”Икономист”: Франция във фаза на отричане

В Испания правителството на Мариано Рахой се насочи към пазара на труда и вече представи тежък бюджет. Гърците също са наясно, че свободният харчлък и данъчният рай остават в миналото. Но една страна все още затваря очите си за проблемите. Франция е на седмици от президентските избори. Вотът на 22 април несъмнено ще бъде оспорван, но според прогнозите на експертите социалистът Франсоа Оланд ще спечели балотажа. Не е тайна, че вследствие на еврокризата почти всички правителства в зоната бяха отхвърлени от избирателите. Но Никола Саркози – президентът голист, връща изгубените си позиции, макар и бавно. Терорът в Тулуза хвърли светлина върху сигурността и ислямизма за пореден път. Събитията като това зверство обаче обикновено се оказват в полза на десните и най-вече на Марин льо Пен. Въпреки това, най-стряскащото преди изборите е фактът, че политиците говорят наистина малко за тежкото икономическо състояние на държавата. Кандидатите обсипват народа с обещания за повече харчене, а не с приказки за по-малко. Нито един от тях няма сериозен дневен ден за сваляне на огромните френски данъци. Саркози, който през 2007 г. обеща реформи, днес предлага протекционизъм, преследване на данъчните изгнаници, заплашва да напусне Шенген и още преди събитията в Тулуза говореше за злините от имиграцията. Оланд пък привлича избиратели с обещания за 60 хиляди нови учителски места, връщане на старата пенсионна възраст и изстискване на богатите, които открито признава, че не харесва. Проблеми колкото щеш Застъпниците на Франция настояват, че страната не е в клуба на средиземноморските непослушници. За разлика от тези икономики, Париж ще избегне рецесията през т.г.. Въпреки, че водеща рейтингова агенция отне топ оценката на Франция, разходите по заеми остават далеч по-ниски от тези на Италия и Испания. Републиката освен това има завидни икономически способности – образована и продуктивна работна ръка, повече големи фирми в списъка на световните топ 500 от всяка друга европейска държава и добре уредени услуги, съчетани с производство на най-високо ниво. Пейзажът обаче е много по-мрачен. Франция не е балансирала сметките си от 1974 г.. Публичният дълг се равнява на 90% от БВП и продължава да расте. Публичните разходи – на 56% от БВП и заемат най-големия дял от продукцията спрямо всяка друга страна в еврозоната. Дори и от този на Швеция. Банките са недостатъчно капитализирани. Безработицата е рекордно висока спрямо края на 90-те и не е падала под 7% в последните 30 години. Вследствие на това се създаде хронична безработица в наситените с престъпници предградия, обгръщащи големите френски градове. Износът се топи. Франция днес има най-големия дефицит по текуща сметка в номинално изражение в цялата зона. Страната можеше да живее на кредит преди финансовата криза, когато заемите се отпускаха лесно. Но времената се промениха. Затова при следваща евро криза нереформираната Франция може да се окаже в окото на урагана, коментира „Икономист“. За политиците не е необичайно да бягат от грозната истина по време на избори. Но е нехарактерно за днешна Европа да ги пренебрегва, тъй както го правят френските лидери. На Острова, в Ирландия, Португалия и Испания избирателите предпочетоха партиите, които говорят за болезнения реализъм. Част от проблема във Франция е, че избирателите там са известни с убежденията си, че държавата е настроена доброжелателно, за разлика от безсърдечно жестокия пазар. Нехарактерни за развитите страни са и други схващания на французите. Те продължават да считат глобализацията са пряка заплаха, вместо да я приемат за източник на благоденствие. И докато крайнолевите и крайнодесните проповядват протекционизъм, всеки от кандидатите ще се чувства задължен да укрепява базата си. Голяма част от бизнесмените се надяват, че в скоро време ще излязат първите капки на словесен реализъм. Дебатът ще се върне обратно в центъра, когато Саркози и Оланд се откроят като последни съперници на балотажа. По всичко личи, че след като бъде избран, новият президент ще зареже екстравагантните си обещания и ще следва разумен дневен ред на реформи, подобно на останалите европейски правителства. Но възможно ли е това? Ще бъде трудно за Саркози да предложи тежки съкращения на разходите, предвид всички неща, които каза досега. Но ще бъде още по-трудно за Оланд да се откаже от 75-процентовия си данък. От 1981 г. насам Освен това е налице по-тревожна възможност от неискрените думи. Кандидатите може и да вярват всичко, което обещаха. И ако французите изберат Оланд, който продължава да води в прогнозите, ще станем свидетели на драматични последици. Последният път, в който социалист стана президент, бе през 1981 г. И като протеже на Франсоа Митеран, г-н Оланд несъмнено знае как се развиха нещата за неговия ментор. Национализирайки отрасли от индустрията и извършвайки две девалвации, Митеран бе принуден да поеме на заден ход. Застъпниците на Оланд твърдят, че той е прагматик с далеч по-умерена програма от тази на Митеран. Идеята му за връщане на старата пенсионна възраст важи за дребна част от работниците, а плановете му за 75-процентов данък засягат наистина малко граждани. Тази му политика обаче сочи, че е настроен враждебно към предприемачите. Тя освен това служи за доказателство, че френската Социалистическа партия не признава, че светът се е променил коренно от 1981 г. насам, когато капиталът се контролираше на място, европейският единен пазар бе незавършен, а младите работници не бяха толкова мобилни. Тогава нямаше единна евро валута. А и съседите на Франция не провеждаха толкова мащабни реформи. Ако Оланд спечели през май, а партията му победи през юни, Франция може да наблюдава от първия ред как инвеститорите напускат облигационния й пазар не за няколко години, а за броени седмици. Броят на заможните и млади французи, които напускат в посока Великобритания, също ще скочи рязко. Дори и Саркози да бъде преизбран, рисковете няма да изчезнат. Той не предлага 75-процентови данъци, но не се стреми и към радикални реформи. Нито към структурно съкращаване на разходите, от което Франция се нуждае спешно. Щракащите с пръсти французи в скоро време ще се сблъскат с жестоката реалността. Без значение кой е президент.

The Economist