Жените все още са подценявани на Уолстрийт

„Блумбърг“ В „доброто старо време“ на Уолстрийт само мъжете получаваха повишения, жените не бяха допускани до важни заседания, а всеки, достатъчно глупав да се оплаче, мигновено бе санкциониран. В крайна сметка съдебни искове като скандалното Boom-Boom Room дело от 1996 г. срещу Smith Barney & Co. провокираха някаква реакция от Уолстрийт. Някои фирми поднесоха своеобразно извинение от типа: „Не сме направили нищо лошо, но все пак се извиняваме, ако вие сте убедени, че сме.“ Поза, която само финансовият сектор заема толкова убедително. Оттогава минаха 14 години. Днес жените, които завеждат дела срещу големите компании в сектора, казват, че мъжете ги повишават, жените не са допускани до важни заседания, а всеки, достатъчно глупав да се оплаче, незабавно бива санкциониран. Да ви звучи познато? Институционален динозавър Уолстрийт няма равен, когато става въпрос за финансов прогрес. Веднага се сещам за прочутата счетоводна шашма Repo 105, използвана от Lehman Brothers. Определено изпреварихме Китай и Индия с това си откритие. Уолстрийт обаче е институционален динозавър, що се отнася до констатацията, че ако искате да третирате жените като равни, не можете да ги държите настрана от служебните придобивки, еднаквото заплащане и ключовите работни срещи. Последната вълна от оплаквания срещу финансови фирми звучат доста като Boom-Boom Room възраженията, като изключим противните сексуални намеци и снимките на голи жени по стените на залата за търговия. Общото кратно са разказите за практики, които улесняват издигането на мъжете за сметка на жените. На 30 март срещу Bank of America Corp. бе заведено дело от една настояща и две бивши нейни служителки, описващи професионалната среда, в която жените не попадат в списъка с поканените на заседанията, тлъстите сметки се раздават само на мъже, а всяко официално оплакване рискува да бъде последвано от вълна от нови изисквания, които обаче не важат за мъжете. Банката отрича твърденията и „традиционно е смятана“ за една от най-добрите компании за жени, се казва в и-мейл на говорителя Шърли Нортън. Дорли Хазан-Амир, съдружник в Asset Finance Group на Citigroup Inc., където по сделките работели три жени и 22-ма мъже, подаде оплакване в Комисията за право на равнопоставена заетост на 16 март. Тя казва, че шефовете са я изолирали от срещите с клиенти и с насмешка коментирали „тая работа с наемането на жени“. Хазан-Амир допуснала грешката да се оплаче на прекия си мениджър от колегата си Дейл Вандер Уде, който пред сътрудници я обидил сексуално. Тя казва, че получила следния загрижен отговор от глобалния мениджър: „Такъв си е Дейл.“ Ах, понякога мъжете си остават момчета. Вандер Уде и говорителят на Citigroup Алекс Самюелсън отказаха коментар. Препратка към миналото Отношението в стил „Такъв си е Дейл“ ни връща назад във времето към реакцията, с която се сблъсквали жените през 80-те и 90-те години, когато се опитвали да обяснят на мениджмънта колко силно са дискриминирани. Тогава нещата стояха така: Жените в Гардън Сити, Ню Йорк, където се намирал Boom-Boom Room офисът на Shearson Lehman Brothers (по-късно Smith Barney), затрупаха с оплаквания мениджъра за човешки ресурси по време на среща през 1988 г. Те бяха възмутени от управител на клон, който организирал екскурзии „само за мъже брокери“ и обявил добре сложена брокерка за „плеймейтка“ на офиса. „Опитайте се да се погаждате с Ник“, посъветвал ги специалистът по човешки ресурси, визирайки провинилия се мениджър. За жените във финансовия сектор нещата ставали особено тежки при бременност. Директорът на отдел човешки ресурси в чикагската фирма Rodman & Renshaw сподели в интервю през 2001 г., че трябвало да учи бременните жени да ходят по начин, който не привлича внимание към състоянието им. „Муу, муу, ето я и кравата“, бил възгласът, с който посрещали жена, когато не успявала да стигне до бюрото си, незабелязана от мъжете. В оплакването си от миналия месец Хазан-Амир посочва, че шегаджиите в Citi обмисляли да организират наддаване за това, колко килограми е качила по време на бременността си. Дали пък това няма да се превърне в нов финансов дериват? Редно е да се отбележи, че срещу Bloomberg LP, собственик на Bloomberg News, бе повдигнато дело, заведено от EEOC от името на жени, които казват, че кариерата им е била съсипана, след като са забременели. Bloomberg отрича обвиненията. От офис до кабинка Шарлот Хана, която на 24 март заведе дело за дискриминация срещу Goldman Sachs Group Inc., твърди, че работила успешно във фирмата в продължение на седем години, но след връщането си от отпуск по майчинство през 2005 г. установила, че е понижена и работното й място вече не е офис, а кабинка. Goldman я уволнява през март 2009 г., седмица преди да се върне на работа след раждането на второто си дете. Говорителят на компанията Джиа Морон заяви в и-мейл, че делото на Хана е неоснователно и тя е получила „напълно справедливо“ отношение в Goldman. Какво облекчение … А някои от останалите жени, които се опитват да се издигнат в йерархията на фирмата? В последния списък с годишните повишения на Goldman, обявени през ноември, жените са едва 19% от общо 272 души, станали управляващи директори. Морон попита какво общо има това съотношение между двата пола с материала ми за дискриминацията на Уолстрийт. А този въпрос все пак ви дава някаква представа, колко тежък наистина е проблемът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *