Евтинията крепи България

Те нареждат България на едно от последните места в доклада за световната конкурентоспособност на института IMD.
Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба – това са икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика. На общия фон на тези показатели в тазгодишната класация на швейцарския институт IMD България застава доста след Турция и непосредствено след Румъния – на 54-то място от общо 59 изследвани икономики. В челото на класацията са Хонконг и САЩ, а Германия заема 9-то място.
България трябва да научи още много уроци
 

България все още чака големите пари

Бизнесът е безспорно най-слабото място в оценката за България. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-то място. Особено зле страната се представя в графите подготовка и мениджърски умения на българските бизнесмени. По показатели като ценности и етика на бизнесмените, както и умения за ефективно управление страната се нарежда на предпоследно място. Именно тези показатели са от особено голямо значение за инвеститорите. В това отношение българите би трябвало да обърнат повече внимание на образованието и квалификацията на мениджърите, се изтъква в доклада на швейцарския институт.
България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар. Заетостта заедно с  предоставяните публични услуги като образование и медицинско обслужване са оценени от швейцарските експерти като „много лоши“. Проблемите в заетостта идват най-вече от тежкото състояние на дългосрочната и младежката безработица.
От доклада става още ясно, че износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска придадена стойност и с нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации. А по показателите за наличието и поддържането на общата и технологичната инфраструктура България е отпратена отново в дъното класацията на световната конкурентоспособност – на 56-то място.
Спасителният пояс на валутния борд
Страната се представя сравнително добре по показателите, по които се оценяват ролята на правителството и състоянието на финансите като привлекателен фактор за нови инвестиции. Този успех обаче се дължи изцяло на обвързването на България с контролирани отвън механизми за стабилността на лева и финансовата система, посочва докладът на института IMD. Подобна роля играят и възприетите по силата на европейското членство регулации в стопанската област и търговското право.
Анкета сред бизнесмените пък очертава ниските данъци като най-атрактивният фактор за нови капиталовложения в страната, чието равнище обаче е далеч под минимума за осезаемо стопанско съживяване. България изглежда доста по-нестабилна като инвестиционна дестинация в сравнение с другите нови членки на Евросъюза, твърди експертката от софийския Център за изследване на демокрацията Даниела Минева. Причината е в непостоянството и в непредвидимостта при промените в съставения от над 300 показателя профил на страната като място за правене на бизнес, който се изписва върху мониторите на „регулировчиците“ на международните капиталови потоци. В това отношение Полша стои много по-сигурно, макар че по някои от показателите за макроикономическата стабилност страната се представя по-слабо от България.
Сивата икономика ни тегли надолу
 

Сивият сектор влоши проявите на стопанската криза

Според Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в софийския Център за изследване на демокрацията, присъствието на обширен сив сектор в българската икономика е сред факторите за по-бързото и по-дълбоко затъване на страната в условията на криза. „Сивият сектор не само не смекчи, но дори влоши проявите на стопанската криза. Тези, които работеха без трудови договори, се оказаха първи на улицата след 2008-ма. Сивият сектор влече надолу общото равнище на конкурентоспособност на българската икономика. Фирмите, които укриват обороти, не са надежден партньор, който може да поддържа договорни отношения със задгранични инвеститори. Макар и да изкривяват пазара с предоставянето на „освободени“ от данъци стоки и услуги, самите икономически играчи „в сиво“ губят собствената си конкурентоспособност, защото работят в „парникови“ условия“, твърди Стефанов.
Според него провалът в борбата с нелегалните обороти в България се дължи на кампанийността и на изцяло наказателната насоченост на мерките срещу нелоялните играчи. Липсва подобрение в качеството на предоставяните на бизнеса услуги от страна на държавата и общините, което да го убеди, че плащането на данъци води в крайна сметка до сигурност, образовани и здрави служители и по-големи печалби, освободени от раздаваните под масата „стимули“ за управници и всевъзможни държавни служители.
Кризата има и положителни ефекти
Руслан Стефанов не оспорва констатацията, че най-доходоносният сектор на българската икономика е обсебването на средства от държавния бюджет чрез криене на данъци, точене на ДДС, контрабанда, митнически измами и режисирани от корумпирани управници и чиновници обществени поръчки. Според него един от положителните ефекти на кризата е фактът, че за да оцелее, държавата е принудена да се отърси от част от обръчите на „нашите“ фирми около държавния казан. „Големият проблем в случая е, че се хвърлят обвинения и се правят показни процеси, за които или не са събрани достатъчно доказателства, или събраното се оказва негодно за доказване на вина. В крайна сметка резултатът е нулев или дори по-лошо – схемите за точене стават още по-изкусни“, заключава Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

Николай Цеков, Дойче веле