Инвеститорски безсъници: злато, сребро и акции

Тези два вида финансови инструменти са винаги актуални, и особено напоследък, на фона на продължаващата дългова криза в Еврозоната, както и на предприетите от ФЕД мерки за неограничено изкупуване на съкровищни бонове и държавни ЦК (”вливане на ликвидност”). В този аспект е необходимо е да се отбележи, че през последните няколко години се промени едно от фундаменталните правила на капиталовия пазар, а именно тезата за минималния риск от инвестирането в облигации. Нещо повече, при текущите им номинална доходност и нива на инфлацията, реалната възвръщаемост на дълговите ЦК често е отрицателна, т. е. инвестирането в облигации е свързано със значителен риск и носи реални загуби на притежателите им.
Сегашната пазарна ситуация в САЩ и Великобритания би могла да се опише най-кратко като: евтини пари, скъпо злато. Преди да разгледам отправните точки за това, каква стойност на пика в бичия пазар на златото ще изглежда най-вероятна, е необходимо да се анализира процеса, движил предишния също толкова силен бичи пазар, както и той да се сравни със случващото се сега. Движеща сила на предишния значителен бичи пазар (през 70-те г. на м. в.) е била ценова инфлация на световната резервна валута – долара, достигнала годишна стойност от 14 %. С други думи, тогава използването на долара като средство за съхраняване на стойност е станало по-скъпо, т. е. неговата покупателна сила се е понижила по-бързо от обичайното. В резултат на това, по-атрактивното злато е станало алтернативен начин за съхраняване на стойност.
Сега: доларът е все още световна резервна валута. При това, не само за ЦБ, а и за физическите лица и за частния бизнес, които искат да диверсифицират собствената си вътрешна валута, доларът е все още №1. А силата, движеща бичия пазар на златото,  е отново ценова инфлация. Но този път това не е обичайната ценова инфлация, която е традиционно в мислите на купувачите на злато по света, а е по-скоро в изграждането на потенциал за нея. Това произтича от:
1. Бързата експанзия на американската монетарна база  чрез покупките на активи от ФЕД. По-голямата част от тази експанзия може би вече е отразена в ръста на паричното предлагане в САЩ, но въпреки това, друга част от нея все още стои  като „заряд в кондензатор, чакащ за нещо, което да го отключи”. През годините, довели до 1980-та, в американския икономически „гардероб” нямаше подобна ликвидна бомба.
2. Безпрецедентният  ръст на федералния правителствен дълг, който се добавя към политическата атрактивност на ценовата инфлация. През 70-те г. на м. в. също е имало федерални дефицити, но не и като сегашния, а просто достатъчни, за да дадат възможност по всяко време да се говори за тях.
                3. Натрупването на американски съкровищен дълг и частно емитирания доларов дълг в ръцете на чуждестранни инвеститори. Американският дълг към чужденци не е бил фактор в годините, довели до пика на златото през 1980 г. Сега обаче, той би могъл да бъде мощна сила за ускоряване на инфлацията. При това, дори и умерената  инфлация би била достатъчна, за да изплаши чуждестранните инвеститори. Техните продажби на СБ и други, деноминирани в долари, предимно ДЦК, ще понижи обменния курс на долара, което пък ще увеличи разходите по /и респ. цената/  на вноса към САЩ, а това на свой ред ще стимулира още повече допълнителна ценова инфлация.
     Подобен сценарий е лоша и опасна стъпка назад. А чуждестранните притежатели на американски дълг действат като втори вектор, подхранващ политическата привлекателност на доларовата ценова инфлация. Подтискането на долара обаче, може да бъде използвано, чрез подходящо приспособяване, като хитър начин за кратковременна замяна на чуждестранните кредитори. „Това наранява тях, не нас” – с това мото би могло да бъде аргументиран тази  стъпка.
    Всички тези фактори работят, за да направят ценовата инфлация определено по-силен фактор, отколкото е била през 70-те г., което индикира за един по-висок ценови пик на златото. Когато металът превиши пика си от 1980 г., спрямо покупателната способност на долара, събитието вероятно ще бъде широко отразено в пресата, но ви предлагам да не му придавате особена значимост. Помислете: това няма да е времето за продаване на злато.
    Съотношението Dow/Злато е удобен и често използван индикатор за анализиране на особеностите и инвестиционните възможности на американския капиталов пазар. Неговата нисходяща тенденция е особено ясно изразена от началото на третото хилядолетие до 2011 г., започнала със стойности от около 42-45 през 2000 г., за да достигне до 9-10 през 2009-2010 г. Най-ниските нива на този показател (под 5) са през периода 1931- 44 г. – около 2,5-3, както и през 1977-85 г., когато са достигнати дори и още по-малки стойности (1,5-2). Друга много интересна и явна тенденция е намаляването на цените на къщите в САЩ и Великобритания, пресметнати в унции злато. В САЩ понижаването започва през 1997-98 г., когато стойностите на този показател са били около 450-470, за да достигнат до 120 oz през 2011 г., което практически представлява връщане до нивата му от около 100, характерни за времената от преди повече от век (1890-1915 г.). Във Великобритания процесът започва малко по-късно, през 2004-05 г. (от около 800 oz), достигайки през 2010-11 г. стойности от около и дори под 300, които са били характерни за страната през 60-те и 70-те години на м. в. Минималните нива на този показател в Обединеното кралство също са регистрирани през 30-те и началото на 40-те г. на м. в., както и в годините 1980-85 (отново около 100 oz). За сравнително кратък период в края на 70-те и началото на 80-те г., цената на средно голяма еднофамилна къща в САЩ също е била около 100 oz злато.
    От тези данни личи удивително голямата аналогия, както във времеви, така и в стойностен аспект, в съотношенията между цените на златото и къщите в две доста различаващи се в икономическо, културно, политическо и дори, ако искате, в религиозно отношение страни. При това, наблюдаваното сходство е за достатъчно продължителен период от време – повече от век, изключващ какъвто и да било елемент на случайност. Неизбежният извод в този случай е: Кой каквото и да си говори, икономиката си се развива по свои си закони, а най-важните неща в материално отношение си остават златото и имотите, като цените им почти не се влияят нито от политическите, нито от други (вкл. от изброените по-горе) възгледи. Парадоксално на пръв поглед, но като че ли е така. Когато фактите са толкова еднозначни, едва ли някой би могъл да ме убеди, че ако ГЕРБ  управляваше в САЩ, а БСП в Англия напр., това би променило наблюдаваните и дискутирани тенденции. И от тук, като следствие от казаното, едва ли е случайно, че все по-малко българи гласуват на изборите.
    Сега да се върна на златото. През 1980 г. то е достигнало, макар и за кратко, тогавашната си рекордна цена от USD 850 за унция. С оглед на покупателната способност, това представлява  днес 2300 долара. А по отношение на стойността на цялата световна наличност от злато, за да се постигне същия му еквивалентен дял от общото световно богатство (спрямо пика от 1980 г.), би трябвало /би било необходимо/ цената му да достигне USD 5 800/oz.
   Известно е, че за определянето на актуалната справедлива стойност на златото се използват различни подходи. Според покупателната сила на долара, и ако се абстрахираме от пиковете и корекциите в цената на златото по време на големите бичи периоди, е общоприето, че с един долар от 1980 г., сега биха могли да се купят същите неща, но за USD 2,7. Освен това, пика през 1980-81 г. е наистина при USD 850/oz, но преобладаващата тогавашна цена на златото, в един малко по-разширен времеви интервал, всъщност е била USD 650. Това е само допускане, но според мен напълно основателно и отразяващо по-точно тогавашната пазарна ситуация. При валидността на подобно предположение излиза, че сегашната справедлива стойност на унция злато е много близка до неговата текуща пазарна цена – USD 1 750. Всъщност, този метод, използващ коригираната с инфлацията покупателна способност на долара, спрямо цената на златото, показва удивително добро съвпадение и поразителна точност. Основания за направените допускания ми дава факта, че истинският пик е дори под 700, а цената от USD 850/oz е достигната за съвсем кратко време, което би могло да се отдаде на обичайно съществуващата в такива случаи еуфория, изкривяваща в по-малка или в по-голяма степен нормалното пазарно съотношение между търсенето и предлагането/1/.
 Вторият начин за определяне на справедливата стойност на активите, валиден при възходящи пазари, е известен като принцип на Пайрето или правилото 80/20. Според него, 80 % от поскъпването на актива се извършва за последните 20 % от продължителността на възходящата тенденция. Между другото, това предположение също изглежда доста логично, именно поради споменатата вече масова еуфория по време на последната фаза на тренда. Следвайки този принцип и допускайки, че възходящото движение е започнало през 1999 г., много експерти прогнозират цена на унция злато от порядъка на USD 10-12 хил. през 2014-15 г./2 /.
   Моето мнение е по-различно от тяхното, като разбира се, не изключвам напълно възможността те да се окажат прави. Съмненията ми се основават на следното. През последните 50 г., включващи и двата много силни бичи пазара на златото, разграничавам не два, а три бичи периода. Първият съвпада с класическия период след стагфлацията през 70-те г. на м. в. В сегашния възходящ тренд обаче, биха могли да се разглеждат два периода, които според мен са си доста добре изразени. Това мое мнение вероятно е изключително дискусионно, тъй като едва ли има друг анализатор, дори и в световен аспект, изразил подобна хипотеза. Или поне до сега, не съм срещал подобно мнение. Както и да е, но спекулациите ми също се базират на принципа на Пайрето.    Проследявайки започналото през 1998/9 г. възходящо движение, при цена на унция USD 280-300, търся кога би трябвало да приключат първите 80 времеви % от възходящия тренд. До тук е лесно: 20 % увеличение на цената ми дава отговора, който в случая е USD 350/oz. От графиката намирам, че такава цена е достигната през 2003 г., т. е. след около 5 г. от началото на цикъла. След това трябва да има 80 % увеличение, т. е. цени от над 600, в период от около 1-2 г. след 2003. И наистина, през първата половина на 2006 г., е регистриран пик при USD 725/oz, следван от корекция до 580 до края на с. г. Сега вече започват и противоречията. Първото от тях е, че цялата тенденция е два пъти по-кратка от обичайното, т. е. вместо 12-13, движението продължава само 6-7 г. Хубавото на това несъответствие са сравнително точните стойностни съвпадения. Второто несъответствие е, че следва доста близък по време пик, със стойности от около 1000 в началото на 2008 г., и следваща го много дълбока корекция – до 700 към края на с. г. Търсейки сходство с класическото поскъпване на златото през 70-те г., определям че тогавашната корекция е била около 30 %, а тези през 2006-08 г. са от същия порядък – съответно 20 и 30 %.
 Анализаторите от Erste Bank изхождат от стойностните предположения, с първоначално допускане за период на тенденцията от 13-14 г., чрез което установяват базата, респ. и момента, при който зависимостта става експоненциална. Те достигат до извода, че сега, през октомври 2012 г., приключват 80-те времеви и започват 80-те стойностни %, последните от които ще увеличат значително цената на златото. Според предположението им, то ще достигне цена от USD 8-9/oz през пролетта на 2015 г./3/  При цялото ми уважение към тях, знаейки и размера на паричната маса в САЩ, както и програмата на ФЕД за неограничено вливане на ликвидност, подобна стойност ми се струва доста голяма. Поради това, приемам, че сегашният силен бичи пазар на златото е започнал през 2002-03 г., с цени от около 300-400. Първоначалното 20-но % увеличение води до стойности от 450-480, които са достигнати към края на 2005 и началото на 2006 г. След това, през следващата година – 20 % от времето, представляващи последната фаза на този минитренд, търся на графиката, а и го намирам, в последствие и след подходящо интерпретиране, 80 %-но увеличение на цената. През 2006-07 г., на международните спот пазари златото е струвало около USD 600-650/oz (пик при 720 и корекция до 580), което не съвпада напълно с правилото на Пайрето в стойностно отношение, но във времеви аспект хипотезата е сравнително добра. Цената в случая би трябвало да е USD 720-900/oz, но ако от нея се направи и приспадне 20-25 %-на корекция от този теоретичен хипотетичен ценови пик (изчислен според правилото 80/20), се получава точно толкова.
 Основната ми идея при тези тълкувания, както и при интерпретирането на статистическите графични зависимости е, че давам приоритет на фактора време, пред цената на златото, което е и принципното ми различие с банкерския начин на мислене. Другото важно според мен, а и не само, е, че кризите започват да стават по-често, т. е. напълно логично е възходящият тренд да продължава не 10-12-14, а 5-7 г. напр. И ако това е така, през 2008-09 г. е започнала нова възходяща тенденция, но този път от цена на златото USD 800-850/oz и с приета продължителност от 6 г. След 4-5 г. от началото ú, т. е. сега, към края на 2012 г., когато са изминали почти 80 % от нея, цената трябва да се е увеличила с 20 % (USD 160-170), т. е. да е достигнала 1 000-1050. Сега обаче тя е USD 1 720/oz, т. е. толкова колкото би трябвало да е след 80 %-то увеличение в последния 20 %-ен времеви период. Следователно, за да се „заобиколи” несъответствието, би трябвало да се направят подходящи анализ и интерпретиране. За да получа хипотетичната справедлива цена на златото в пика му след 1-2 г., когато ще е края на тренда (2014-15 г.), към 1 720 добавям 3 600 (които са четирикратното досегашно увеличение от USD 900/oz), и вече е сравнително лесно да се прогнозира, че цената тогава би трябвало да е около USD 5 300 за унция. И както след всеки връх, и след този би трябвало да има корекция. От досегашните установени стойности – 30 % през 1980, 20 % през 2006 и 30 % през 2008 г., приемам за най-вероятна корекция от около 25-30 %, при което реалната цена на унция злато тогава (след 201314 г.) би трябвало да е USD 3 700 – 4 хил. (5 300 – 1 325 /или 1 600/). Може и да съм прав и да позная.
 Има разбира се и друг възможен вариант (сценарии) за движението на цената на златото, а именно: трети възходящ тренд, започващ през 2008 г. със стойности от около 800-850. След 80 %-та му продължителност /4-5-6 г./ се абстрахирам от абсолютното изражение на неговото теоретично 20 %-но стойностно увеличение, постигнато от тогавашната ценова база, т. е. пренебрегвам 20 %-то повишение (според принципа на Пайрето, което е около USD 160-170, самото увеличение), чрез което цената на златото би трябвало да е резултирала в сегашни около хиляда USD/oz. Сегашната фактическа пазарна цена обаче, дори и да я приемем в доста широки граници, е около USD 1 700-1750/oz, т. е. за този период с продължителност 80 % от възходящата тенденция, 20 %-то увеличение е еквивалентно на (се изразява, проявява в) 900 долара. Следващото бъдещо 80 %-но стойностно повишение може да се изчисли по различни начини. При първият от тях, то се равнява на USD 3,6 хил. (само увеличението), а пресметнато спрямо сегашната цена е еквивалентно на USD 1 360. В един осреднен вариант, сегашният възходящ тренд на златото би трябвало да приключи при справедлива цена от около USD 4 200 за унция. След корекция надолу от ¼, евентуалната подобна хипотетична цена се доближава към USD 3,1-3,2 хил. Правя задължителното в такива случаи статистическо (средно аритметично) осредняване между 3850 и 3150 и получавам разумната, според мен разбира се, цена за края на настоящия възходящ тренд от около USD 3 500/oz злато. Това е и базата, от която ще започне следващата тенденция нагоре през, около или след края на 2014-15- или 16 г. Тази нова възходяща тенденция би трябвало да приключи някъде към 2022 /± 1 г./, и за нея вече биха били напълно възможни сега прогнозираните (за 2104-15) нива от USD 10 хил., че дори и по-големи. Точната им стойност ще зависи най-вече от това, до кога ФЕД ще продължи с неограниченото за сега вливане на ликвидност.
      Третият подход за определяне на справедливата пазарна стойност на активите се базира на споменатото в началото съотношение Dow/Злато, или на неговата реципрочна стойност. И сега как биха могли да се интерпретират резултатите от подобен дългосрочен анализ. Средната стойност на това съотношение за достатъчно дълъг период е 5,8. Понастоящем е 7,4. Исторически погледнато, в екстремните ситуации на голямата депресия и стагфлацията от 70-те г., нивото му е било около 1,3-2. Подобни стойности индикират, че сега златото е все още подценено спрямо акциите, като разбира се, това не означава, че то непременно ще поскъпва още. Просто, възможно е и акциите да се понижат, и в резултат на това, съотношението Dow/Злато да достигне 5-6, т. е. по-правилно е да се твърде, че понастоящем по-скоро златото има по-голям потенциал от акциите. И ако допуснем, че разглежданото съотношение ще достигне средната си стойност от 5,8, то потенциалната цена на златото ще бъде около, забележете, USD 2 200/oz (при неизменящо се ниво на Дау). Възходящите пазари обаче, рядко приключват около средните дългосрочни нива, а последната им фаза се характеризира с параболично увеличение на цената. При подобно развитие може да се очаква съотношението да се доближи до екстремните си стойности от 30-те или 80-те г., т. е. не до 5,8, а до 2 /3/ и респективно цената на златото да се утрои /удвои/, достигайки 4,5-6,5 хил. доларова граница за унция. По-ниската стойност е при условие за несъществено изменение на цените на акциите, а по-голямата – при увеличаване на сегашните нива на Дау (или на други борсови индекси) и / или Dow/злато близко до 2.
   Последният метод за определяне на справедлива  стойност е също доста интересен. Сегашните най-очевидни балони са в безпрецедентното печатане на пари и колосалното увеличаване на държавните дългове (на САЩ и т. н.). През последните 50 г., основните световни валути са загубили над 90 % от покупателната си способност, а нивата на повечето държавни дългове, спрямо БВП, са сравними единствено с военно време, каквото между другото е то и понастоящем. Фундаменталната промяна през тези години е, че в началото на 70-те г. на м. в., световната финансова система премина към т. нар. валути на доверие (fiat currencies), т. е. осъществи се траен период от златен към книжен паричен стандарт.
   Според анализаторите на Erste Bank, справедливата пазарна стойност на златото е цената, при която златните резерви на една страна са равни на парите в икономиката ú, т. е. тогава, когато всяка валутна единица е 100 % обезпечена със злато. През последните 100 г. това се е случвало два пъти – през 30-те и в края на 70-те г. на м. в. Използвайки този модел за златните резерви, експертите достигат до справедлива стойност от USD 10 хил./oz. Само тогава притежаваните от ФЕД златни резерви ще покриват изцяло паричната база на САЩ. Все пак обаче, САЩ притежават 16 % от световното количество злато. Но има и нещо друго, което според мен е по-важно в практически аспект. Според закона за ФЕД (между другото, от 1914 г.), 40 % от паричната маса следва да бъде обезпечена със злато. Тогава, цената на златото би трябвало да е около USD 4 хил./oz. Според отпадналото споразумение Бретън Уудс, действало от 1944 до 1971 г., от ФЕД се е изисквало да обезпечи 25 % от паричната маса. Може и да изглежда парадоксално, но се получава, че сегашната цена на златото следва да се повиши до USD 2 500, за да е в съответствие както със съществуващата парична маса в САЩ, така и с времената до преди Никсън и отмяната на златния стандарт. От това следва, че сега доларът е скъп и трябва да се обезцени, което е и една от целите на ФЕД. Алтернативната на тази хипотеза е, че сега златото е евтино. Парадоксът като че ли се елиминира, ако към досега разглежданото количеството парична маса (единствено в САЩ) се прибавят и доста големите доларови количества в останалите страни. С други думи, изглежда, че доларът е силен в САЩ и все още не толкова инфлационен, поради наличието на практически неизползваните там количества долари/4/. . В този ред на мисли, ако цялото количество американска валута се върне в САЩ, икономиката им вероятно би имала доста по-големи проблеми. Не бива обаче и да се счита, че американците ще загубят особено много от печатането на толкова много долари, така или инаме значителна част от тях ще отидат в други страни. Все пак и все още, това е резервната световна валута, въпреки опитите на много и влиятелни страни да променят този факт.
 Същата логика за златното обезпечение може да се приложи и спрямо България. Към октомври т. г., златните резерви на БНБ са около 40 т., а паричната база е почти 16 млрд. лв. За да има 100 %-ен паритет между тях, златото трябва да е с цена около 400 лв. за грам. При 50 или 25 %-но обезпечаване, съответстващите цени на златото са 200 и 100 лв. Преизчислено в унции и при 25 %-но покритие на лева със злато, 1 oz би трябвало да струва 3100 лв., а в момента тя е към 2630 лв., т. е. съществува 15-18 %  изкривяване на пазара, изразяващо се в подценено злато, надценен лев, респ. евро и подценен долар.
     Различните анализиращи подходи, използвани за да се определи имагинерната справедлива цена на златото, дават сравнително широк диапазон от стойности: от USD 2 хил./oz /БНБ, 25 % обезпечаване на лева/; 2 500 /ФЕД, 25 % обезпечаване на долара/; 2 200 – 4 500 – 6 000 /Dow/злато/ и т. н. Крайното ми заключение е, че златото все още има потенциал за покачване. Мнението ми е, че разгледаните методи се базират на предположения и хипотези, но просто няма точна формула за определяне на бъдещето. Трудно би могло да се твърди, кой модел е с най-голяма степен на адекватност или вероятност, и никой не би трябвало да се ангажира с конкретни стойности за бъдещата цена на златото. Измененията на цената му зависят от различни, а често и действащи в противоположни посоки фактори и явления. В крайна сметка обаче, като че ли с колко ще се покачи то, зависи най-вече от степента на обезценяване на валутите. Най-общо казано, справедливата стойност на златото е обратно пропорционална на доверието на хората във финансовата система и до голяма степен зависи от ЦБ (като пазители на стабилността на валутите).
         КОГА ДА ПРОДАВАМЕ ЗЛАТО? СИГНАЛИ ЗА ПРОДАВАНЕ
Все пак и все някога, времето за продаване ще дойде. Тук са разгледани някои от сигналите, които се очакват да предизвестят това.
                   Златото и свързаните с него финансови продукти ще бъдат банални 
     Дори и днес, повечето финансови институции все още поддържат отношение на „варварско див спомен” по отношение на златото. Да, вие можете да придобиете злато чрез всеки (стоков/фондов) брокер, но с малки изключения, сърцето на брокерската фирма не е в него. Те предлагат злато поради същата причина, поради която дори и най-добрите морски хранителни ресторанти имат пържола в менюто си – те знаят, че някой ще помоли за една, дори и въпреки че това не е в обхвата на обслужващия им бизнес. Преди да приключи бичия пазар, това отношение ще се промени. Брокерските фирми в САЩ, а и не само там, не просто ще имат в наличност и на разположение за продажба свързани със злато продукти, те ще ги рекламират. Ще се гордеят с тях и ще претендират, че са се специализирали в тях. И това няма да са просто и само брокерите. Вашата местна банка ще ви предложи свързани със злато CDs. Застрахователната ви компания може би също ще ви оферира застраховка живот, деноминирана в злато. Доминиращата посока, в която се движи златото, няма да означава обаче, че бичият пазар е приключил, но ще е сигнал, че нещо се случва.
 Ще чуваш бърборене за злато, независимо дали хората сами си говорят или става въпрос за инвестиране
За злато ще се говори под път и над път. Участващите във финансовите новини ще говорят за златото одобрително и всеки от тях ще се опитва да ви убеди, че е бил в началото на разпознаването на бичия му пазар. Няма да можете да изиграете дори и една игра на карти /или голф напр., в САЩ/, както и да бъдете на коктейл парти, без някой да говори за злато. Дори и щуреят ви ще иска да ви го обясни.
              Златният стандарт ще стане респектиращ  и отново на почит
Изглежда, че днешните адвокати на златния стандарт стоят откъм добрата страна, макар и не чрез голям маржин. Но тъй като златото привлича повечето превръщания в инвестиционния свят, политиците също ще искат да се асоциират с това, чрез предлагане на някой бранд или друга златно – базирана конвертируемост на долара. Почтеността на и респекта към златния стандарт ще бъдат сигнали, че мнозинството от хората, които са искали да купят злато, вече го имат.
             Други неща ще изглеждат по-евтини за вас
    Когато златото се приближи към пика си, дори и да подозирате, че е именно това, което се случва, няма да се чувствате сигурни. Но когато почнете да виждате инвестиции, вероятно обикновени акции, които изглеждат като силни сделки, разглеждайте тези събития като сигнал, че е време да започнете да продавате злато. Знаете причините, които са ви накарали да го купите, така че би трябвало да сте наясно и с времето, кога да го продадете. Ако все пак се изкушавате да продадете част от нещата, които притежавате, за да купите нещо, чиято ниска цена изглежда ви дава по-добри перспективи, то тогава вероятно ще продадете в правилното време. В този случай, вие може би продавате и на последния възможен нов купувач.
 В заключение ще изброя някои мисли, които според мен са подходящи по отношение на продаването на злато:
 1/ ако сте здрави (все пак, вие го определяте) и имате поне малко злато, но по-малко от до напр. 10 % от активите си, никога не продавайте (с изключение на извънредни обстоятелства);
2/  ако сте здрави и имате напр. 10-20 % от активите си в злато (и сте нервни по отношение на златото), изчакайте докато то се увеличи малко (да кажем до около USD 1800 – 2000), тогава кеширайте част от златото си за подходящата съответна печалба, както и си запазете 5-10 % в злато, които никога не продавайте;
3/  ако сте здрави и имате 20 или повече % злато, продайте по всяко време, когато искате, в ценова възходяща тенденция, която вярвате, че е предстояща, но запазете 5-10 % в злато, с идеята да не ги продавате никога;
4/ ако не сте здрави и имате известно количество злато, никога не го продавайте (с изключение на спешни обстоятелства).
 Препоръчителен оптимален вариант. Имам 7 % от активите си в злато и се надявам никога да не ги продам. Притежаване само на физическо злато.
/следва част 2/
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1. Според един от основните принципи за успешна кариера на капиталовите пазари, емоциите не са особено „подходящ съветник”.

2.  Според някои от тях, цени от USD 5 до 10 хил. трябваше да видят дори още през тази г.

3.  От началото на възхода са минали 11 г. (80 % от времето), а оставащите 20 % са съответно приблизително 30 месеца (2,5 г.). Междувременно, за тези 11 г. златото е поскъпнало с USD 1 500 (от 250 до 1 750), а очакванията през последната фаза на еуфорията ще го изстрелят до USD 89 хил./oz („В търсене на справедливата стойност на златото”, Златен вестник, бр. 6, 2012 г.).

4. Отчитайки наличието на цялото доларово количество и международните спот цени на златото, като че ли пъзелът се нарежда.

д-р инж.– химик Тихомир Цанов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *