Мотивацията за труд – пари, цели и реализация
Хората се мотивират от различни неща за извършване на трудова дейност. Може би най-силната мотивация и същевременно най-невидимата е силно зададеното желание на личността да прави нещо, да го прави добре и това да му носи психологическо удовлетворение и материално благополучие, уважение и признание от другите. Днешната картина на заетостта в България, а и не само в нашата страна, показва една нова ситуация, която повдига въпроси за труда и значението му за икономиката.
Вече е много трудно да си затваряме очите пред все по очевидни процеси, които трансформират отношението към труда. В основата на трансформацията стои основно новата вълна от технологии, които автоматизират много работни м,фяеир и формиращата се нагласа на хората към своята трудова дейност, чието съдържание е повече от заплащането, което те получават всеки месец. Мотивацията за труд има сложна психологическа конструкция, която трябва да отчита различни по генезис фактори, свързани с реализацията на личността.
Принудата да се трудиш, за да оцеляваш физически, все още е една от основните движещи сили за трудова дейност на повечето хора. Едни професионални направления дават повече възможности за личностна изява, отколкото други трудови сфери, които предлагат повече физически усилия. Не че физическата работа не е необходима, всъщност и тя е важна, защото човек трябва да изразходва енергия. Всичко това трябва да е балансирано и обмислено. Трябва да уточним, че основният въпрос тук е отнесен към онези комплексни фактори, които мотивират хората да се обучават, а след това и да прилагат придобитото в трудовата си дейност и професионална реалиация. Това зависи до голяма степен от развитието на индивидуалното съзнание – какво вижда, разбира и преживява личността, която живее в тази социално-икономическа среда с нейните дефицити и възможности.
Мениджмънтът на бизнес структурата има задачата да планира и организира работните позиции в една дейност така, че личността да бъде в центъра, а не само инструмент за изпълнение на тудовата задача. Това, разбира се, зависи и от самия работник или служител, защото неговата нагласа, себеусещане, подготовка и настроение също имат значеие за психологическата картина на работното място и мотивацията за качествен труд.
Много хора, които в случая разглеждаме като трудови ресурси, се ориентират все по-адекватно в днешната среда и виждат нещо много интересно – благодарение на Интернет и технологиите като цяло много трудови дейности вече не е нужно да бъдат изпълнявани от хора, поне не на 100%, а също така и идеята, че вредни и тежки трудови процеси могат да бъдат най-малкото подпомогнати от технологични иновации и гъвкаво управление на работните и организационни процеси в една компания. За целта ще е полезно, ако служителят е поставен в центъра на самата трудова изява. Автоматизацията и дигитализацията, на която сме свидетели, е безпрецедентна и тя тепърва ще променя правилата на играта.
Непрактично и глупаво е да се съпротивляваме срещу нещо, което не може да бъде спирано, а и не трябва да се цели това, защото в тази почти неизбежна трансформация се крие подобряването на труда и новите възможности за изява и реализация на личността. Ще посоча един впечатляващ пример: медицинската дейност – върхови технологии за диагностика, високотехнологични решения за хирургията и т. н. Вече никой потребител на медицински услуги не очаква, че като посети лекар, то той, лекарят, трябва едва ли не да отгатне какво му е на пациента с напрягане на своята интуиция, подплатена с медицинското образование и подготовка. Днес образованието и опитът са подкрепени от технологии, които многократно подобряват и усъвършенстват трудовата дейност на медицинските работници, а от тук и резултата от диагностиката и лечението.
Печалбата не една фирма не може повече да бъде единствения измерител за ефективност и успешност на една стопанска дейност. Трудовата релизация, смисълът на положения труд, удовлетворението от работата на отделния служител става по-значим фактор за измерване и анализ на ефективността и резултатността на една компания в днешно време. Погледнете какво прави Google със своите служители! Естествено Google има и високи изисквания към служителите си, но това върви паралелно с иновативно и гъвкаво отношение към организацията на трудовата дейност, работната среда, възможностите за служителите сами да планират работата си, разбира се, спазвайки сроковете на задачите за изпълнение. Бъдещето на труда е в задачата личността да бъде поставена в центъра на изпълнението на работата, каквато и да е тази дейност… Иначе все повече хора ще откриват аргументирани причини защо не трябва да си търсят работа и извършват трудова дейност. Темата е с продължение…
Митко ДИНКОВ