Икономисти: Вдигането на минималната заплата ще увеличи безработицата

Това коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика в сутрешния блок на БНР.
 
Припомняме, че миналата седмица синдикатите поискаха минималната работна заплата в страната да стане 330 лева от октомври тази година. Ганев категорично се обяви против едно такова решение.
Пряката връзка между нивото на заплащане и заетостта е, че колкото повече оскъпяваш един труд с подобни задължителни плащания, толкова по-малко такъв труд ще има, категоричен е Ганев.
Политиката на доходите трябва да бъде там, където държавата плаща. Там, където държавата не плаща, а именно в частния сектор, на държавата не й е мястото да се меси във възнагражденията, каза икономистът.
Негативният ефект го видяхме. Минималните осигурителни прагове в кризата бяха вдигнати около 30% и това доведе до тоталния натиск на заетостта надолу. Няма как да създадеш нови работни места, ако ти си ограничен и нямаш поръчки, а в същото време държавата ти вдига минималния осигурителен праг и на практика 100-те работници, които имаш, вече ти струват много по-скъпо, посочи той.
Факт е, че има натиск и то чисто монетарен на база на политиките, които се провеждат в света и в Европа, натиск към това цените да вървят нагоре. Има и съответните обективни неща за конкретни стоки, каквато е ситуацията при храните. Проблеми от гледна точка на инфлацията ще има, но те в краткосрочен план няма да бъдат толкова водещи. На нас в случая проблемът са ни доходите и липсата на достатъчно пари да се покачат. Инфлацията е дългосрочен проблем, коментира икономистът.
Относно идеята за намаляване на ДДС за храните, Ганев посочи, че това е доста стар дебат, който към момента има своето решение в България, а именно ставка ДДС, която е еднаква за всички.
Така е най-справедливо. Не изкривява пазара и всички понасят равна тежест. Дебатът трябва да е какво да е нивото на ДДС по принцип. Ако чувстваме, че то налага доста голяма тежест върху потреблението, то нека просто намалим ДДС за всички. В крайна сметка обаче оттам идват най-сериозните приходи в бюджета, т.е. ако искаме по-нисък данък върху потреблението, трябва да мислим и за по-малко разходи, които да дойдат отнякъде, или пък орязване въобще на функциите на държавата, обясни икономистът.
Така или иначе намаляването на ДДС за една конкретна стока автоматично ще изкара другите сектори – те ще поискат за книгите, за науката, за каквото и да било, и в следващия момент ще се окаже, че се създава на практика една буря в държавата от сектори, като всеки се опитва да покаже кой е по-важен. Там, където успеят да се преборят, автоматично означава и по-малко приходи в държавата, а в същото време ще означава и насочване потреблението към такъв тип стоки, продължи Ганев.
По-рано вчера финансовият министър Симеон Дянков категорично отрече възможни опции за промяна на косвения данък, като обяви, че догодина ДДС няма нито да да се намалява, нито да се диференцира.

Финанси