Крахът на зелената икономика

„Страните от Севера се замогват, завихряйки опустошителна оргия, и принуждават страните от Юга да бъдат техните бедни горски“, допълни Моралес. „Те искат да ни наложат механизми за интервенция, за да насочват и съдят националната ни политика под претекст, че това е в името на опазването на околната среда“. Разпъвайки на кръст зелената икономика, която ООН превърна в една от главните теми на конференцията си Рио+20, боливийският президент вади нож на умряло куче. Защото, подложена на тежкото изпитание на многостранните преговори и търсенето на най-малкия общ знаменател, от тази голяма амбиция вече не е останало кой знае колко, версия 2,0 на трайното развитие, с която тя дели трите стълба: икономиката, обществото и околната среда. В доклад от 2011 година Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) определя зелената икономика като икономика, която „трябва да повиши благоденствието на човечеството и социалното равенство, като в същото време намали значително рисковете за околната среда и недостига на ресурси“. Накратко, консенсусна алтернатива на „кафявата“ икономика, зависеща от изкопаемите ресурси, които са на път да се изчерпят. Поради липса на воля у главните действащи лица да се изслушват и да разбират смисъла на думите дебат така и никога не е имало. Европейският съюз се зае със защитата на една „зелена и инклузивна икономика“ – предпочетено прилагателно пред „справедлива“ въпреки неясния му характер. В речника Пети Робер понятието „инклузивен“ се обяснява като „който съдържа в себе си“. Е-е, ето че напреднахме доста. Световната банка пък предпочита да говори за „зелен и солидарен растеж“, като в същото време признава, че „пътищата на растеж, по които се върви в момента в света, не са надеждни и освен всичко са напълни неефективни“, което обаче не е съвсем нищо. Хубавото определение на ЮНЕП бе изопачавано, докато не изгуби смисъла си, след като всеки, според въжделенията и възприятието си за света, отразяваше в него това, което иска, или това което не иска. Някои неправителствени организации непрекъснато разобличават отклонението от понятието, което правят компаниите, обвинявани в стремеж отново да направят „грийнуош“ (Greenwash според Оксфордския речник означава „дезинформация, разпространена от дадена организация така, че да се представи пред обществеността като отговорна“), козметична версия на трайното развитие. В този смисъл трябва да допуснем, че единодушният ентусиазъм към „зелената икономика“ („green economy“), проявен от компаниите, присъствали в Рио де Жанейро, както и тяхното масово прехвърля към система на производство, която е по-отговорна и по-проста, е донякъде смущаващ. И то, въпреки че действията на компании като Puma и Uniliver, откроени от ЮНЕП за това, че са започнали да отчитат в икономическия си модел разходите, които те правят в чужбина, заслужават да бъде изтъкнати. Най-радикалните неправителствени организации заклеймиха стремежа на западния свят да пребоядиса в зелено един капитализъм, изпаднал в безнадеждно положение. По-прозаично, повечето страни от Юга съзряха в това опит на „стария свят“ да овладее отново ограниченията, наложени от изискванията за опазването на околната среда, които биха могли да спрат собственото им развитие в момент, когато те започват да усещат облагите от преминаването към пазарната икономика – и отново да си издейства предимство благодарение на своето ноу-хау и технологиите, с които разполага. Откъде идва неразбирането? От това, че някои предпочитат да подходят към зелената икономика, възприемайки най-ограничаващата й същност, свързана със сектора на стоките и услугите, опазването на околната среда, и с работните места, които тя може да създаде? Това е все едно да се изпразни от същността проект, чиито инициатори твърдят, че той цели, ни повече, ни по-малко, да изведе обществото ни към един нов модел на развитие. Ако 18 членове и пет страници от заключителната декларация на Рио+20 са посветени на „зелената икономика в условията на трайното развитие и премахването на бедността“, то това е по-скоро, за да се подчертаят границите, които са й определени. Така зелената икономика ще бъде само един от начините – наред с другите – „за постигането на трайно развитие“, начин, който всяка страна е „насърчена да планира за бъдещо прилагане“. Твърде слабо задължаваща формулировка  В текста се поставя ударение на необходимостта всяка страна да бъде оставане сама да изработи свой подход, да се избягва обвързването на държавната помощ или каквото и да е друго финансиране с критериите за трайно развитие и да се следи „политиката на пропагандиране на зелена икономика“ да не се изрази в „прикрито ограничаване на световната търговия“. „ЮНЕП поиска да използва икономиката като мост за въвеждане на промяна и това не действа“, констатира Люсиен Шабасов, съветник в Института за трайно развитие и международни отношения (Iddri). Този провал показва липса на доверие в ЮНЕП, която пожела да въведе икономическа рационалност в опазването на околната среда. Истина е, че от трите стожера на трайното развитие именно този стълб е постигнал най-малък напредък през последните 20 години“. Рио+20 отчете, че има такъв дисбаланс. Четвърт век, след като се заговори за трайното развитие благодарение на доклад на Световната комисия по околната среда и развитието на ООН, то отново трябва да се измисли.

Жил ван Кот,  в-к “ Монд“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *