Коронакризата върна Европа в капана на дълга

Полша увеличи държавния си дълг през първата половина на годината с 36,2 милиарда евро, Чехия с 16,2 милиарда, Румъния с 11,1 милиарда, Словакия с 9,6 млрд., а Хърватия с 4,2 млрд. евро, пише хърватският вестник „Слободна Далмация“.

България остава трета в ЕС по най-нисък дълг спрямо БВП към края на септември 2017 г.:: Investor.bg

Въпреки че става дума за безмилостно харчене и ръстът на публичния дълг на Хърватия от 33 млрд. куни за 7 месеца тази година е висок, съседните държави харчат повече, за да помогнат на икономиките си, посочва изданието, информира expert.bg.

Lietuva saņēmusi visas valstij paredzētās eiro banknotes | Labdien.lv

Седем държави изпреварват Хърватия по размер на дълга. Лидер е Гърция, чийто държавен дълг е 187% от БВП, следвана от Италия със 149% и Португалия със 126%. После се нареждат Белгия, Франция, Кипър и Испания.

Има и други „отличници“ в негативен план – начело в Евросъюза като абсолютна стойност на дълга е Франция с 2,6 трлн. евро, Италия с 2,5 трлн. и Германия с 2,2 трлн. евро, което е 67% от БВП на страната. Германия тегли рекорден дълг, за да се възстанови от кризата

Също така се посочва, че само за половин година шестгодишното усилие на Хърватия да намали дела на задълженията си е заличено.

Посочва се също така, че според данните на Евростат публичният дълг на Словения през споменатия период е достигнал 78% от БВП, Унгария 70%, докато най-малко задлъжняла е България с едва 21% дял от публичния дълг в БВП и Чехия с 39,9%.

Бизнес :: България трета в ЕС по най-ниско съотношение дълг срещу БВП :: Monitor.bg

„Да добавим към това, че икономиките на страните, с които можем да се сравним, са нараснали през последните 17 години със средни нива далеч над хърватските“, пише още вестникът, цитиран от БГНЕС.

Сорос посъветва ЕС да емитира €1 трлн. "вечен дълг" - Европа - Дневник

Като пример се посочва, че в Полша и Румъния средните темпове на растеж на БВП са били по 4%, което е с 135% по-високо от средния темп на растеж на хърватската икономика от 1,7%.

 

 

 

 

financebg.com

 

Един коментар към “Коронакризата върна Европа в капана на дълга

  • 03.01.2021 на 16:55
    Permalink

    Сегашните държавни дългове са последица от създаващ щети подход за емитиране на пари. Правителството се нуждае от заеми за плащане на щети от неправилността.
    Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети.
    Ако не се допускаше грешката при емитиране на пари, държавите нямаше да имат сегашните дългове.
    Вариантите са два:
    Първи: При създаващ щети подход за емитиране на пари е с неограничени щети. На правителството са необходими заеми за да плаща щети от лошото емитиране на пари.
    Втори: За устойчиво спасение от щети е необходим защитаващ от щети подход за емитиране на пари.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *