Муравей Радев по особено значимата тема КТБ
Мнение на Муравей Радев по повод експертна дискусия в СИБ по особено значимата тема КТБ.
Според мен проблемът КТБ има две лица. Едното лице е пирамидалната структура на банката, формирана от порочното кръвосмешение между ПАРИ, ВЛАСТ и МЕДИИ, довело до политическа и икономическа корупция. Този модел нанася огромна щета върху стабилността на банковата система и на икономиката като цяло, затова е особено важно прокуратурата да осветли механизмите и главните действащи лица на „модела“ КТБ, а съдебната система да ги накаже. Държавните институции да разградят порочния модел и да създадат ефективна законова превенция срещу бъдещи опити. Включително чрез участие в Европейските банкови органи и надзор.
Второто лице е банковата институция КТБ, която понесе огромни негативи от дуалистичното си съжителство с първото. Негативи довели до предстоящо отнемане на лиценза й /възможно е към денят на дискусията той вече да е отнет – този материал пиша на 05.11.14 г./. Икономическата общност се раздели на две. Едната смята, че банката е неспасяема и трябва да се остави да фалира и другата, която е на обратното мнение. Аз съм от втората част и публично неведнъж съм аргументирал защо. Тук само ще кажа, че фалитът ще причини по-големи преки загуби и неизмеримо тежки
косвени загуби на данъкоплатеца и на икономиката. И, че пълноценна защитата на добросъвестните вложители и кредитополучатели, каквато е темата на днешната дискусия, е възможна само ако банката се стабилизира, защото при фалит, законът е ясен и защитеният размер на влоговете, също.
Големият въпрос е възможно ли е все още да се спаси КТБ? Моят отговор е ДА. Възможно е преди отнемането на лиценза, но е възможно и след това, ако държавните ни мъже го желаят.
1. Преди отнемане на лиценза:
Моите колеги, които обявяват КТБ за неспасяема са прави доколкото разглеждат проблема само от финансова гледна точка. Като наливане на пари. На много пари в т.ч. предимно държавни. Аз също смятам, че не 4 млрд.лв. а дори 5 или 6 млрд.лв. някой да налее в нея няма да я спаси. Защото огромното обществено недоверие към тази банка няма да се преодолее с пари. След отварянето на банката, това недоверие и паниката породена от него ще изпразни трезора за броени дни и КТБ ще фалира, този път по естествен начин.
Моето виждане за спасението на банката е друго. Пари – да, но далеч не толкова и далеч не само пари. По – важна е опцията СОБСТВЕНОСТ. Ако държавата стане собственик на поне 50% от акциите на КТБ, ситуацията се променя коренно. Държавата е възможно най-стабилния източник на доверие, паниката ще бъде преодоляна, желанието на кредиторите и вложителите да извадят парите си от банката рязко ще намалее и банката постепенно ще се стабилизира. Необходими са три неща: нов собственик, нов надежден мениджмънт и малко пари.
Колко пари? Значително по-малко от тези 3,7 млрд. лв. които безвъзвратно ще изразходва гаранционния фонд и бюджета за изплащане на гарантираните депозити. Вероятно ще са необходими по-малко от 2 млрд. лв. за запълване на половината от капиталовата дупка. И то само ако е вярно, че преоценката на активите от кредитния портфейл е 4 млрд. лв. и някой се наеме да я осчетоводи като загуба. Ако обаче докладът на одиторите , който никой от нас не е виждал, не е одитен, а само консултантски и новата методика, която е ползвана се базира на вероятно бъдещо влошаване на кредитни позиции, както и ако се осчетоводят цесиите между депозанти и проблемни кредитополучатели, очакването е загубата значително да намалее и капиталовата дупка да се свие. Тогава сумата покриваща петдесет процентното държавно участие в капитала ще бъде доста по-малка. Останалите до 100% могат да бъдат набрани от външни акционери и от вложители с депозити над гарантирания минимум, чиято маса е около 2 млрд. лв. Когато държавата е акционер, тогава мотивацията на евентуалните съакционери е съвсем друга. Вероятно ще бъде необходима и ликвидна подкрепа – не повече от 1 млрд. лв. за първоначалния натиск от вложители, до преодоляване на недоверието. КТБ има над 300 милиона лв.налични средства, останалите при нужда могат да се набавят от акционерите.
За да се осъществи този или подобен вариант, решение трябва да вземат две институции. БНБ да предложи оздравителен план, който да включва държавно участие в собствеността. Парламента да вземе решение за това участие и за параметрите му. При ясното съзнание, че държавните средства не са загубени. Те са ангажирани временно и след стабилизиране на банката държавното участие може да бъде продадено на сериозен частен инвеститор и държавата да спечели в крайна сметка.
2.След отнемане на лиценза на КТБ.
Ако междувременно лиценза бъде отнет и банката бъде обявена в несъстоятелност, Централната банка излиза от играта и процедурата се провежда от Фонда за гарантиране на влоговете. Вместо да осребрява на части масата на несъстоятелността, назначеният синдик би могъл да продаде банката като цяло предприятие. Например на държавната банка за развитие. Или на новосъздадено дружество с 50% държавно участие. След което в общи линии да се следва описаният по-горе вариант на действия преди отнемането на лиценза.
Декларирам, че нито аз, нито членовете на семейството ми сме имали преди или сега някакви финансови или икономически взаимоотношения с КТБ и че становището ми е свързано единствено с интересите на страната.
05.11.2014 г.
гр. София.