Отпускат юздите на банките в България
БНБ ще трябва да отпусне юздите на банките. Нивата на капиталовите буфери в българската банкова система трябва да бъдат приравнени към тези в ЕС. Уеднаквяването на регулациите е част от процеса на създаване на единен европейски банков надзор.
Досега капиталовите изисквания към банките в България бяха по-високи от тези в еврозоната. С приемането на нов регламент в Европейския съюз пруденциалните изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление се обособяват в директно приложим правен акт на общността, което е прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране.
Регламентът е и първа крачка към въвеждането на т. нар. „Единен надзорен наръчник” (Single rulebook), водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в Европейския съюз (ЕС).
С приемането на директивата и регламента се въвеждат на ниво ЕС разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, т. нар. Базел III. В случая на България процесът води до либерализиране на установеното досега по-консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на БНБ.
Така минималното ниво на капиталова адекватност на банките в България ще трябва да бъде уеднаквено с изискванията на Базел III, т.е. ще бъде попнижено от 12% в момента, до 8%.
Директивата за капиталовите изисквания предвижда въвеждане на стандартизиран режим на надзор върху ликвидността и нивата на ливъридж. Тъй като този вид надзор почива на правила, които все още не са окончателно приети от Базелския комитет, към момента не включва задължителни регулатори, т. е. няма минимално определени нива на ликвидност и на ливъридж, предвиждат промените в Закона за кредитните институции публикувани от Министерството на финансите.
Въвежда се изцяло нов режим за третиране на експозициите към централни контрагенти и за определяне на корекции на кредитните оценки при експозиции в сделки с деривати.
Какъв ефект ще имат тези промени върху банковата система и лихвите? На първо време БНБ ще запази досегашните регулации. А дори след отмяната им незабавният ефект ще е ограничен. Освободеният собствен ресурс за банките вероятно ще подобри финансовите им резултати и може да доведе до минимално понижение на лихвите. Но при рекордни нива на депозитите в банковата система от близо 55 млрд. лв. към края на септември и криза в кредитирането, ефектът ще е твърде малък.
Показателно е, че и в момента средното ниво на капиталова адекватност на банките в България е 15.6%, което е значително по-високо от минималното, изисквано от БНБ.
В по-дългосрочен план обаче новите регулации ще подобрят конкурентоспособността на българските кредитни институции и ще позволят на водещите банки в страната да поддържат по-ниски лихвени нива.
Освен това със законодателните промени всички фирми за бързи кредити ще бъдат задължени да се пререгистрират в БНБ в срок от 6 месеца.