НЦИОМ: Следващият парламент ще бъде доста пъстър

Според социолозите темата за партнирането между политическите субекти, които имат шанс да намерят място в следващото Народно събрание, определено ще бъде централна в предстоящите политически дебати. Редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват именно в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите партии, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибягнат до коалиционна формула, отбелязват експертите и предупреждават, че тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите.
Разликата между електоралната тежест на ГЕРБ и БСП в началото на декември се запазва без промени в сравнение с ноември и е 6 процента.Но това е валидно само за София,  за останалите региони, тънещи в глад, мизерия и безработица, нагласата е в обратна посока.
ГЕРБ може да разчита на политическите симпатии на 24,5 на сто от българите, а БСП – на 18,5 на сто. От НЦИОМ обаче смятат, че е рисковано в началото на зимния сезон да се твърди, че има някаква сериозна стабилизация в политическите симпатии към основните политически формации у нас.
ДПС е трета политическа формация с електорални симпатии от 6,3 на сто, а „България на гражданите“ е с много близък резултат – 5,8 процента. Според социолозите лидерът на „България на гражданите“ Меглена Кунева губи позиции главно сред леви симпатизанти, но все още лявата подкрепа за Кунева е по-висок дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на „България на гражданите“ по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели, допускат от НЦИОМ.
„Синята коалиция“ има подкрепата на 3,1 на сто. НЦИОМ регистрира нисък дял на одобрение за лидера на СДС Емил Кабаиванов – 2,3 на сто, а неодобрението към него главоломно расте, в резултат на събитията от изминалия месец, и минава два пъти  –  от 17 на сто на 35 процента.
„Атака“ получава подкрепа от 2,8 процента.

Финанси