Обществената дискусия около промените в Закона за туризма

От името на Управителния съвет на Българска асоциация за алтернативен туризъм във връзка с предвижданите промени в Закона за туризма на Р България и общата позиция на туристическия бранш срещу тези промени.

1/ Не може да се приемат промени в Закона за туризма, които са неприемливи за целия бранш – това е позиция която трябва да се отстоява. Не можем да приемаме повече промени на парче, в които прозират тясно лобистки интереси. Не може да се създават нови и нови структури, като предпоставка за нови преки или косвени данъци и разноски за фирмите,които работят на светло. Това е абсолютно неприемливо и трябва да бъде условияSINE QUA NON!
Искаме да се работи изцяло по създаването на нов закон, в който да се отразят днешните реалности в туризма и интересите и визията за развитие на Туристическата дестинация България. С отговорност към бъдещето, а не към тясно лобистки интереси или само в интерес на големия бизнес. Един достоен закон, а не учебник по туризъм.
2/Към днешния ден трябва да погледнем през прозореца на реалностите. Да свалим розовите очила и да приемем, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена.
Истината, колеги, е че българският туризъм е в концептуална криза повече от 10 години и във фактическа криза повече от 2 години, доколкото заетостта на хотелите в курортите пада все повече и повече, независимо от ръста в пристиганията на туристи. Българският туризъм с всеки нов сезон все по сериозно влиза в конфликт с това, което диктуват интересите на неговите ресурси – природата, културното наследство, хората, пейзажа. Той е един консуматор на своя фундамент. Държавата има голяма вина, защото е оставила всичко на пазара и неговата способност да се регулира, като и изоставила инструментариума на законите и е забравила първопричинатаза която съществува – регулация и интегрирано развитие на цялата икономика, на цялото общество, в името на мнозинството, а нена интересите на няколко големи компании.
Това е епикризата и ние следва да поискаме от Държавата да се държи като собственик и регулатор в името на обществения интерес, а не регистратор на срива наБългария като икономика и като дестинация.
3/ В този смисъл една антикризисна програма през 2009-та година би била нещо съвсем различно от такава през 1997-98 или 2005-та. Сега е моментът българската държава да направи крачката в посока на интегрираното и устойчиво развитие, в посока на нов брандинг на страната към зеления цвят и към качеството. В тази насока трябва да бъдат и усилията към нови пазари и към старите дестинации, а не сваляне на цени или използване на бюджетни пари за чадъри на плажовете или ски-пасове. Нека да използваме историческия шанс, който ни дава кризата, а не да приемаме пакет от палиативни мерки, които само ще решат палиативно някои проблеми, но не и първопричината за тях.

С уважение,
Любомир Попйорданов, Председател на УС на БААТ