Последна спирка Мюнхен
То обаче не се търкаля по улицата и нерядко единият вид мизерия само се заменя с друг.
Много от тях са без покрив или живеят в изоставени сгради, нощуват по парковете, а през деня обикалят да търсят на работа на парче. Само през последните две години в Мюнхен са пристигнали 10 хиляди румънци и българи, търсейки спасение от мизерията в родните си страни. Между хиляда и две хиляди от тях са роми. Те са и групата с най-сериозни проблеми, тъй като обикновено не владеят езика, нямат никакво образование, нито пък са здравно осигурени, казва пред „Зюддойче цайтунг“ Вилхелм Дрекслер от благотворителната организация „Каритас“.
Чужбина не винаги е спасение
На германския трудов пазар все още има ограничения за гражданите на Румъния и България, затова те се опитват да заобиколят законa – регистрират се уж като фирми и това им дава възможност да работят и да изкарват между 400 и 600 евро месечно. „С тези пари не могат да си позволят да плащат здравно-осигурителни вноски“, казва Клаудия Хемерлинг от организацията „Малтийски кръст“.
Те не знаят езика, нямат образование, нито пари за здравни застраховки
Тази организация помага на бедстващите хора да получат медицинска помощ в неотложни случаи, включително при бременност. Както посочва Хемерлинг – сред новодошлите има и много бременни жени, които идват в Германия, защото смятат, че ако родят във Федералната република, детето им ще получи автоматично германско гражданство и пълен достъп до германската социална система.
По данни на „Каритас“ повечето от преселниците-роми в Мюнхен идват от Пазарджик и Омуртаг. И макар, че в Германия тези хора водят доста мизерно съществуване, малцина от тях мислят за връщане в родината си, казва Дрекслер.
В Мюнхен се опитват да спрат наплива
В „Каритас“ в момента работят по нов проект, наречен „Образование вместо просия“. Той предвижда засилена просветна дейност сред мигрантите и записване на децата им в училище.
В Мюнхен ще работят с ромите по проекта „Образование вместо просия“
Но не е само това – през септември „Малтийският кръст“ и „Каритас“ ще изпратят свои представители в Пазарджик и Омуртаг, за да разберат каква помощ би могла да бъде оказана на място. „Ако тези хора имат работа и доходи в родината си, няма да търсят спасение в чужбина“, казва Дрекслер и допълва, че това е отговорност най-вече на градските и общинските власти, чак след това на държавата и не Европейския съюз.
Ако тенденцията на интензивна емиграция се задържи, в по-дългосрочен план това ще промени Мюнхен като цяло – бедността ще се превърне в проблем за баварската столица, опасяват се градските власти. Още повече, че след 2014 година, когато ограниченията за българи и румънци ще отпаднат, се очаква нова вълна пришълци от Румъния и България.
АГ, ДР, Е. Лилов; Дойче веле