КФН очаква бурен растеж в застраховането

Значимостта на небанковия финансов сектор за националната икономика ще продължи да нараства, а минавайки на самоиздръжка, регулаторът ще има възможност да подобри капацитета си и да осъществява по-адекватен надзор. Това заяви ръководството на Комисията за финансов надзор (КФН), което за пръв път застана пред медиите в пълен състав след рокадите отпреди година и половина.

Основен приоритет в работата занапред, очертан от председателя Карина Караиванова, е изграждането на регулатор от европейско равнище, който привлича високоспециализирани експерти и работи в кратки срокове по делата на поднадзорните лица и потребителите. Заместниците й се ангажираха с борба със сивия сектор в инвестиционното посредничество и привеждането в действие на новите правила за свързаност в пенсионноосигурителния сектор в срок до 8 месеца.

Приоритетите на комисията

Към момента КФН контролира дейността на близо 20 хил. поднадзорни лица, които управляват активи на обща стойност 28.7 млрд. лв. Като се има предвид, че очакванията на Министерството на финансите са БВП на България да надмине 100 млрд. лв., активите, за които отговарят нашите поднадзорни лица, формират около 28-29% от БВП, посочи Карина Караиванова. Прогнозата за следващия 5-годишен период е индустриите в небанковия финансов сектор да продължат да растат, като най-голямата от тях – на пенсионните фондове, ще повиши активите си от сегашните 12.4 млрд. лв. на 24 млрд. лв. до 2022 г.

„Секторът ще става все по-значим на фона на глобалното развитие на този сектор. КФН може да спомогне за още по-динамичното развитие на този значим сектор“, каза Караиванова и добави, че основният приоритет в работата занапред е да „изпълним нашата част от сделката с поднадзорните лица. Те се съгласиха да плащат по-високи вноски, а поетият ангажимент от нас е да осигурим независим, професионален и обективен надзор, който работи с по-високи темпове по производствата на нашите поднадзорни лица“. Караиванова посочи, че щатът на КФН няма да се раздува с нови бройки, а в рамките на сегашната структура ще се привличат по-висококвалифицирани експерти. По подобие на банковия регулатор БНБ, която също е на самоиздръжка, КФН също ще оповестява възнагражденията на ръководството.

Заместник-председателят, отговарящ отскоро за осигурителния надзор, Диана Йорданова заяви на брифинга, че в максимален срок от 7-8 месеца ще има изяло променена поднормативна уредба, която да позволи на пенсионните фондове да изчистят инвестициите си в свързани лица съгласно новите дефиниции за свързаност. „До ноември 2018 година ще са изпълнени изискванията за свързаност при пенсионните фондове“, каза Йорданова. Тя добави, че някои от поднадзорните лица вече работят по изпълнението на тази цел. Йорданова посочи още, че КФН прави първи стъпки по изграждането на единна софтуерна система, която ще позволи по-лесен обмен на информация и обработка на данни, постъпващи от поднадзорните лица. Така ще може да се пристъпи към риск базиран надзор, което е една от препоръките от проверката FSAP.

Другото ново лице в ръководството на КФН, Бойко Атанасов, представи като своя мисия борбата с негативните практики на капиталовия пазар, които влошават бизнес климата. „Приоритет ще бъде борбата със сивия сектор – тези лица, които не са лицензирани от комисията, които са извън законовите разпоредби. Планирали сме до края на годината срещи с представители на прокуратурата, МВР и ДАНС. До следващата година ще имаме изработен план как да се справяме със сивия сектор“, каза Атанасов, който е бивш данъчен директор. Той добави, че ще работи за въвеждането на електронни услуги за поднадзорните лица.

Силен тренд в застраховането

Бурен растеж през следващите пет години се очаква и в застраховането, показва прогнозата на КФН на база данните за сегашното състояние на сектора. При премиен приход в общото застраховане, съизмерим с нивата отпреди финансовата криза от 2007-2008 г., собственият капитал е нараснал 1.5 пъти, а брутните технически резерви – повече от два пъти. Тези данни показват, че секторът е финансово много по-силен спрямо 2008 г. Освен това размерът на изплатените обезщетения нараства почти 1.5 пъти, като е показателно и че средната стойност на обезщетенията се увеличава.

В животозастраховането общият брутен премиен приход нараства с 60% спрямо предкризисните нива, а премиите по застраховки, свързани с инвестиционен фонд, се увеличават повече от два пъти, като особено голям ръст се наблюдава от 2016 г. насам. Причините за това са както добрата доходност при животозастраховането, така и промените в Кодекса за застраховането, които гарантират вземанията на обезпечени лица от Обезпечителния фонд до 196 хил. лв. (аналогично на банковите депозити). Стойността на активите в животозастраховането достигнаха стойността на активите в общото застраховане от предкризисните нива през 2008 г.

„За пръв път имаме толкова високо покритие при „Гражданска отговорност“ – над 98%, или над 3 млн. автомобила. Броят на застрахованите никога не е бил толкова висок“, каза Ралица Агайн-Гури, която е заместник-председател на КФН, ръководещ застрахователния надзор. Тя обясни това с мерките по дерегистриране на автомобили, засечени да карат без „Гражданска отговорност“.

Друг успех на сектора, който Ралица Агайн отбеляза, е започналият от 12 ноември обмен на данни между застрахователите и МВР. Той облекчава клиентите при сключване на автомобилната застраховка и едновременно с това подсигурява компаниите срещу недобросъвестно подаване към тях на фалшиви данни.

Новина за автомобилистите е и напредъкът по въвеждане на системата бонус-малус при застраховката „Гражданска отговорност“. „До средата на декември очакваме международният консултант (ЕY – бел. ред.), нает от Гаранционния фонд, да ни представи подробния доклад за въвеждане на системата. В момента той се разглежда от работна група в Гаранционния фонд. Предстои изясняването на въпроси, след което КФН е в готовност да започне разработване на проект за наредба. Тя ще бъде обект на широко обсъждане, за да може всички заинтересовани лица да изкажат мнение, преди системата бонус-малус да стане факт“, каза заместник-председателят на КФН.

Друг фланг в работата на надзора през следващите месеци ще бъдат посредниците, разпространяващи застрахователни продукти, като целта на усилията ще е да се гарантира, че те прилагат изискванията при обслужването и защитата на клиентските интереси, информира в.Капитал.

Казусът „Зелена карта“

На въпрос какви мерки предприема КФН по линия на проблема с българското бюро „Зелена карта“ от регулатора заявиха, че следят на ежедневна база финансовите показатели на двете дружества („Лев инс“ и „ДаллБогг: Живот и здраве“ – бел. ред.), уличени, че не спазват правилата на систевата, бавят или не изплащат обезщетения от катастрофи в чужбина. „Проблемите на бюро „Зелена карта“ могат да рефлектират сериозно върху целия сектор, затова сме предприели редица надзорни мерки и няма да допуснем застраховател, който има задължения, да не ги изпълнява“, настоя Ралица Агайн.

Тя посочи, че мерките не се отнасят само до дадения им срок 12 декември, когато двете дружества трябва да представят договори с представители в чужбина. „Кодексът за застраховане не допуска да съществуват застрахователи, които не изпълняват задълженията си. Ние вярваме, че има добра воля от страна на застрахователите, затова първо се предприемат действия от страна на регулатора, за да може да се решат проблемите по най-бързия начин. Но, разбира се, законът трябва да се спазва и който не може да го прави, трябва да си носи последствията“, заяви още заместник-председателят на КФН.

 

 

financebg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *