Наследих си… дълг

Предмет на обсъждане тогава беше наследяването на дълговете – според българското законодателство (и Законът за наследството в частност) наследниците отговарят за дълговете на наследодателя си, т.е. приемайки наследството, те вече са отговорни и за дълговете на починалия роднина. Начинът да се избегне наследяването на дългове е отказ от наследството. „Роднините едва ли ще се втурнат да плащат задължения, заявени от съмнителни лица“ – твърдяхме в онзи разговор. Малко по-късно, обаче, наш познат се озова в подобна ситуация: след смъртта на негова роднина в дома им се появи младеж, който твърдеше, че починалата е била клиент на небанкова финансова институция и че той идва да събере вноската й в брой. Това посещение предизвика известно стъписване, тъй като никой не знаеше за каквито и да било непогасени заеми и объркване поради липсата на информация какво се прави в такива случаи.
 
Проверката като проява на доверие
Възможно е дългът да е реален. Също толкова възможно е, обаче, да не е или политиката на компанията кредитор да не предполага изплащане на дълга от роднините (някои компании правят застраховки именно за такива случаи). Именно за да е неоспоримо наличието на дълга е необходимо да бъдат представени съответните документи, доказващи съществуването му.
От страна на кредитора документите, които могат да бъдат изискани и лесно предоставени са:

Копие от договора за кредит / заем / лизинг и т.н., включително и общите условия по него
Копие от погасителния план
Информация за плащанията до момента

Документът, който обикновено кредиторът изисква е копие от смъртния акт и/или удостоверение за наследници. Получавайки тези документи наследниците ще са в състояние да се информират за остатъците по дълговете, текущите просрочия (ако има такива), както и за политиката на компанията кредитор по отношение на плащанията.
Компанията-кредитор в този случай, обаче, отказа предоставянето на подобни документи, но изиска смъртния акт. Въпросът има ли реален дълг оставаше.
БНБ и информацията за кредитите
Една от административните услуги, предоставяни от Българската народна банка е изготвяне на справка за кредитната задлъжнялост на физическо или юридическо лице от Централния кредитен регистър. Според Наредбата за ЦКР от 2009 г. „Всяко физическо или юридическо лице има право чрез писмено заявление да поиска от Българската народна банка информация относно кредитната си задлъжнялост, включително кои банки и финансови институции са подали информация в системата на регистъра.“. За да се получи подобна справка от наследници е необходимо:

подаване на заявление по образец от всички наследници (ако не всички присъстват лично се прилага нотариално заверено пълномощно)
наличие на копие от удостоверението за наследници
плащане на държавната такса (справката е безплатна, ако се прави веднъж на 12 месеца; за всяка следваща се плаща по 10 лв.).

Документите се подават в деловодството на БНБ, София, пл. „Княз Александър I” № 1, паричен салон, в работни дни от 8:30 до 15:45 ч. или по пощата на адрес: Българска народна банка, пл. „Княз Александър I” № 1, 1000 София, управление „Банково”, дирекция „Банкова политика”, отдел „Централен кредитен регистър”. В заявлението изрично се упоменава адресът на заявителя за получаване на отговор по пощата чрез обратна разписка. БНБ предоставя исканата информация в срок до седем работни дни от подаване на заявлението, ако заявителят е предоставил необходимите документи. При отказ заявителят се уведомява в същия срок писмено, като се посочват причините за отказа.
След края на света
След получаването на тази информация остава да се прецени от страна на роднините ще приемат ли наследството и респективно изплащането на дълговете или ще се откажат от него. Последното – отказът – не е необичайна практика при прекомерна задлъжнялост, за което се подава заявление в съответния Районен съд, в който попада наследството. Семейството на нашия познат реши да приеме наследството. Също така в момента, в който получиха справката от БНБ бяха уведомени от кредитиращата компания, че починалата роднина е имала застраховка в полза на компанията и че застрахователите ще покрият остатъка от дълга.

НеоКолект

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *