за една страна, която има още да наваксва? Да, добре е. Няма да бъде повече така!Няма да бъде толкова такава“, заключи тя.

За Димитър Бечев разговорът в някои членки на ЕС за предоговаряне на някои от основните четири свободи, а именно свободата на движение на работната сила, ще „върне часовника назад“. Това ще отговори на популистките тежнения, но по никакъв начин няма да реши проблемите. „Хора като Камерън експлоатират страховете на част от своите избиратели, защото дори по сега действащите правила, всъщност нямаш по никакъв начин автоматичен достъп до социалната държава на други страни“. За да се стигне до този разговор обаче, е виновна липсата на силна българска политика по този въпрос. Димитър Бечев даде няколко примера, при които България не е реагирала адекватно да защити гражданите си в други членки от нарушението на европейското законодателство.

„Мисля, че правителството трябва недвусмислено да покаже на българските граждани, че ги подкрепя, тъй като именно за това е на власт. Една трета от българите в момента работят зад граница. Единголям дял от тази една трета е в ЕС. Този въпрос не е абстрактен. Не е отвлечена сфера на външната политика. Няма проблем да говорим по-твърдо, да търсим съюзи и да настояваме за спазване на съществуващите регламенти в ЕС“, препоръча той. Най-печалният факт от целия този дискурс обаче си остава вътрешнополитическият. „Ние все още си решаваме вътрешнополитически въпроси“, обясни той. В момента България не се държи като реален играч, който може да защитава своите интереси, а като страна, която е още в режим на присъединяване. „Засега виждам, че България е като някакъв роднина, който не трябва да се споменава, да не го показваме, защото ни носи само срам като ни видят заедно с него“.

„Смятам, че злият гений в момента на нашата страна се нарича съзнателно поддържане на необразованост и съзнателно поддържана липса на интерес. Това чувство 'ама какво ли зависи от мене', изяде държавата“, завърши Меглена Кунева с леко отчаяние в гласа. Същевременно, според най-новото проучване на Евробарометър, мнозинството от населението на България (60%) са настроени оптимистично за бъдещето на съюза. Песимистите са малко над една четвърт. Въпросът обаче е доколко те наистина са добре информирани за бъдещето и дали се възприемат като част от него. Това може най-добре да се провери с референдуми. Само че и тук се крият големи рискове, както обясни Меглена Кунева. Според нея в последно време всичко, което може да се корумпира, се корумпира в България. „Като под корупция не разбирам пари. Корумпира се мисленето“. Въпреки това обаче, тя е на мнение, че референдумите са единственото решение, за да може да се пречупи създаденият стереотип, че „нищо не зависи от теб“.