Младежката безработица – поглед върху проблема

Осигуряването на нормално развитие на процеса на гъвкав преход между обучението и реалната заетост са все още актуален проблем на държавната политика в тази област на икономиката и трудовите ресурси.

Моментното състояние на демографските показатели, които са негативни към момента, задава съществено значение на този въпрос. Темата е еднакво важна и значима както за Европейския съюз, така и за България.  Европейският социален модел изпитва трудности в реализацията си, защото съществува в условия на висока публична задлъжнялост и не особено висок стопански растеж. Тук се опираме на данни от 2013г., които вероятно към днешна дата не са точни, но не са и далече от истината. Процесът е динамичен, но се е изменил съществено. Опираме се също на някои идеи, които бяха публично лансирани от Институт за пазарана икономика, защото имаме убеждението, че техните изследвания са надеждни и ориентиращи в проблема на младежката безработица.

Съвременният трудов пазар е гъвкав и динамичен, което повишава нуждата от по-навременна интеграция на новите и млади кадри. Счита се, че по-бързата и качествена интеграция на младите трудови кадри ще повлияе положително върху негативните трендове на процентът хора, живеещи в риск от бедност, системни материални лишения и необходимост от социално подпомагане. Европейската стратегия „2020“ има отношение към намаляването на младежката безработица и е една от основните му цели.

Младежката безработица е феномен, който изисква специфичен подход към разглеждането му и решаването му като проблем, защото в него се преплитат политики от различни сфери – данъчна политика, пазар на труда, образователна система, социална система на подпомагане и други. Специална група са дългосрочно безработните младежи. За тоакива се считат лица, които търсят или се правят, че търсят работа повече една календарна година. В България този показател е по-висок от този на повечето други страни-членки на ЕС.

Недостигът на практически опит и добри професионални контакти създава трудности на младите хора да открият и започнат първата си работа. Същото важи, когато се преминава от една сфера на заетост в друга област на професионална реализация. Това прави групата на младежите уязвима както в условия на икономическа криза, така и в условия на по-добри иконимически времена. Наблюденията показват, че тези фактори се засилват във време на стопански спад. Във времена на икономически застой, обикновено компаниите се характеризират с падащ показател на приходи, което излага на риск новонаетите млади служители първи да бъдат освободени от работа, те първи да загубят работните си места.

Друг фактор, който заслужава внимание е въпросът за по-ниската производителност на труда на младите кадри. Това се обяснява най-вече с липсата на достатъчно практически опит, но и нещо друго – разминаването на нуждите на различните бизнеси и качеството на образователната услуга и продукт. Именно така често възникват допълнителни разходи за работодателя за обучение на работника, особено ако става дума за млади кадри, които не са работили на дадената позиция преди, или въобще нямат трудов стаж.

Допълнителен ефект от изолацията от трудовия пазар задълбочава така нареченото социално изключване, което е свързано в голяма степен с риска от бедност. Пресечните точки на редица макроикономически индикатори и делът на бедни в България показва видима взаимовръзка между показателят на заетост и процентът на бедност. Това навежда на идеята, че заетостта е фактор за преодоляването на проблема с ниските доходи и социалното изключване.

Въпреки сериозното внимание, което Европейския съюз обръща на младежката безработица, активната позиция и отговорността за формиране на работещи политики стои в страните-членки на съюза. Икономическата политика на национално ниво е ключов фактор за състоянието на конкуретноспособността на младите хора.

За България от значение е подобряването на информацията по проблема, която циркулира в полето на всички участници в процеса на формиране на политика. Оценката на ефектите от политиките трябва да се базира на качествени модели, за да се разбира по-добре какво всъщност се случва с динамиката на младежкия трудов пазар. За българската иконимика и общество това е от жизнено важно значение. Показателят на младежката безработица е значим сам по себе си и не е задължително и правилно винаги  да бъде приравняван с показателите на останалите възрастови групи, а трябва да се обръща внимание на индикатори като дял на безработните младежи от всички безрабитни лица, дял на дългострочно безработните младежи и съотношението между младежката безработица и тази в останилите възрастови групи. Тази моделна рамка трябва да се види и през призмата на състоянието на младежката безработица и опитите за нейното редуциране на регионално и местно равнище.

 

Митко ДИНКОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *