Лихвите скачат до 7% по Коледа

В Европа цената на кредита е най-ниска

Поскъпването на петрола повиши инфлацията в целия свят

С прогноза за скок на лихвите по кредитите подуправителят на БНБ Емилия Миланова се опита да сюрпризира задлъжнелите граждани и фирми по време на наскоро проведената банкова среща в Пловдив. Ако това се окаже факт, засегнати ще са доста домакинства и предприемачи. В края на 2005 г. по данни на Централната банка нетните кредити, предоставени на нефинансови институции, достигат 17,737 млрд. лв., като за една година кредитният портфейл е нараснал с 4,392 млрд. лв., или с 32,9 на сто. Формалната причина за скока на лихвите, посочена от Миланова, е очакваното им вдигане в Еврозоната.

Лихвите у нас ще се качват под влиянието на европейските

Фото „Стандарт“Валерий Белухов Институт по икономика и международни отношения

За мнозина обаче въпросната „новина“ не е новост, тъй като са се сблъсквали с действителността на високите лихвени равнища. Поскъпването на кредитирането заради лихвените проценти най-добре се вижда при новораздадените кредити, както сочи и статистиката на БНБ. От началото на 2005 г. до средата й при овърдрафта и краткосрочните депозити се наблюдава покачване на лихвените проценти, последвано от спад и после ново покачване след есента на 2005 г. и през 2006 г. През март 2006 г. българските банки са отпускали овърдрафт в лева за 7,92%, а в евро – за 5,25%, краткосрочните лихви по кредити в лева и в евро са съответно 9,14% и 6,99%, а дългосрочните – 9,75% и 7,58%.

Най-общо казано, лихвите по кредитите, които се отпускат от българските финансови институции, имат два компонента. Единият е плаващ и зависи от нивото на международните лихвени проценти (обикновено се използва 6-месечния LIBOR). Втората част е твърдата надбавка. Тя се формира от риска на кредита, печалбата за банката и цената на заделянето на средства като минимални задължителни резерви.

Неминуемо тенденциите на международния кредитен пазар оказват влияние върху поскъпването на лихвите у нас. Най-известният барометър за лихвените проценти в света е LIBOR (London Inter Bank Offered Rate). Той отразява нивата, на които кредитните институции заемат паричен ресурс (от 24 часа до 5 години) на лондонския паричен пазар. Бихме могли да разгледаме 6-месечния LIBOR. Пик при него се наблюдава през 2000 г., когато достига 7%, след което пада на 3% през есента на 2001 г. Най-ниската му стойност от 1,12% е достигната през юни 2003 г. След февруари 2004 г. 6-месечният LIBOR отбелязва непрекъснато покачване от 1,14% до 5,27% в началото на май 2006 г.

LIBOR отчита на първо място пазарната конюнктура, въпреки че това не е единственият фактор, който й влияе. За да се прогнозира движението му в бъдеще, необходимо е да се проследи и политиката на най-мощните финансови институции в света, а именно – Федералната резервна система (ФЕД) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банката на Япония. Показателно е, че след юни 2004 г. до момента ФЕД е вдигал лихвените проценти цели 16 пъти поради прегряване на американския кредитен пазар. Традиционно Европа поддържа по-ниски лихви, което тласка и американските към намаляване.

След последното покачване на лихвите на ФЕД до 5%, експертите не очакват решение за нов растеж на следващата среща на резерва на 28-29 юни т. г. На последната си среща шефовете на ЕЦБ задържаха основната лихва без промяна на ниво от 2,5%. Конюнктурата и очакванията на пазара в ЕС обаче навеждат на мисълта, че до края на годината това ще се промени и лихвата ще достигне 3,25%. При следващата среща на банката въпросът е не дали, а с колко ще се увеличи лихвата, посочват експерти.

Споменатото дотук недвусмислено говори, че индексът LIBOR ще продължи с възходящата си тенденция. Което означава, че лихвите не само на новите кредити, но и на старите автоматично ще нараснат с процента на нарастване на показателя. В момента тенденциите на покачване на LIBOR са такива, че е напълно реалистично до края на годината да очакваме покачването му с 2% до 7%, като с толкова ще нараснат и лихвите у нас. Ако скъпият кредитен ресурс не успее да охлади кредитната експанзия и се наложи БНБ да взема нови мерки по ограничаване на кредитирането, напълно реално е при евентуалното ни влизане в ЕС през 2007 г. лихвите в България да бъдат дори по-високи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *