Етичната банка – съвременен прочит на популярните банки?

Да сметнем, че онова преливане на пусто в празно и обратно по повод дали България е в Европа или се кани да влезе в Европа и дали ще ни приемат в Европа, вече е заминало безвъзвратно. Въпреки 500-те години, преживени под ярема и ятагана на османлиите, България за много кратко време отново се вписва в цялото културно и стопанско многообразие на континента. Най-будните и амбициозни българи се образоват във Виена и Париж, учат се на търговия в борсите на Лондон и Амстердам, а творците се прекланят и усвояват ренесансовите постижения на Рим и Мадрид…

В същото време българинът с известна носталгия се прощава със занятите на прадедите си и прекрачва прага на Добри Фабрикаджията, за да се запознае с едрото индустриално производство. Но пъпната връв със занаятчийството не се къса окончателно, по браншове и интереси дребните производители се обединяват в задруги, кооперации, сдружения… Ако по-големите предприятия се правят с кредите от големите банки, то нишата за малките предприемчиви хора се запълва с адекватни финансови структури. По примера на Германия, където в средата на 19 век е създадена първата популярна банка, през 1903 година в София е регистрирана и българската й „посестрима“. Само за 15 години, през които младата българска държава преживява и три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна, техният брой вече достига 50, а две от тях дори имат седалище и в селата.

След две-три десетилетия на икономически и финансови кризи не е зле да си припомним някои от моралните постулати на популярното банкиране и кооперативното кредитиране от онова време и с какво те кореспондират със съвременното явление, наречено „Етична банка“. Нека разлистим аналите на пловдивското банково дело. Шест години преди Освобождението в града под тепетата е създадено Дружество „Пчела“. От самото наименование вече можем да направим заключение на кои качества разчитат инициаторите, които си поставят за цел задружното кредитно подпомагане и общите търговски начинания. Следва „Селска банка“ – два милиона капитал в 2000 акции по 1000 лева, пласирани предимно между селските стопани от Южна България. Банката търгува и доставя стоки и материали, осигурява леснодостъпен кредит. Сходни идеи са заложени и в Кооперативната банка „Задруга“ от 1920 година, чиито членове само за 6 години нарастват от 26 души на 607.

Най-значително и особено място тогава заема и учредената на 1 декември 1913 година Пловдивска популярна банка /“кооперативно сдружение за кредит и доставка“/, която си поставя за цел „икономическото, стопанското, търговското и промишленото засилване на българския елемент в града“. Четвърт век по-късно, когато отбелязва своя първи юбилей, освен показателите, характеризиращи нейния възход като една от най-солидните кредитни кооперации в страната, прави впечатление и водещото й място в обществения и стопански живот. Раздадените за този период кредити от 1300000000 лева са използвани основно в стопанското и архитектурно-строителното развитие на Пловдив. Банката е основен участник в кредитирането на автобусното движение, в изграждането на нови палати в Пловдивския международен панаир, в строителството на най-модерните за онези времена търговски градски хали в България. Банката има сериозен принос в изграждането на материалната база в образователната сфера – строителството на Търговската гимназия, на Практическото промишлено училище, на Техникума по дървообработване.

Малко наивна от днешна гледна точка, но пък много трогателна оценка за ролята на тези банки може да се прочете в „Пловдивски общински вестник“ от 22 декември 1926 година: „Благодарение на Популярната банка и Банка „Задруга“, закриха се много лихварски капани из Пловдив, подпомогнаха се много занаятчии и търговци, които дотогава се огъваха под непосилния гнет на тежкото лихварство“.

Какво се крие зад тази оценка? Преди всичко такава е водещата философия на нашите популярните банки. Кредитът, който те раздават, най-често отива у малоимотни хора и в повечето случаи има социален характер. Да, той има поръчител или опека на имот, но водещото разбиране е, че не е обществено оправдано една кооперативна организация да продава имот на свои членове заради забавен или невърнат кредит. Практикува се един чисто човешки подход: най-правилен кредит е този не по имотно състояние, а по очакван и предполагаем доход. Затова на лозаря падежът трябва да бъде не на пролет, а на есен, след гроздобера. Тогава пък ще се даде кредит на кръчмаря, защото му е времето да купува грозде и вино…

Нека да прелистим набързо страниците напред и да защриховаме характеристиката на днешните етични банки. Те си поставят за основна цел привличане на кредитен ресурс, който се пренасочва както стопанската, така и в социалната сфера. Повечето етични банки са регистрирани като кооперации, които притежават банков лиценз, те използват активно съвременните социални мрежи в интернет за привличането на свои членове и за разработването на нови проекти. В тази своя стратегия те много разчитат на своите акционери, които работят в сферата на възобновяемите източници на енергия, биологичното земеделие, екологичните храни, особено внимание се отделя и на социално значими за региона проекти – увеселителни паркове, здравни заведения, училища и детски градини, екологичен градски транспорт и т.н.

Със своя човешки облик този бизнес модел на банкиране намира все повече последователи сред хората, които представляват средната класа в едно общество – малкия и средния бизнес, научни работници, студенти и преподаватели, държавни чиновници, интелектуалци, пенсионери. А и по време на световната финансова криза се оказа, че този вид банки са много по-издръжливи отколкото онези, „твърде големи, за да фалират“, и които глътнаха стотици милиарди на данъкоплатците, за да ги задържат изправени….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *