Задлъжнялостта е най-големият проблем за растежа

Макар, че ситуацията не е толкова облачна, колкото беше през есента или зимата на 2013 г., перспективите продължават да са променливи. Седмица след публикуването на зимната прогноза става ясно и защо, макар и подобрени, очакванията за растеж не будят желание за отваряне на шампанското. От публикуваните на 5 март прегледи[на английски език] на макроикономическите дисбаланси се вижда, че основните предизвикателства от презграничен характер в ЕС са високата задлъжнялост – както частната, така и публичната, ниската инфлация, фрагментацията на финансовия пазар и високата безработица. 17 страни-членки са в обхвата на процедурата по макроикономическите дисбаланси, като от нея излизат успешно Люксембург, Малта и Швеция, но влиза Ирландия след успешното приключване на коригиращата й програма.

Комисията е установила наличие на дисбаланси в Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Унгария, Холандия, Франция, Финландия, Швеция и Великобритания. А в Хърватия, Словения и Италия дисбалансите са прекомерни. По време на наблюдението си на икономическите показатели на страните-членки ЕК е установила, че коригирането на дисбалансите, резултат от комбинация от политики и преструктуриране, има принос за подобряването на икономиката, но възстановяването все още е крехко и неравномерно. Очакванията са, че чак през 2014 и 2015 година ЕС и еврозоната ще се върнат към нивата на икономическа активност от 2007-а година, но на някои страни това ще отнеме повече време.

Това са нереформиращите се страни

Най-общо казано това са страните, които провеждат плахи или непоследователни реформи, които страдат от твърде висока публична задлъжнялост, ниско вътрешно потребление, висока безработица, които са загубили външнотърговски позиции. Най-важното, което трябва да се отбележи в този контекст обаче е заключението на ЕК, че взаимозависимостта на икономиките предполага преливане на дисбалансите от страна в страна. Каналите на преливане са няколко – търговията, финансовите и паричните връзки, структурните реформи, доверието и несигурността.

Специално в еврозоната основните проблеми са няколко. Политиките за стимулиране на растежа трябва да бъдат пряко свързани със структурни реформи, насочени към увеличаване на конкурентоспособността в уязвимите икономики, а в по-големите и не толкова затънали в дългове страни, ЕК препоръчва увеличаване на вътрешното търсене. Вторият проблем е финансовата фрагментация, която задушава икономическия потенциал в проблемните страни, заради затруднен достъп до кредитиране за бизнеса. Наличието на разнообразни лихвени равнища и кредитни условия за бизнеса и домакинствата са проблем. Затова ЕК препоръчва да не спират усилията за създаване на банковия съюз. Той си остава „крайъгълния камък“ за възстановяване на доверието във финансовия сектор и за намаляване на фрагментацията.

Задлъжнялостта и много ниската инфлация са друг проблем пред икономическото възстановяване на еврозоната. В последните месеци се води по-скоро научен спор за това дали е налице дефлация в зоната на общата валута или не, като шефът на Европейската централна банка Марио Драги настоява, че не става дума за дефлация, но Еврокомисията вижда проблем в ниската инфлация и в зимната си прогноза посочва, че продължителен период на ниска инфлация предполага адекватна степен на номинална гъвкавост, за да може да се подпомогне коригирането на заплатите, смятано за необходимо за намаляване на безработицата.

Сред установените от ЕК проблеми са и огромните външни задължения, които създават уязвимост. През последните тримесечия дефицитите по текущата сметка значително спаднаха в страни, които имаха огромни дефицити в предкризисния период. В някои държави текущата сметка излезе на плюс. Това са България, Испания, Хърватия и Унгария, а в Ирландия и Словения излишъците са огромни. Това подобрение се дължи на подобряване на цената на труда, но трябва да се има предвид, че в тези страни вътрешното потребление е сериозно потиснато. Отливът на инвестиции от Испания, Хърватия и Унгария е близо или над годишния им брутен вътрешен продукт, а в България е твърде голям. Според анализа на ЕК в България, Ирландия и Унгария изтичането на инвестиции е с много голям дял. Лошата новина е, че голяма част от подобрението по текущата сметка не е циклично, поради което при евентуално възстановяване това подобрение се очаква да изчезне и дефицитите да започнат отново да набъбват.

Конкурентоспособността по цени си остава от основно значение и то в страните, които преди кризата имаха големи излишъци по текущата сметка, тоест отново България, Испания и Унгария, но също Хърватия, Италия и Финландия, които претърпяха огромни загуби на експортни пазарни дялове през последните години. В някои от страните-членки продължават корекциите на цената за единица труд. То обаче е сравнително слабо във Франция, Италия и Словения. Независимо от това обаче, в много от страните трудовото законодателство продължава да е нереформирано, което спъва заетостта. А именно безработицата и други показатели за социален стрес си остават много високи, отчита ЕК. Стабилизация на безработицата и крехко намаляване се забелязва в България, Ирландия, Унгария и Обединеното кралство.

Специално за България в отчета се посочва, че пазарът на труда е твърде затворен, което пречи на способността на икономиката да се коригира и е една от причините, които спират потенциала на страната. В допълнение се посочва, че политиките към пазара на труда, както и образователната система, не са ефективни и не подкрепят процеса на корекция.

Най-проблемните страни тази година са Словения, Хърватия и Италия

От всички 17 страни-членки, които са под наблюдението на Комисията по процедурата по макроикономическите дисбаланси, три държави-членки показват прекомерни дисбаланси. Хърватия е най-новата в групата, след като се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 година и няколко месеца по-късно влезе в процедура по свръхдефицит. Установените по време на наблюдението проблеми са доста сериозни и изискват дългосрочна последователност на политиката за коригирането им. Един от грандиозните проблеми, типичен също и за другата бивша югорепублика в ЕС – Словения, е генерирането на загуби от държавните предприятия. В отчета на ЕК се посочва, че в някои хърватски сектори държавните предприятия продължават да играят доминираща роля, често не са преструктурирани, силно задлъжнели са и имат слаби перспективи за печалба.

Комисията установява и още един проблем, за който статистиката говори най-ясно – безработицата, която през последните години расте стабилно. Хърватия е с най-ниска степен на заетост в ЕС, което, според анализа, се дължи донякъде на институционална уредба и прилагани политики. По-доброто функциониране на пазара на труда ще бъде от съществено значение за растежа на страната и за корекциите на външната и външната уязвимост, смята ЕК. Бизнес-средата също е лоша и е много под средното за Централна и Източна Европа. От Хърватия се очаква да направи повече за вкарване на публичните финанси в ред. Излизането на доклада на ЕК по макроикономическите дисбаланси съвпадна с първата за тази година актуализация на бюджета, която отразява вече обявените мерки на правителството за намаляване на бюджетния дефицит и увеличаване на приходите.

Миналата година правителството на Зоран Миланович предложи промени в закона за труда и на пенсионната система, които предизвикаха остра реакция и протести от страна на синдикатите. Реформи текат в момента и в сферата на здравеопазването и образованието, които също са приемани на нож от профсъюзите.Това означава, че управляващите трябва да започнат общонационално обсъждане на състоянието на хърватската икономика и да разработят сценарии за бъдещето, ако реформите бъдат половинчати, болезнени или никакви. При сегашните политики Комисията прогнозира[на английски език], че икономиката на Хърватия ще излезе от рецесията тази година с нарастване на брутния вътрешен продукт от 0.5%, което ще е благодарение на ръст на износа и инвестициите. Частното потребление обаче ще продължи да тежи на възстановяването заради ръста на безработицата и задлъжнялостта на домакинствата. Безработицата се очаква да се запази както през 2013 на 17.6%.

Италианската политическа динамика, за която ЕК предупреди Рим през есента, има безспорен ефект върху икономическото представяне на страната. Тя вече е в групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси. След бурна 2013 година, през която Берлускони се опитваше да се върне на власт и с помощта на съюзници успя да бутне правителството на Енрико Лета, пред кабинета на чисто новия премиер Матео Ренци стоят много тежки предизвикателства. Най-големите от тях са вече добре познати, но постоянно се влошават – твърде високото ниво на публичен дълг и слабата външна конкурентоспособност. Комисията смята, че и за двете причините се коренят в изключително бавния ръст на производителността. Италианската икономика е изключително важна за функционирането на еврозоната, най-вече заради размера си и затова ЕК призовава за спешно внимание върху необходимите политики.

В този смисъл Матео Ренци постави под въпрос някои от индикаторите, като заяви, че трите процента приемлив праг на бюджетния дефицит е вече остарял подход, но заяви, че Италия ще се съобразява с него, докато е валиден. В зимната си прогноза[на английски език] ЕК очаква Италия да се върне към растежа през тази година също с динамика от 0.6%. Безработицата се очаква през тази година да се повиши леко до 12.6%.

При Словения проблемите също произтичат от наследената от югославски времена икономическа структура, която ЕК описва така: „По-конкретно рискът произтича от икономическа структура, която се характеризира със слабо корпоративно управление, високо ниво на държавно участие в икономиката, загуби на ценова конкурентоспособност, корпоративна задлъжнялост и особено ръста на правителствения дълг. Всичко това изисква особено внимание“. По-нататък в анализа си ЕК посочва, че слабото корпоративно управление засяга не само държавните предприятия, а това намалява цялостната ефективност на икономиката, заради неефективно разпределение на ресурси. Значително изтегляне на държавата от корпоративния и финансовия сектор в комбинация с цялостна стратегия за управление на ключови активи може значително да подобри способностите на икономиката да се пренастрои.

Въпреки тези проблеми обаче, ЕК ревизира[на английски език] в посока нагоре прогнозата си за ръста на словенската икономика. Свиването ще е по-малко от очакването през 2014 – 0.1%, а през 2015 година се очаква излизане от рецесията и ръст от 1.3%. Нивото на безработицата в Словения не е сред най-високите, като се очаква слабо увеличение т до 10.8% от 10.2% през 2013 година.

През пролетта ЕК ще излезе с конкретни препоръки за всяка страна-членка, която е под макроикономическо наблюдение. Дотогава е важно да се постигне споразумение за втория стълб на банковия съюз и да се види какво ще бъде разпределението в Европарламента. Заради евроизборите ЕК обяви, че ще забави представянето на конкретните препоръки. Във всички случаи обаче, от политиците ще се очаква да подходят иновативно в кампанията, но най-вероятно популизмът ще надделее като най-лесен и най-добре смилаем за избирателите, а ЕК ще продължи да си лае.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *