Оценка на политиките и мерките в България за запазване на икономическата стабилност и преодоляване на последствията от Covid-19

ДОКЛАД  на Веселина Георгиева представен на Национален конкурс Млад икономист 2021 – „Гласът на младите за силна икономика“ и  спечелил първо място в категория Студенти.

Тема на конкурса „ПОУКИТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ОТ ПАНДЕМИЯТА COVID-19„

ОЦЕНКА НА ПОЛИТИКИТЕ И МЕРКИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СТАБИЛНОСТ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ COVID-19

Неизменно в условията на ковид кризата, не само в България, а и в световен мащаб запазването на живота и здравето на хората е приоритет, както на действащите правителства, така и на икономиката, която беше един от най-ощетените сегменти през последната година. В тази обстановка са нужни не просто умения за управление на здравната криза, която пандемията донесе със себе си, а и жонглиране със съпътстващите проблеми, носещи се с нея, един от които е икономическата криза, като последствие от вируса. Гъвкавостта при подобни сътресения е важно качество, както и умението за минимизиране на щетите. България в този контекст не се справи особено добре и ефектите от неумелата борба ще са осезаеми още дълго време. Същественото в случая е да отсеем грешките при овладяването на пандемията и да направим нужното, за да не се повтарят.

Малко предговор

Пакетите от икономически и социални мерки, предоставени от правителството в разгара на пандемията, съпътствани от множество технически спънки, както и от необмислени затваряния и отваряния на бизнеса в стил проба-грешка, се оказаха по-затрудняващи икономиката ни, отколкото ако имаше едно продължително затваряне и поетапно отваряне след нормализиране на здравната обстановка. В частност сдруженията на браншовете, редувайки се, критикуваха недомислието, с което се обявяваха и отменяха заповеди. Случваше се даже недоволството на обществото да е водещ фактор при отмяната на решения взети на експертно ниво. Накратко кризата у нас се управляваше с т.нар. „мерки на парче“, което допринесе за изместване на фокуса към важните проблеми и погрешни решения. В настоящата разработка ще откроим три кардинални грешки при овладяване на възникналите кризи.

Допуснати грешки

Първа грешка при управлението на кризата е времетраенето на мерките след първоначалния оглед на ситуацията и прогнозните темпове на заболеваемост. Методът за преразглеждане и удължаване на извънредното положение, а впоследствие и на извънредната епидемиологична обстановка на неопределен интервал от време, кореспондира единствено с неумело управление на пандемията и с причиняване на хаос. За първия месец, в който се въведе извънредното положение, държавата имаше пълен ресурс да създаде стратегия на база математически изчисления за модела на ръста на заболели и да въведе съответния по-дълготраен пакет от мерки, с които да се ограничи разпространението на вируса, и много важно – да се създадат съвкупност от икономически мерки, с които в по-продължителен план бизнесът да бъде съхранен, а работните места запазени.

Пренебрежението към малките бизнеси и самоосигуряващите се лица е втората стратегическа грешка. Ако при определяне на мерките беше поставен акцент върху малките и средни предприятия, както и над самоосигуряващите се лица, щеше да се избегне противопоставянето и липсата на съпричастност от страна на обществото към актуалната обстановка. Вместо това фирмите с оборот  до 50 000 лв. бяха пропуснати изцяло и оставени на произвола на съдбата. В следствие на това не закъсняха и резултатите – множество фалити на малки фирми, освободени търговски помещения и БВП, вървящ само надолу диаметрално на нарастващата безработица видимо до края третото тримесечие на 2020 г., който период обикновено се отличава с редуциране на безработицата и нарастващ БВП, заради разгара на летния сезон и туризма. Статистиките, които се изчислиха обаче не успяха да обхванат реалната ситуация, тъй като един от най-засегнатите браншове – този на туризма бива причислен по-скоро към сивата икономика – проблем, който стои с въпросителна пред държавата от години. Като следствие на освободените търговски помещения се наблюдава и спад в доходите на физическите лица, в тази категория попадат и ритейл организациите, които предоговориха отдаваните от тях помещения или прекратиха изградени трайни бизнес отношения с мащабни международни и български фирми. От своя страна секторът на услугите, в опита си да преструктурира архитектурата на своята бизнес позиция в условията на онлайн търговия, целенасочено изготви поетапно отлагане или директно пренасочване на своите капиталови инвестиции извън страната, поради несигурността, неблагоприятния бизнес климат и измеренията на българският пазар. Всички тези елементи се плъзнаха като домино благодарение на несигурната бизнес среда, осигурена от държавата.

