Някои мисли за постигнатото съглашение между Гърция и нейните кредитори – Трета част

Гърция е жертва на един корумпиран и национално безотговорен политически елит, упражнявал властта единствено в интерес на тънък олигархичен слой, сложил ръка върху ресурсите на страната и тяхното използуване. Очевидно е, че така често критикуваните от представителите на северните страни в Евросъюза неефективност на данъчната администрация и широко разпространено укриване на данъци не се отнасят за обикновения гръцки гражданин с доходи предимно от вложен труд, а преди всичко за едрия бизнес. Но Гърция се нуждае не само от функционираща данъчна администрация, но и от конкретна помощ в борбата с укриването на данъци, защото една значителна част от укритите в чужбина неплатени данъци се намират по сметки в банките на най-критично настроените страни-членки на Евросъюза. Несериозно е да се очаква напредък в тази посока без да се окаже натиск върху тези банки да прекратят практиката да способствуват на едрия гръцки бизнес да укрива данъци.

Твърде спорно и проблематично е предложението на германския канцлер Ангела Меркел за учредяване на приватизационен фонд, който трябва да управлява очакваните постъпления от продажбата на държавно имущество в размер на около 50 млрд. евро. Предвижда се 12,5 млрд. евро или една четвърт от средствата да се използуват за инвестиции. Много от анализаторите наричат този фонд „виртуален”, защото всичко, свързано с него е крайно неопределено. Първо, няма абсолютно никакви гаранции за това, че приватизацията на държавно имущество ще доведе до формирането на постъпления от 50 млрд. лв. Второ, инвестиционният климат в Гърция е изключително лош. Въпреки възможността да се закупят активи по сравнително ниски цени, инвеститорите следва да отчитат не на последно място изключително високия риск, свързан със сравнително високата готовност на гърците да стачкуват.

На 22 юли гръцкият парламент прие съществени промени в банковото законодателство, които предвиждат привличането на акционерите и клиентите на банките, с депозити от над 100.000 евро за покриването на загубите на банките и в тяхната рекапитализация. По същество законодателно се възприе вече приложения с успех в Кипър начин за саниране на банките. Няма конкретни данни, каква част от вложителите ще бъдат засегнати от предстоящото неизбежно рекапитализиране на банките. Без да се впускаме в подробности, ще споменем само, че санирането на банките в Кипър стана в една значителна степен за сметка на огромната маса руски вложители, които трябваше да се разделят с част от своите вложения. При това присвояването на част от депозитите, превишаващи 100.000 евро беше представено като форма на солидарност на десетките хиляди руснаци със страната, предоставила им гражданство или постоянно местожителство. Дали „кипърският” вариант ще сработи в Гърция е твърде спорно и проблематично.

Новото банково законодателство предвижда и рязко опростяване на процеса на преминаване на собствеността върху недвижимост, предоставена на банките като гаранция за раздадени кредити, в случай на прекратяване на тяхното обслужването. С други думи, беше разчистен пътя към превръщането на десетки хиляди гърци в бездомници. Тази стъпка на гръцкото правителство едва ли ще остави равнодушни засегнатите.

След проведения на 5 юли референдум изглеждаше почти невъзможно министър-председателят Алексис Ципрас да се „споразумее” с кредиторите или по-точно без всякакви уговорки да приеме техните условия, които той самият постоянно характеризираше като неприемливи. Това обаче стана. При това той получи подкрепа не само от повечето свои депутати, но и от депутатите на опозицията. 229 от всичко 300 депутати в гръцкия парламент гласуваха за приемане на постигнатото с кредиторите съглашение в Брюксел. От 149 депутати на Сириза 32 гласуваха против. Сред тях беше и доскрошният финансов министър Янис Варуфакис.

В обстойно интервю за гръцката държавна телевизия Ципрас информира гръцката общественост за постигнатото споразумение. Той разказа, че е бил принуден да приеме всички поставени от кредиторите условия, за да предотврати излизането на страната от Еврозоната. „Има определени консервативни кръгове в Европа, които биха се радвали, ако това правителство се провали. Това се прояви в Европейския парламент, когато всички консервативни депутати ме атакуваха”.

Обективно погледнато, Алексис Ципрас не можеше да не приеме условията на кредиторите. Излизането от Еврозоната би довело до въвеждането на драхмата и нейното рязко обезценяване по отношение на еврото. „Една пенсия от 800 евро би станала 800 драхми и би стигнала само за три дни. Хората, които вече трансферираха своите пари в чужбина, щяха да ги върнат и изкупят половината държава на безценица,” заяви Ципрас по държавната телевизия. Неприемането на условията би било национално безотговорно.

Много западни политици и журналисти обвиняват Ципрас и неговите колеги в „игра на покер”. Дали това е така или не, ще покаже времето. Така или иначе, Гърция няма да бъде в състояние и този път да изпълни условията на кредиторите. Следователно, опрощаването на част от дълга и преструктуриране на останалата част са единствената алтернатива както за Гърция, така и за кредиторите. Пък и превръщането на Европа в „германска Европа” се приближи до граници, прехвърлянето на които ще задействуват силни противозащитни механизми най-малкото във Вашингтон и Париж. Това би поставило „Европейския проект” на карта. Затова „твърдата позиция” на Германия и другите северни страни е временно явление.

Изводи за Европа

Очевидно е, че при създаването на Еврозоната като валутен съюз е допусната сериозна конструкционна грешка. Както е известно, Европейският съюз е опит за реализация на една идея от епохата на Възраждането, утвърждаваща, че успешните стопански взаимоотношения между народите способствуват за тяхното разбирателство и рязко намаляват вероятността от избухване на войни. С това се обяснява и фактът, че още от 1950 г., когато тогавашният френски външен министър Роберт Шуман инициатора процеса на европейската интеграция, икономическите аспекти имат определен приоритет по отношение на политическите.

В този си вид валутният съюз, Еврозоната не може да функционира успешно. Няма никаква гаранция, че Италия или Испания не могат да предизвикат нова криза на еврото. Очевидно е, че реформи в Еврозоната са неизбежни. Без създаването на политически съюз процесът на по-нататъшна икономическа интеграция, както и безкризисното съществуване на валутния съюз, на Еврозоната са немислими. Във всички случаи, осъществяването на тези реформи означава по-нататъшно ограничаване на националния суверенитет на страните-членки на Еврозоната. Френският президент вече предложи създаването на „икономическо правителство”, което да разработва общ бюджет на страните-членки. В тази връзка се предлага задълбочаване на интеграцията между страните-членки чрез създаването на енергиен, банков и капиталов съюз и по такъв начин да разшири компетенциите на Еврогрупата /съвета на финансовите министри на страните-членки на Еврозоната/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *