Живот в плосък телевизор

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Помощ! Той пак говори!

Една от най-характерните черти на отминалата 2010 година бе всеобхващащото и всепоглъщащо медийно присъствие на българския министър-председател Бойко Борисов, твърди в анализа си Ясен Бояджиев. Ето аргументите му:

Не бяхме пощадени и по Коледа. Само за седмица той даде 6 пространни интервюта, две от които навръх празника. Всичките обилно мултиплицирани от всички медии. Но то така си беше през цялата година. А и да бяха само интервютата…

„Демократичният“ монолог на премиера
Цяла година всекидневно ставахме и лягахме с лика и гласа му – от сутрешните блокове до късните новини – вътрешни, международни и спортни. Във всякакъв вид и формат издания и предавания. Може би само детските са изключение, но и това не е сигурно. Защото човек не може да чете, гледа и слуша всичко. За разлика от него, който сякаш по цял ден следи всички медии, за да поправя веднага всеки и всичко, което не му хареса.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: ББ – съкращение за Big Boss
„Аз така приемам демокрацията – чрез медиите да изпращам отговори, които пък хората искат да чуят”, обясни той медийната си активност. Похвална диалогичност и откритост на управлението, вероятно биха казали някои негови почитатели. Но и те, както и всички останали, независимо от въпросите си, искат не искат, всъщност слушат един и същ монолог.
Този филм май сме го гледали вече…
„Както виждате, аз действам много мъдро”, си каза направо тези дни той. Конкретният повод няма значение, тъй като всъщност това послание се повтаря безкрайно всеки път, с повод и без повод. За да бъде доказано, с лекота се преиначават и забравят обещания, принципи и факти, така че бездействието, непоследователността, липсата на политика и провалите неизменно се превръщат в успехи.
Неизменно в първо лице единствено число, безпрекословно, със заплашително поклащане на пръст. Нещо като развален грамофон-грандоман, чиято „плоча” се сменя от време на време, но арията си е все една и съща. Като я слуша, човек често се пита дали да вярва на ушите си.
Шоуто би могло да бъде смешно и забавно, ако не беше тъжно и даже опасно за личното и общественото здраве. Защото е много повече от обикновен всекидневен пи ар, който разкрасява действителността, като прикрива недостатъците и подчертава предимствата.
„Всеки, който се подстриже късо, прилича на борец“
То е като природно бедствие, което подлага публиката на мощна масова хипноза, за да я повлече към паралелна, измислена действителност. По пътя всичко се опростява, опримитивява и опошлява, причинно-следствените връзки се разпадат, знанието и логиката се заместват с псевдообяснения, псевдоориентири и псевдоценности.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Натикани в Неговия свят
За да не допусне нашумял в празничните дни случай на насилие да хвърли сянка върху управлението му, в едно от последните си интервюта той някак неусетно стигна до обяснението, че причината е в „нашия манталитет и нашия ген”, който от векове бил „войнстващ”. После подкрепи историческото си прозрение с обобщението, че „самата конструкция” на българите е такава – „здрав труп, нисък център на тежестта” и че „всеки, който се подстриже късо, прилича на борец”.
По същия начин, всеки ден през цялата година, бяхме натиквани в неговия калъп и в неговия свят – плоския телевизор, в който сякаш той живее.
„Яжте си ги вие тези магистрали“
И все пак Новата година започва с надежда за разваляне на магията. Няколко хиляди души на концерт в София посрещнаха приветствието му с мощно освиркване. В малко градче в Северна България пък чух как хората реагират при поредното завъртане на „грамофонната плоча” с магистралите: „Яжте си ги вие тези магистрали”.

Ясен Бояджиев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *