Корпоративната социална отговорност – задължение на бизнеса да допринася за устойчиво икономическо развитие

„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие” определя Корпоративната социална отговорност като задължение на бизнеса да допринася за устойчиво икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване на качеството на живот.

В електронната медияwww.financebg.comпродължаваме да ви запознаваме с мнението на младите хора по темата, участвали в таз годишния конкурс Млад икономист 2015 организиран за единадесета поредна година отСъюза на икономистите в България.Конкурсът беше поднадслов „Гласът на младите за силна икономика” на тема „Корпоративна социална отговорност – европейски и национални практики“ в категориите „ученици”, „студенти”, „докторанти” и „млади специалисти до 35 години”. Генерален спонсор на конкурса за 2015 година бешеИкономически университет гр.Варна

Днес ви представяме становището по темата на Христина Сандев,а удостоена в конкурса със специална от „Атлас Финанс“ АД – един от спонсорите и колективен член на Съюза на икономистите в България. Христина Сандева е ученичка в ХI клас в НФСГ гр. София.

КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ –ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

1. Корпоративна социална отговорност – дефиниция на понятието

Взаимовръзката между бизнес етиката и корпоративната социална отговорност се проявява в множество дефиниции, които се предлагат за определяне на същността и обхвата на КСО.

„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие” определя КСО като задължение на бизнеса да допринася за устойчиво икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване на качеството на живот.

Според „Международния форум на бизнес-лидерите” КСО се разбира като разпространяване на практиките на отговорния бизнес, които носят полза на бизнеса и обществото и подпомагат социалното, икономическо и екологично устойчиво развитие чрез максимилизиране на положителното влияние на бизнеса върху обществото и минимизиране на негативното влияние.

В Зелената книга на Европейската комисия КСО има следната дефиниция: „Декларирайки своята социална отговорност и доброволно поемайки задължения, които надхвърлят общите законови и обичайни изисквания, които трябва да се спазват при всички случаи, фирмите се стараят да повишат стандартите за социално развитие, защита на околната среда и уважение на основните права и приемат да прилагат отворено управление, да съгласуват интересите на всички заинтересувани страни в общ подход за качество и устойчивост.”

КСО – „концепция, при която компаниите интегрират на доброволна основа дейността си по опазване на околната среда и социалните си инициативи в своите бизнес стратегии и във взаимодействие с всички заинтересовани лица”(Съобщение на ЕК от март 2006 г.”Прилагане на партньорство за растеж и работни места:да направим Европа пример за подражание за прилагане на КСО)=

„Заинтересовани страни” – държавните институции, бизнеса, социалните партньори, неправителствените организации, в това число и организациите за защита на потребителите, потребителите, академичните среди, медиите.

„Социална отговорност” – отговорността на една организация за въздействията от нейните решения и дейности върху обществото и околната среда; социалната отговорност се реализира чрез прозрачност и етично поведение и допринася за устойчивото развитие, здраве и благополучие на обществото ; взема предвид очакванията на заинтересованите страни ; съответства на приложимо законодателство ие съвместима с международните норми на поведение ;интегрирана е навсякъде в организацията и се практикува в нейните взаимоотношения.(проекто –стандарт ISO 26000).

„Социално отговорно поведение” – поведение, насочено към поемане на отговорности за въздействия върху обществото и околната среда, вследствие на реализирани решения и дейности ; отговорност, проявяваща се чрез прозрачност и етично поведение.

„Социални отчети” – отчети за осъществени инициативи като израз на социално отговорно поведение съгласно установени критерии.

„Триъгълник на знанието „- връзката и взаимодействието между образованието, научните изследвания и иновациите, които се разглеждат като основни двигатели на обществото, основано на знанието.

„Формално образование и обучение” – обучение, което се провежда в институциите за образование и обучение и води до получаване на официално признати документи.

„Неформално обучение” – представлява организирана форма на учене, извън институциите за образование и обучение, обикновено не завършва с издаването на официално признат документ и води до повишаване на личностните, професионалните и гражданските компетентности ; резултатите от неформалното обучение могат да бъдат валидирани и сертифицирани и да доведат до получаване на официално признати документи.

„Самостоятелно учене” – това е осъзнато учене, при което човек сам придобива знания и умения при осъществяване на всекидневните дейности, на работното място, в семейството или чрез самостоятелно търсене на информация.

„Социална реакция” е съобразяване на организацията със социалните норми, ценности и очаквания на обществото.Това не са само очаквания за производството на блага, към тях се включват още и очаквания за поемане на част от разходите на обществото,за опазване на средата,,за екологията, за социалните разходи, както и очаквания организацията да участва в разрешаването на социални проблеми, с които обществото не може да се справи.Социалната реакция е съвкупност от доброволни, а не принудителни нагласи, решения и действия, които са алтруистични.

„Социална активност” е този аспект на корпоративната социална отговорност съгласно който организацията има нагласа, взема решения и извършва действия, които изпреварват събитията.Например, открива потребности и прави всичко възможно да ги удовлетвори чрез производство, чрез комуникации с обществени групи и държавни органи.

2.Подходи

Концепцията за КСО възниква в Съединените щати през 60 – те години на ХХ в. в резултат на дебати за социалното поведение на многонационалните корпорации .

Формират се два противоположни подхода.Единият подход е чисто икономически, а другият – социално-икономически.

Милтън Фридмън-лауреат на Нобелова награда по икономика е най-активен иалисти привърженик на икономическия подход.Съгласно неговата теория, повечето от мениджърите са специалисти в сферата на управлението,нямат собствен бизнес и са наети от собствениците да управляват техните компании.На основата на това Фридмън прави извода, че мениджърите са отговорни само пред акционерите на своите компании.

Като основен недостатък на класическия подход противниците на Милтън Фридман сочат краткосрочната перспектива на развитие на печалбата на организацията.

Привържениците на социално-икономическия подход се основават на това, че мениджмънтът носи отговорност не само за осигуряване на печалба, а и за защита и повишаване на благосъстоянието на обществото, в което действа тази организация. Те отбелязват, че организациите могат да се формират само с разрешението на държавата и само тя е тази, която може да ги лиши от това право.Организациите отговарят и пред широката общественост, която е дала съгласието си за тяхното създаване.А това вече предполага и корпоративна социална отговорност излизаща извън пределите на създаване единствено на печалба, чрез задачата за повишаване на благосъстоянието на обществото.

Съществува и умерена тенденция, според която организацията е социално отговорна, ако нейните нагласи, решения и действия са ориентирани към създаването на блага, срещу получаването на печалба, според установените от закона правила.

3. КСО и пазарните философии

Изследователите подчертават, че социалната отговорност към потребителите се проявява най-ярко чрез пазарната философия на организацията и чрез продукта, който тя произвежда.Пазарната философия от своя страна среща нагласите на организацията спрямо потребителя и определя управленските решения и действия-какво, колко, как да се произвежда, да се рекламира, продава, на какви цени и т.н

Съществуват различни пазарни философии, изповядвани от различните организации.Най-важни и разпространени са три от тях.

3.1. Производствената пазарна философия

Производствената пазарна философия е изградена на тезата, че потребителят купува това, което купуват и другите. Колкото по-масово и по-евтино се произвежда и продава продукта, толкова потребителите са по-доволни от производителя.

На основата на серийно производство на Форд з пазарът е бил залят с черни коли от модела “Т”, достъпни като цена за средния американец. Всички са се возили в еднакви автомобили, но са били щастливи, че се возят в коли, в каквито се возят и други американци, а “Ford Motors Company” е била възприемана като социално отговорна компания.

Благодарение на създадената организация на работа, производителността на труда в компанията на Форд през 1913г. нараства до 380%. За да не спрат поточната линия се наложило да наемат нови работници, а Хенри Форд увеличил надницата им двойно, което също се е възприемало като проява на социална отговорност.

3.2. Продуктова пазарна философия

Продуктовата пазарна философия е построена на тезата, че потребителят е склонен да купува само висококачествени стоки. Ето защо колкото повече усилия полага производителят, за да произвежда такива стоки, толкова по-доволни ще са потребителите от него.

При продуктовата пазарна философия организацията се възприема като социална отговорна, ако потребителите са наистина хора, които могат да си позволят да заплатят високи цени за висококачествени стоки.

3.3. Маркетингова пазарна философия

Маркетинговата пазарна философия има съвсем различна гледна точка – потребителят е и следва да бъде основен ориентир в продуктовата, ценовата, рекламната и продажбена стратегия и политика. Важният е той – потребителят.

Още през 50-те години на ХХ век Питър Дракър казва, че целта на всеки бизнес не е директната печалба, а спечелването на потребителя. Именно това е било израз на новата философия, придобила популярност като “маркетингова” философия.

Когато оценяваме дали една организация е социално отговорна или безотговорна, добре е да имаме предвид нейната пазарна ориентация. В зависимост от пазарната философия на една организация съществуват и различни “ъгли” на оценка за дейността ѝ.

4. Развитие на КСО

Първият в историята доклад на тази тема е подготвен от американска фирма за сладолед Ben and Jerrys, но най-яркият пример за проява на КСО е петролният гигант „Шел”.В отговор на разрастваща се криза и сериозни финансови проблеми, през 1995-а компанията решава да потопи своя нефтена платформа в Северно море.Намерението и обаче среща остро неодобрение от страна на медиите и обществеността, а клиентите дори бойкотират продуктите и. Случката прераства в скандал и „Шел” се отказва от плановете си.Впоследствие отразява действията си в аналитичен доклад със заглавие „Печалба или принципи.Трябва ли да избираме”Така остава в историята като компанията, поставила основите на КСО

Централно място в теоретичната платформа, опитваща се да обясни същността на КСО, заемат вижданията на Archie Carroll (1979). Според него социалната отговорност на бизнеса се отъждествява с реакцията на компаниите спрямо икономическите, законовите, етичните и филантропични очаквания на обществото към тях.

Carroll счита за първа и най-важна отговорност на всяка една компания нейната икономическа отговорност. Тя се състои в производството на изделия и услуги, необходими на обществото и в продажбата им с цел генериране на печалба. Всички останали елементи на социалната отговорност се предопределят от икономическа.

Юридическата отговорност според Carroll е задължението на компаниите да спазват предписанията на законите в различните области на икономиката на една страна.

Етичната отговорност означава, че обществото има очаквания към компаниите, които надхвърлят задълженията на фирмите, заложени в законите, регламентиращи тяхното поведение. В този смисъл етичната отговорност според Carroll обхваща стандарти, норми или очаквания, които отразяват разбирането на обществото за това какво е правилно или не.

Филантропичната отговорност според Carroll обхваща дейности на компаниите, които ги характеризират като добри корпоративни граждани.

Тези четири компонента, които стоят в основата на същността на КСО, стават популярни в теорията като „четирите лица на социалната отговорност”. За да може по-лесно да бъдат разбрани различните компоненти, съставящи КСО, Carroll (1991) представя градивните елементи на КСО чрез това, което той нарича „Пирамида на корпоративната социална отговорност”.

Докато икономическата и юридическата отговорност са задължителни за компаниите, то етичната е очаквана, а филантропичната, макар и желана от обществото, изцяло зависи от доброволните инициативи на компаниите.

В последствие с оглед преодоляване на някои от обективно съществуващи недостатъци на пирамидата на корпоративната социална отговорност на Carroll, Swartz & Carroll (2003) предлагат нов модел, който описва КСО като съставена само от три компонента – икономическа, юридическа и етична отговорност.

Утвърждаването на съвременните характеристики на КСО като бизнес поведение на компаниите в отговор на социалните очаквания на обществото се допълва и от вижданията на P. Sethi (1975). На практика с обособяването на поведението на компаниите в отговор на социалните очаквания на обществото в три основни категории (социално задължение, социална отговорност и социална отзивчивост), се прави стъпка към бъдещо “кодифициране на закон на социалните очаквания”, чрез който може да се характеризира и жизненият цикъл на утвърждаването на концепцията за социалната отговорност на компаниите.

В Европа понятието „корпоративна социална отговорност” е сравнително ново. За първи път се използва през 1993г., когато тогавашният председател на Европейската комисия Жак Делор се обръща към европейския бизнес с апела да провежда политика на социално ангажирано поведение.

Следваща важна стъпка за утвърждаване на теоретичната концепция за КСО прави и G. Lantos (2001), който използва основите на модела на Carroll, за да разкрие основните параметри на КСО. Lantos приема три вида КСО: етична КСО, филантропична (хуманитарна) КСО и стратегическа КСО. Според Lantos (2001) всяка една компания трябва да се стреми единствено към последния вид КСО, а именно стратегическата КСО. Стратегическата КСО е налице, когато компаниите предприемат определени дейности, насочени към грижа за обществото като допълнение към стратегическите им бизнес цели.

5. Съвременни теоретични възгледи за КСО

През 2002-а г. Асоциацията за външна търговия (FTA) в Брюксел насочва усилията си към създаването на обща платформа на различните европейски етични кодекси и поставя основите на обща европейска система за мониторинг за социално съгласие.През март 2003 г. асоциацията официално създава сдружението Бизнес инициативата за социално съгласие (Business Social Compliance Initiative – BSCI), което да разработи Европейската програма за социално съгласие в бизнеса.Днес нейни членове са всички световни корпорации – „Шел”, „Ливайс”,Филип Морис”, ”Нестле”, ”Водафон”, ”Форд”, ”Дженерал моторс” и други, а техните доставчици трябва да отговарят на международните социални стандарти. Това е стимул за фирмите да се сертифицират по SA 8000 – документът, който днес удостоверява социалната им отговорност..

В опитите за утвърждаване на съвременната характеристика на КСО се включват и множество международни организации и обединения като Световния съвет на бизнеса за устойчиво развитие, Световната банка, Световния икономически форум, Организацията на обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейския съюз и други. По своята същност действията на международните организации по утвърждаването на основните принципи и същностни характеристики на КСО, могат да се разглеждат като друга важна линия за установяване на основните граници и начала на КСО.