Кредитирането започна да расте
Банковото кредитиране към неправителствения сектор в България расте за пръв път на годишна база от октомври 2014 г., показват данните на БНБ.
Ниските лихви, успешно приключилите стрес тестове на българските банки и ръстът на икономиката са причина за активизирането. Това е и първият годишен растеж след фалита на КТБ, който силно сви кредитирането. Основният ръст, който е 1.1%, идва от междубанковите заеми и ипотеките, леко повишение има и при кредитите за бизнеса.
През последната година междубанковите заеми са се увеличили с 31% до 1.5 млрд. лв. И макар със скромните 0.03%, кредитирането за бизнеса все пак расте, като сумата му е близо 31 млрд. лв. При тях обаче все още не може да се неутрализира значителното свиване на кредитирането от миналата година от 15% на годишна база, което се изразяваше в над 5 мрлд. лв.
Ниските лихви, търсенето на алтернативни позиции за инвестиране и покачващите се цени на имотите стимулираха до известна степен и жилищните заеми, пише capital.bg. В сравнение с миналата година сумата на ипотеките за домакинствата, отпуснати от търговските банки, е с 1% по-голяма и възлиза на 8.8 млрд. лв. Макар и на пръв поглед незначително, това е най-големият годишен темп покачване на обемите жилищни заеми от октомври 2011 г. насам, когато те се увеличиха с 2.2% на годишна база.
Обемът на потребителските заеми обаче се понижава с 0.8% до 7.3 млрд. лв. Така се запазва тенденцията заемите за харчене да остават в нива на плюс-минус 1% от 2013 г. насам.
Изчистването на лошите
Кредитите, по които има забавяне, се понижават чувствително и при фирмените заеми са на най-ниското ниво от 2010 г. насам. Същото важи и за потребителските и жилищните заеми. След като банките направиха значителни обезценки, а няколко от тях продадоха на колекторските компании мултимилионни портфейли с необслужвани заеми, за да се подготвят за прегледа на активите на БНБ, необслужваните потребителски кредити са малко над 13%, а жилищните – 18.5%. Именно според колекторските компании подобен вторичен пазар на лоши заеми в бизнес сегмента предстои да се развие у нас, като това ще зависи до голяма степен и от ефективността на съдебната система.
Депозитите продължават да растат
Ниските и дори отсъстващите при по-големите банки лихви по депозитите не се отразяват категорично на спестяванията на домакинствата. Само през октомври тяхната сума в българските банки нараства с около 250 млн. лв. и вече надхвърлят 44 млрд. лв., което представлява точно 50% от прогнозния БВП на страната за тази година. В сравнение с октомври 2015 г. сумата на спестяванията на домакинствата е нараснала с 6.3%, а според данните на БНБ средната доходност, която българските банки са давали по спестовните влогове, тогава е била само 0.72%. Това означава, че огромната част от разликата от 2.6 млрд. лв. идва от нови спестявания, депозирани от гражданите в търговските банки, а не от изплатени лихви.
Що се отнася до структурата на депозитите на домакинствата, малко над половината от тях са с договорен матуритет, при които банката не изплаща лихва, в случай че парите бъдат изтеглени преди изтичането на срока му. Само 10% от срочните влогове са за период, по-дълъг от 2 години. Именно заради ниските лихви спестяванията, които българските граждани държат в овърнайт депозити, нарастват с близо 30% на годишна база. Те представляват 21% от общата сума, а оставащите 25% са депозити, договорени за ползване след предизвестие.
financebg.com