Образованието – потребност от технологична насоченост
Трудно е да се очаква, че българското общество може да просперира икономически, социално и културно, ако не обръща внимание на развиването на стопанство с висока добавена стойност. Такава икономика е реална и възможна, реалистична и актуална, когато се базира на знание. В тази насока образованието в голяма степен се трансформира в икономическа компонента с широка публична значимост, включително и в качеството си на социално явление, на социален феномен дори.
Освен отправна точка за устойчиво развитие, високото общообразователно равнище на българската нация се свързва със съществено повишаване на благосъстоянието и така задвижва икономическия потенциал на страната. Технологичната промяна води до промени и изменения в сктруктурата на заетостта, което поражда потребност от приобщаване на образователната система към технологично ориентирана структура и преструктуриране. По-този начин се осъществява засилване на пазарната връзка между обучението и бизнесът и се пораждат стимули за подобряване на самата образователна система, за да стане възможно тя да отговори на предизвикателствата, които технологичната промяна вече поставя пред труда.
Световната финансова криза отмина, но някои последствия все още действат, а и не малко изводи се направиха във времето от 2009 година насам, но този процес оказа влияние върху икономическото и социалното развитие на България. Това доведе до нови препятствия към образователното равнище и професионалната подготовка и квалификация на трудовите ресурси, на кадрите и наложи нуждата от навременни мерки в областта на образованието като една основа, една база за модерна и адекватна икономика на знанието. Това не може да бъде отминато, защото то просто „чука на вратата“.
Промяната е належаща в средното и във висшето образование, в методите на преподаване. Акцентът трябва да падне върху формиране на умения. Идеята да се надгради конкурентоспособността на обучаемите чрез насочване на тяхното професионално обучение към процесите на иновации. В тази връзка трябва да споменем важността да се подобри качеството на системата за обучение в професионалното образование, да се развиват нови нависи и умения, свързани с работа с нови технологии, както и езикова подготовка, която да улесни мобилността на трудовия пазар. Дуалното обучение, което работи добре в Австрия и Германия е положителна крачка по отношение на такава политика на образование в България.
Държавната политка би била правилна, ако използва финансови инструменти, за да стимулира кандидати към технически специалности. Полезно и ефективно е да се завишат държавните изисквания и поръчки за тези стратегически образователни специалности. Добър подход би бил този, който насочва политиката в тази област към действия подкрепящи извънредното кредитиране с нови, по-удобни условия за бенефициента, вместо действащите в момента условия. Тези кредитни линии трябва по-скоро да са привлекателни и на тях да се гледа като на дългосрочна и стратегическа субсидия, а не като на обикновен кредит за потребление.
Митко ДИНКОВ