Като трета фундаментална грешка отчитаме дългогодишната ни криза с човешкия ресурс в областта на здравеопазването. Дълго неглижираните проблеми изправиха области от страната на ръба и на произвола – без лекари, без спешна помощ, без достатъчно медицински персонал, където изобщо имаше здравно звено. Индивидуален проблем е също и ниското заплащане на медицинските лица, отново казус с богата предистория, която само ще маркираме като част от редица пробойни в здравеопазването ни. Липсата на защитни облекла, както и твърденията на правителството чрез медиите, че такива има навсякъде в достатъчни количества, доведе до усещане за спекула, която не само накърни достойнството на медиците ни, но и допринесе за задълбочаването на кризата поради подадени оставки от малкото ни лекари, сестри, в допълнение и многобройните новозаболели лекари, медицински сестри, здравни работници, принудени да рискуват живота си, за да спасят нечии други.

Ще направим паралел между България, Румъния и Хърватия. За да направим съпоставката, ще използваме данните от Евростат за реален БВП по реални цени на глава от населението (с приравнена местна валута към евро). За България този показател за 2020г. е 6600 хил. евро, за референция ще използваме данните от класически съпоставяната с нас Румъния – 8780 хил. евро, както и ще включим Хърватия  с 11500 хил. евро. Общото между трите страни е, че и трите са в чакалнята на еврозоната и участват в ВМ II, при всички средносрочно и дългосрочно се прогнозират макроикономически дисбаланси като следствие на корона вируса, които биха могли да се избегнат чрез провеждането на добра институционална и фискална политика със структурни реформи. Съпоставяйки мерките срещу разпространението на пандемията, следва да отбележим, че Румъния има силно рестриктивна политика в тази насока, като използва всички държавни ресурси, ограничавайки свободата на своите граждани, същевременно страната отпуска първоначално три МРЗ на хората, принудени да останат по домовете си, след което удължава периода за тази социална мярка, подпомага малкия и средния бизнес и не пести ресурси, с цел ограничаване на икономическите последици за бизнеса и населението, включвайки и самонаетите лица, както и пенсионерите, за които в края на 2020 г., не като социална мярка се прави преизчисление на пенсиите. При Хърватия ситуацията е не по-различна, рестрикциите са много и строги, като се спира дори и градския транспорт, докато водената от правителството фискална политика е отново ориентирана с акцент към малкия бизнес и местните производители. Правителството прибягва и до покупка на непродадени запаси от селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и други стратегически за хърватската икономика стоки. Прави впечатление също и грижата за служители и бизнеси, стартирали работата си по време на пандемията, като за тях също се прилагат облекчения на база предходният месец, в който са осъществили дейността си/заели съответната длъжност. В България, акцента към малкия бизнес и самонаетите лица  изцяло отсъства. Финансовият ресурс, както и данъчните облекчения за бизнесите са в пъти по-оскъдни, с което можем и да си обясним по-малкото свиване на БВП в България, спрямо прогнозите на ЕК за периода. От друга гледна точка през последното тримесечие на 2020г. и трите страни бележат ръст в БВП, като Румъния води с повишение от 4.8%, Хърватия е с 2.7%, а България с 2.2%, което е необичайно предвид продължителното присъствие на пандемията към онзи момент. В България това явление може да се обясни с изтичане на мораториума върху някои данъчни постъпления, както и с разхлабените мерки в първата част на последното тримесечие на 2020г. В останалите две държави трябва да се има предвид, че още на 27.12.2020г. се стартира ваксинацията, а също и продължителния локдаун дава резултат и е повод за частично разхлабване на взетите мерки.

Числата говорят

В таблицата по-долу са извадени случаите на заболели от коронавирус в разглежданите страни към настоящия момент. Обсъдените мерки, очевидно съответстват на статистическите данни – модела на управление на пандемията в България дава тревожни резултати в процентното съотношение по смъртност, спрямо общия брой случаи, цели 4.2%, в Румъния смъртността е едва 0.29%, а в Хърватия -2.23% от общия брой регистрирани случаи.

Това процентно измерение потвърждава тезата, че един от основните проблеми в България е неглижирането на проблема с липсата на човешки ресурс в здравеопазването ни, както и отсъствието на добра логистика, организираност на системата и финансов ресурс.

На фона на тази тревожна статистика у нас се разходват средства като за последно, но не по необходимите приоритетни направления.

Икономически преглед на раздаването на пари

От икономическа гледна точка, трябва да признаем, че правителството нямаше много перспективи от гледище на дефицита, с който се предполага, че ще излезем от пандемията. От друга страна, необмислените разходи, без ясна логика, неглижирането на целеви групи от българското общество, на фона на раздаването на допълнителни помощи за пенсионерите са нелогични предизборни агитации, а не социална мярка с оглед пандемичната обстановка. Относно пенсионната добавка от 50 лв. – факт е, че равнището на пенсиите в България е под прага на бедността в преобладаващата си част, но има ясно установена методология, по която да се случи преизчисляването им, за да се достигнат нормални за живот нива. Това обаче не се случва изцяло и изразходването на допълнителни средства при очаквания на икономическа криза са грешка, особено предвид необосноваността на мярката. Сравнявайки ни с Румъния, която преизчисли пенсиите с 14% извън рамките на ковид мерките си, можем да отсъдим, че стратегията за заделяне на голямо количество ресурси за тази цел не е логично. Тези пари биха могли да се използват по модела на северната ни съседка – за отписване – изцяло или частично на данъчни задължения на малки фирми, засегнати от рестрикциите, или по аналогия от Хъпватия – за подпомагане на един от най-засегнатите сектори в икономиката – туризма.

От друга страна към 31.03.2021г. средствата по салдото на Консолидираната фискална програма /КФП/ на касова основа е отрицателно в размер на 619.4 млн. лв. или 0.5% от прогнозния БВП, по данни на МФ. Предвид очакванията за бюджетен дефицит тази отрицателна стойност не би трябвало да е изненада, но ранната й поява е леко притеснителна, макар да се очаква наваксване до края на второто тримесечие на годината, за когато са отложени някои данъчни постъпления, докато на база първото тримесечие на 2021г. разходите възлизат на 11 967.5 млн. лв. или 22.8% от общите разчети и са със значителен ръст спрямо същия период за 2020 г. Разбира се ръстът е прогнозиран и обоснован с Ковид -19, тъй като в началото на предходната година разходите за пандемията са били в начален стадий. В този контекст разходите свързани с предоставянето на добавка от 50 лв. към пенсиите от януари до март възлизат на 314.2 млн. лв.,(за 2020г. добавките струват на бюджета над 500 млн. лв.) което значително оскъпява бюджета. Друг вариант за оползотворяването на тази сума би било осигуряване на помощи за самонаетите лица, за които всъщност не се изразходи нито един лев, същите по данни на НСИ за 2020г. са 878 хиляди души, броят на които дава предпоставка, че би могло да се помисли над вариант за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за тези лица, или поне възможност за безлихвено кредитиране с насоченост към тази група от хора. Въпреки че същите не влязоха в сметките на правителството се наложи да бръкнем във фискалния ни резерв.

Размерът на фискалния резерв: Към края на март 2021 г. размерът на фискалния резерв е 7.9 млрд лв., в това число 7.8 млрд. лв. депозити в БНБ и 0.1 млрд. лв. вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Сумата е почти двойно повече от законоустановения минимум. Причината, поради която е нужен коментар е не, че при форсмажорни обстоятелства се използваха наличности от фискалния резерв, а че същото се случи при условия на прогнозиран дефицит от 4.9 млрд. лв., което е рекордно ниво от 2014г. насам. (Още повече, че както споменахме по-горе, приложените икономически мерки не покриха всички засегнати от рестрикциите сектори и хора, както и че използваните похвати за преодоляване икономически сривове в страната са едни от най-пестеливите в Европа.) По същото време, очакваното постъпление от концесията на летище София, на стойност 660 млн. лв. с ДДС през април, които по правило трябваше директно да се влеят в Сребърния фонд, бе гласувано, по изключение, да се пренасочат. Преразпределянето на всички тези средства будят съмнение в ликвидността на България, още повече в период на политическа криза. Както знаем фискалният резерв служи за осигуряване на ликвидност на правителството, за да работи то безпроблемно. Успокоение тук внася очакваното постъпление от над милиард лева  през тази година по направление планът за възстановяване от ЕК, както и други средства по европейски финансирания. Погледнато от друга гледна точка, страни като Румъния и Хърватия обаче, изразходвали много повече за справяне с последиците от Ковид-19, ще получат по-голямо количество финансов ресурс от България, на база метаданните от ЕК в същия контекст. Средства които ние няма да усвоим точно заради недоброто и неточно разпределяне на вътрешните ни ресурси, в това число и прибягването в последния момент до фискалния ни резерв – още едно доказателство за нуждата от преразглеждане на съвкупността от икономически мерки в тясна консолидация с малкия и среден бизнес, каквито мерки предприеха споменатите държави за референция.

„Стопяването“  на фискалният ни резерв, не е проблем сам по себе си, тъй като парите от фондовете, съдържащи се в него не е нужно да бъдат застопорени. Вземането на средства от него, успоредно с очакван дефицит водят до незабавна нужда на следващото правителство за актуализация на бюджета, както и за внимателно премисляне за издаване на дълг на международните пазари през текущата година.

Политическата ни дестабилизация в момента допринася за евентуални бъдещи финансови фрустации, в резултат на недоброто управление на пандемията. В допълнение към това през настоящата година се въведе и поредно увеличение на МРЗ, което затрудни бизнеса  повсеместно. Правителството обоснова своето решение като социална мярка, която да  повлияе на жизнения стандарт на обществото, политическата стъпка с оглед икономическата и здравната ситуация в страната беше спорна. От една страна заемането ни на последните места в ЕС по жизнен стандарт е ясна и логична мотивировка за решението, от друга страна липсата на достатъчно адекватна помощ за бизнеса в комбинация с вдигане от 6.6% на общия разход за заплати съкращава шансовете за оцеляване на малкия бизнес. Същото идва и като последващо догонване на увеличените през 2020 г. възнаграждения в държавната администрация с цели 30%, където до края на 2020 г. са оползотворени близо 66 млн. лв. като поредна антикризисна мярка без логична анотация.

Поуки:

Освен клишираното размахване с пръст, сочещо неумелото управление на политическо ниво на пандемичната обстановка, бихме могли да посочим и ненужното пестене на средства за икономически и социални мерки, липсата на гъвкавост и въображение в изготвянето на такива, като примери как не се ръководи здравна и икономическа кризи. Фундаментални поуки от ковид кризата за България се обуславят с разрешаването на проблемите на здравеопазването в кадрово отношение, дигитализацията на институциите с цел по-бързото разпределение и насочване на пациентите, актуализации на пенсиите, съгласно узаконената методология и не на последно място избора на кадри на ръководни длъжности, които да респектират с опит, експертно мнение и тежест в решенията си. Една от големите грешки в овладяването на пандемията в България беше липсата на достатъчно добре структурирана информация, както в медийното пространство, така и на политическата сцена. В тази връзка е необходимо цялостно реформиране на начина на функциониране на институционално ниво, тъй като както показахме по време на форсмажорните обстоятелства, системата ни от бюрократично гледище живее все още в миналия век.

Заключение

Флуктуацията, в която се намираме в момента в икономиката е колкото случайна, толкова и не е. Със сигурност не можем да твърдим, че управлението на пандемията не е било напълно резонно с оглед форсмажорните неизвестни, които се появяваха от всеки ъгъл. Също, правителството се справи по-добре от други държави, които с повече рестрикции постигнаха същите или по-лоши резултати от нашите/пример е Германия и нейния дълъг локдаун/. Това, което е нужно оттук нататък е спешна доза професионализъм и стабилна концепция за бързо излизане както от здравната, така и от икономическата криза, чиито последици все още не са настъпили с пълна сила в България. Стъпваме върху тънък лед с оглед и влизането ни в чакалнята на еврозоната, стъпка, която предприехме с цената на много рискове, но и която евентуално ще отключи освобождаване на много капитали и привличане на чуждестранни инвестиции, съкращаващи пътя ни към икономическа стабилизация. Не на последно място, конкурентността ни на европейските пазари ще нарасне, а положителната кредитна оценка на България спомага за консолидацията ни.

Използвани източници:

1. Министерство на финансите РБ „Публикувани данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.03.2021г. “, https://www.minfin.bg/bg/news/11344
2. Министерство на здравеопазването РБ „Разпространение на COVID-19 по света – данни на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията“, https://www.mh.government.bg/bg/informaciya-za-grazhdani/razprostrnenie-na-covid-19-po-sveta-danni-na-ecdc/
3. Международен Валутен Фонд, „Policy Responses to COVID-19“,

https://www.imf.org/en/Topics/imf-and-covid19/Policy-Responses-to-COVID-19#R

4. Европейска централна банка, „Доклад за конвергенция 2020 г.“, https://www.ecb.europa.eu/pub/convergence/html/ecb.cr202006~9fefc8d4c0.bg.html#toc43
5. Евростат, „Национални сметки и БВП“ https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=National_accounts_and_GDP/bg&oldid=506652
6. Костов, Л., КНСБ, „Оценка на антикризисните мерки на правителството в подкрепа на бизнеса, работещите и домакинствата през 2020г. “, https://drive.google.com/file/d/1_xls9Rm_oeKCL_LVSDAMMLrf67g7AgUX/view
7. Национален Статистически Институт, „Заети лица – национално ниво“ https://www.nsi.bg/bg/content/2245/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE
8. Единен информационен портал, „Актуална обстановка“ https://coronavirus.bg/

Източник: bgeconomist.bg