Кога на етикета на един препарат може да пише „дезинфектант“
Български фирми, работещи в областта на битовата химия с почистващи и перилни препарати и имащи достатъчно наличности от спирт, преориентираха производството си. Продуктите им бързо се наложиха във времето на кризата. Държавата обаче намери начин, ако не съвсем да ги блокира, да им постави непосилни изисквания, опирайки се на Европейския регламент за биоцидите. Фирмите бяха принудени да премахнат от етикетите си текста с алкохолно съдържание и децинфекциращ продукт. Те останаха на пазара под формата на „препарати за дълбоко почистване“. Оказа се обаче, че се премълчава друг регламент, който им дава тази възможност, с много по-облекчени условия и също толкова прецизен контрол от страна на Министерството на здравеопазването (МЗ).Кога на етикета на един препарат може да пише „дезинфектант“.
Светла Николова е доктор на химическите науки и част от неправителствената коалиция „За да остане природа в България“. Тя ни сигнализира за това, че фирмите, които преориентираха пазарната си политика към производството на дезинфектанти, са вкарани в капана на една странна държавна политика с непосилни изисквания, информира bnr.bg.
Според нея няма никакъв проблем малките фирми, които реагираха на острия дефицит на дезинфектанти и пренастроиха производството си, за да осигурят на пазара така нужните продукти, напълно законно да продължат да ги произвеждат, без да извървяват тежката процедура на лицензиране и сертифициране по европейския регламент за биоциди (дезинфектанти – бел.ред.), която отнема около три месеца и финансови разходи между 6 и 10 хиляди лева. Законовото основание, което им дава тази възможност, също е европейски регламент – този за производство на почистващи и перилни препарати:
„Според изискването на МЗ и на Европейския регламент, за да могат да бъдат продавани на пазара дезинфектанти, те трябва да бъдат регистрирани в Министерството на здравеопазването. Тъй като таксите са много високи, малко фирми са се регистрирали за продажба на продукти, които са за масова употреба за крайните потребители. В момента необходимостта от тези продукти стана много голяма, но малките фирми не могат да си позволят от 5000 до 1000 лева такса. Има възможност обаче те да започнат производство на почистващи и перилни препарати, но след оценка на експерт – сертифициран оценител, който проверява дали изписаното на етикета отговаря на изискването на МЗ и на европейските регламенти. Това е допустимо и съвсем законно“.Кога на етикета на един препарат може да пише „дезинфектант“.
Този европейски регламент, който облекчава значително процедурите за производство и продажба на дезинфектанти, на практика у нас е неприложим, заради политиката и новите изисквания на здравното министерство, твърди докторът на химическите науки Светла Николова:
„СЗО изрично излезе със становище, че за вирусите – и конкретно за коронавируса Covid-19 – най-ефикасното средство са продукти, в чиято формула са съдържа етанол – спирт, и то между 70 и 75%. Фирмите включиха това изискване на СЗО, но тези, които досега са предлагали на пазара дезинфектанти, видяха заплаха от новопоявилите се, макар и регистрирани по регламента за производство на почистващи и перилни препарати. Тогава МЗ започна да се обажда на фирмите, които сега се появиха на пазара, да не пишат, че в препарата се съдържа алкохол. Фирмите обаче казват, че се съдържа алкохол, но им казват да не пишат, без да обясняват защо“.
Николова обясни, че в аптеките има много гелове, които са срещу бактерии, но не са срещу този вирус, защото не съдържат алкохол.
„МЗ изисква фирмите, които са по регламента за почистващи препарати, да изписват на етикетите имената на съставките с техните химически кодове. Това на един потребител няма нищо да му говори. Т.е. от МЗ се опитват да затруднят фирмите, които искат да помогнат на потребителите да намерят точните продукти, за да ги защитят“.
Тази странна българска реалност в условията на пандемия и доказана ефективност на дезинфектантите със спиртно съдържание, потвърждава и една от фирмите-производители. Тя обаче е събрала смелост да тръгне по пътя на тежките и дълги във времето процедури. И междувременно е сменила, но само в етикетите си думата „дезинфектант“, признава Лилия Гюрова:
„Изобщо думичката дезинфекция не може да се пише, съгласно това изискване по регламента на ЕС“.
Репортаж на Кети Тренчева в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.
Три месеца е законовият срок за издаване на разрешение за производство на дезинфектанти .След запитване от „Хоризонт“ могат ли да се скъсят тези срокове, от Министерство на здравеопазването съобщиха, че предвид създалата се ситуация с разпространението на Covid-19 и необходимостта от осигуряване на достатъчни количества дезинфектанти за масова и професионална употреба, разрешенията се издават с четири пъти по-кратки срокове. Посоченото е видно и от Регистърd на разрешените биоциди, публикуван на интернет страницата на МЗ. В периодът от 13.03.2020 до сега са издадени 79 разрешения, посочват от Министерство на здравеопазването.
Следва да се има предвид, че разрешения за дезинфектанти се издават след извършена оценка, въз основа на внесените от заявителите документи, за човешкото здраве, околната среда и ефективността им. За дезинфектантите, за които внесените документи отговарят на нормативните изисквания и съответно имат ефективност се издават разрешения.
