Плевнелиев, година по-късно
Според депутата от Коалиция за България Михаил Миков президентът се опитва с общи приказки „да скрие малкото свършена работа, липсата на личен политически опит и и голямата зависимост от партията, която го е издигнала. Тази зависимост спъва президента в неговите действия“. Миков твърди, че свършеното от президента трябва да се разглежда през призмата на неговите функции, свързани предимно с правото на вето върху законодателни актове и помилването на осъдени. „И в двете се наблюдава тежък дефицит“, смята депутатът. „Наскоро стана ясно, че от 1000 разгледани молби за помилване президентската институция е помилвала трима. Само че функцията на президента е да помилва, а не да се гордее с това, че не го прави.“
Левицата е на мнението, че Плевнелиев избягва да коментира големите проблеми на българските граждани, а именно бедността и безработицата. Миков напомня, че президентът е наложил вето на Закона за горите, но е могъл да направи абсолютно същото и с редица други обществено неприемливи закони. Особено ако се вземе предвид, че Конституционният съд по-късно е потвърдил тезата на опозицията, че законите са противоконституционни.
По думите на Миков президентът публикува някои от указите си за обнародване на законите със странна бързина, сякаш иска да спести дискусията на обществото. „Същия подход видяхме и със светкавичното подписване на указа за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор, който беше избран по една публично неодобрявана процедура“, ядосва се Миков.
Още повече напрежение с Македония
По повод външнополитическите послания на президента депутатът смята, че им липсва балансираност и предвидимост. Той обръща внимание на внезапността при обявяването на позицията спрямо Македония. „Когато такава позиция се заявява пред комисар в последния момент, има риск тя да затвори още повече възможностите за диалог и добросъседство. Отношенията с други страни трябва да бъдат прогнозируеми и най-напред да се артикулират пред партньорите. Докато във вида, в който беше изразена, политиката към Македония прозвуча византийски вероломно. Това нито ще реши проблемите с Македония, нито ще отвори диалог, само може да всее напрежение. Но популистки изглежда добре.“
Българската политика спрямо Македония прозвуча византийски вероломно, казват от БСП
Заместник-предесдателят на Демократи за силна България Радан Кънев отива още по-далече. Според него президентът цяла година е говорил за проевропейската ориентация на България, но едва напоследък се е сблъскал за първи път с необходимостта да я докаже. „И не успя. И неговата позиция за Македония беше много рязка, и тази на външния министър. С нея нито помогнахме на приятелите на България в Македония, нито ще постигнем договор за добросъседство, нито показахме, че разбираме духа на европейската ориентация. Европейската политика почива на уверението, че свободното движение, свободната търговия и икономическата инициатива е това, което ще стопи омразата. Като отидем в Елзас, разбираме, че тези приказки не са утопия. Вместо това обаче влязохме в гръцкия лагер – взехме решение за политиката към Македония след среща на българския и гръцкия премиер. И на този фон президентът крайно неудачно изтъкна произхода си от Гоцеделчевския край“.
В ролята на най-малкото зло
За изненада на много наблюдатели, Радан Кънев признава, че на втория тур е гласувал за Плевнелиев. „Гласувах с ясното съзнание, че не съм очарован от него и че не очаквам да бъде независим. Той дори не искаше да става президент! Съгласи се, защото издигнаха кандидатурата му, сметнаха, че е подходящ пазител на обидната амбиция на Бойко Борисов да стане президент на негово място. Така че той дори в този момент не беше независим, не е и сега.“
Помолен да опише накратко първата година от управлението на Плевнелиев, Кънев казва: „Той беше избран без особени очаквания – като най-малкото зло, и не надскочи това ниво“.
По думите на заместник-председателя на ДСБ, Плевнелиев има две функции в днешната политика. Първата е „да компенсира икономическата и политическа немощ на ГЕРБ като стане смокиново листо на неуспехите и задава приоритети, които са извън президентските правомощия. А втората функция е да играе ролята на мека опозиция на управляващите. Това е белег на авторитарните режими – те са тези, които създават и поддържат една козметична опозиция“.
Татяна Ваксберг; Дойче веле