Какви са промените в минималните осигурителни доходи
Всъщност има няколко промени, които касаят наистина много хора. Първо, се вдигна минималният осигурителен доход в резултат на увеличаването на минималната работна заплата.
Затова пък беше запазен таванът на осигурителния доход – той остана 3000 лв. За добро или за зло, продължава да има една отворена ножица между минималните осигуровки на самоосигуряващите се лица. Това заяви Иван Нейков, бивш социален министър, сега директор на Балканския институт за социална политика по БНР, информира pariteni.bg.
Но земеделските производители, тютюнопроизводителите останаха с по-нисък праг – 420 лв. Това продължава вече много години. За съжаление и самите земеделски производители не искат, смятат, че това е плюс за тях, но когато дойде времето за пенсиониране, изведнъж се оказват с най-ниските пенсии, каза Нейков.
Колкото до минималните осигурители прагове за икономически дейности – няма промяна тази година. Досега министърът на труда и социалната политика не успя да накара работодателите и синдикатите да постигнат споразумение и сега предизвикателството е дали министерството ще определи административно нови прагове. Мисля, че тази година ще караме със същите осигурителни прагове.
Самият инструмент вече се е изчерпал. Дори яростта на синдикатите е намаляла по отношение на този инструмент и може би виждаме последните години от неговото съществуване. Когато една от страните в процеса категорично отказва да води преговори, предполагам, че виждаме финала на този инструмент.
По-важното е дали този инструмент успя в борбата със сивата икономика? Работодателите в момента твърдят, че сивата икономика е над 30% от цялата икономика. Ако това е вярно, то този инструмент се е провалил.
Ако бяха постигнати друг тип договорености – трайно, постоянно, година след година да има едно нарастване на минималните осигурителни прагове – това можеше да доведе до друг тип политика по доходите. Само че не го направихме това нещо. Както не направихме връзка между работните заплати и квалификацията на хората, обясни Иван Нейков.
По думите му, след като явно вече се отказваме от минималните осигурителни прагове, единственият инструмент, който продължава държавата по някакъв начин да оказва влияние върху цената на труда, си остава само минималната работна заплата. Това вече не е достатъчно, особено в днешната икономическа ситуация.
Според него следващият парламент би трябвало сериозно да се заеме с въпроса как да насърчи хората да инвестират в себе си и да видят пряката връзка между повишаване на квалификацията и повишаване на доходите. По-високо квалифицираният труд винаги е по-производителен и е логично да води до по-висока цена на труда. Това липсва в момента.
financebg.com